Херменгилд Иречек
Херменгилд Иречек (на чешки: Hermenegild Jireček) е чешки историк и юрист.[2]
Херменгилд Иречек Hermenegild Jireček | |
чешки историк и юрист | |
Роден | |
---|---|
Починал | 29 декември 1909 г.
|
Псевдоним | Voksa z Plesu[1] |
Семейство | |
Братя/сестри | Йозеф Иречек |
Деца | Ноеми Иречекова |
Херменгилд Иречек в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 13 април 1827 г. във Високе Мито, Австрийска империя.[3] В периода 1844 – 1846 г. учи история във Философския факултет, а от 1846 до 1850 г. – право в Юридическия факултет на Карловия университет в Прага. След като се установява във Виена, в периода 1850 – 1852 г. е редактор на вестник „Виенски дневник“ и главен редактор на притурката за култура „Пролет“. През април 1854 г. постъпва като стажант в Министерство на изповеданията и просвещението, където работи на различни длъжности докато се пенсионира през 1894 г. През 1855 г. защитава докторат по право в Грац.[2] От 1858 г. е кореспондент, а от 1897 г. – редовен член на Кралското чешко общество на науките. Преподава на ерцхерцог Рудолф Австрийски чешки език и литература, за което на 8 юни 1877 г. е награден с орден „Желязна корона“ и получава рицарско звание.
Активно се занимава с рецепцията на византийското право в славянското. Ценен принос в резултат на изследванията му в областта на славянската правна история е издаването на стари руски, сръбски, хърватски, чешки и полски текстове с правно съдържание – „Свод от славянски закони“. От една страна правото на старите славяни се опира на традициите на византийското право, от друга – съдържа правни норми, произлизащи от местното обичайно право. Освен множество аналитични студии и монографии по история на славянското право съставя и труд с енциклопедичен характер – речникът на славянските правно-исторически термини „Прове“.[2]
Умира на 29 декември 1909 г. във Високе Мито, Австро-Унгария.[4]
Източници
редактиране- ↑ jk01051864 // Посетен на 30 август 2020 г.
- ↑ а б в Хавликова, Любомира. Приносът на фамилия Иречек за развитието на европейската медиевистична балканистика и византинистика (По случай 160 години от рождението на Константин Иречек) // Исторически преглед (5 – 6). Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, 2014. ISSN 0323-974. с. 18.
- ↑ Matriční záznam o narození a křtu // Архивиран от оригинала на 2020-06-11. Посетен на 2021-04-01.
- ↑ Matriční záznam o úmrtí a pohřbu