Херта Вичазец (на горнолужишки: Herta Wićazec, на немски: Johanne Henriette Lehmann) е първата в историята горнолужишка поетеса.[1]

Херта Вичазец
Herta Wićazec
Wicazec Herta ZM XXXVIII 66 D 015.jpg
Родена
Починала
Погребана Бауцен, Германия
Подпис Herta Wićazec signum.svg
Херта Вичазец в Общомедия

БиографияРедактиране

Родена е на 4 февруари 1819 година в семейството на Ян Карл Густ Вичаз и Мария Мучерец в лужишката столица град Бауцен (на лужишки Будишин). Ранното си детство прекарва в едно от лужишките села в околностите на Бауцен. След като завършва гимназия се мести в Бауцен, където пее в хор на местната лутеранска църква. Започва да пише първите си поетични творби на немски език в края на 40-те години на XIX век в стила на късната романтична немска поезия. Първият етап на поезия ѝ е повлиян от немските поети Карл фон Гюндероде и Анет фон Дросте-Хюлсхоф. В Будишин среща младия учител и писател Ян Бохувер Мучинк, който я вдъхновява да пише стихове на горнолужишки език. По-късно двамата имат любовна връзка, но Ян Бохувер Мучинк се жени за друга жена. Тази трагедия в живота на Херта Вичазец силно повлиява на поетичното ѝ творчество, което само по себе си е лирически дневник.

От 1848 до 1850 година публикува творбите си в различни лужишки вестници. В 1854 година Ян Бохувер Мучинк публикува поетичния си сборник „Божията красота в сътворението“ (Boža krasnosć w stwórbi), в който публикува няколко стихотворения на Херта Вичазец. Михал Горник споменава творчеството на Херта Вичазец в своята публикация от 1863 година „Читанце“ (Čitance). Адолф Черни в 1900 година пише статия за живота и делото на Херта Вичазец в списанието „Часопис Мачици Сербскейе“ (Časopis Maćicy Serbskeje), където цитира няколко нейни стихотворения.

Умира на 24 март 1885 година в Бауцен.[2]

ЛитератураРедактиране

  • Гугнин А. А., Введение в историю серболужицкой словесности и литературы от истоков до наших дней, Российская академия наук, Институт славяноведения и балканистики, научный центр славяно-германских отношений, М., 1997, стр. 111, 114, 151. ISBN 5-7576-0063-2
  • Nowy biografiski słownik k stawiznam a kulturje Serbow, wud. wot: Jan Šołta, Pětr Kunze a Franc Šěn, Budyšin: Ludowe nakładnistwo Domowina, 1984
  • A. Černý, Wićazec. Přinošk k serbskemu basnistwu — Časopis Maćicy Serbskeje 53 (1900), str. 105—128;
  • Cyž. Z listow Herty Wićazec, w lětach 1843—1855 pisanych — Časopis Maćicy Serbskeje 59 (1906), str. 14-41
  • Adolf Černý, «Herta Wićazec. Žiwjenje a pisma prěnjeje serbskeje basnjeŕki.» Zestajał a pojednał Adolf Černý. Nakładował E. Muka. Budyšin. 1901.
  • Helena Ulbrechtová «Lužickoserbská literatura: její vývoj a pozice mezi středoevropskými literaturami». Univerzita Karlova v Praze: Karolinum. Praha. 2009.
  • Róža Domašcyna. «Herta Wićazec». Serbska poezija. Том 32. Ludowe nakładnistwo Domowina. Budyšin. 1993.
  • Michał Hórnik. «Čitanka: mały wubjerk z narodneho a nowišeho pismowstwa hornjołužiskich Serbow. Ze serbskoněmskim słownikom.» Schmaler & Pech. Budyšin. 1863.
  • Peter Kunze. «Jan Arnošt Smoler: ein Leben für sein Volk.» Domowina-Verlag. Bautzen. 1995.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Гугнин, А. А. Введение в историю серболужицкой словесности и литературы от истоков до наших дней. Москва, Российская академия наук, 1997. с. 111.
  2. Wićazec, Herta – Lehmann, Henriette. // Serbski institut. Посетен на 30 март 2020 г.