Херта Вичазец
Херта Вичазец (на горнолужишки: Herta Wićazec, на немски: Johanne Henriette Lehmann) е първата в историята горнолужишка поетеса.[1]
| Херта Вичазец Herta Wićazec | |
 | |
| Родена |
4 февруари 1819 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Бауцен, Федерална република Германия |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Херта Вичазец в Общомедия | |
Биография редактиране
Родена е на 4 февруари 1819 година в семейството на Ян Карл Густ Вичаз и Мария Мучерец в лужишката столица град Бауцен (на лужишки Будишин). Ранното си детство прекарва в едно от лужишките села в околностите на Бауцен. След като завършва гимназия се мести в Бауцен, където пее в хор на местната лутеранска църква. Започва да пише първите си поетични творби на немски език в края на 40-те години на XIX век в стила на късната романтична немска поезия. Първият етап на поезия ѝ е повлиян от немските поети Карл фон Гюндероде и Анет фон Дросте-Хюлсхоф. В Будишин среща младия учител и писател Ян Бохувер Мучинк, който я вдъхновява да пише стихове на горнолужишки език. По-късно двамата имат любовна връзка, но Ян Бохувер Мучинк се жени за друга жена. Тази трагедия в живота на Херта Вичазец силно повлиява на поетичното ѝ творчество, което само по себе си е лирически дневник.
От 1848 до 1850 година публикува творбите си в различни лужишки вестници. В 1854 година Ян Бохувер Мучинк публикува поетичния си сборник „Божията красота в сътворението“ (Boža krasnosć w stwórbi), в който публикува няколко стихотворения на Херта Вичазец. Михал Горник споменава творчеството на Херта Вичазец в своята публикация от 1863 година „Читанце“ (Čitance). Адолф Черни в 1900 година пише статия за живота и делото на Херта Вичазец в списанието „Часопис Мачици Сербскейе“ (Časopis Maćicy Serbskeje), където цитира няколко нейни стихотворения.
Умира на 24 март 1885 година в Бауцен.[2]
Литература редактиране
- Гугнин А. А., Введение в историю серболужицкой словесности и литературы от истоков до наших дней, Российская академия наук, Институт славяноведения и балканистики, научный центр славяно-германских отношений, М., 1997, стр. 111, 114, 151. ISBN 5-7576-0063-2
- Nowy biografiski słownik k stawiznam a kulturje Serbow, wud. wot: Jan Šołta, Pětr Kunze a Franc Šěn, Budyšin: Ludowe nakładnistwo Domowina, 1984
- A. Černý, Wićazec. Přinošk k serbskemu basnistwu Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. – Časopis Maćicy Serbskeje 53 (1900), str. 105 – 128;
- Cyž. Z listow Herty Wićazec, w lětach 1843 – 1855 pisanych – Časopis Maćicy Serbskeje 59 (1906), str. 14 – 41
- Adolf Černý, «Herta Wićazec. Žiwjenje a pisma prěnjeje serbskeje basnjeŕki.» Zestajał a pojednał Adolf Černý. Nakładował E. Muka. Budyšin. 1901.
- Helena Ulbrechtová «Lužickoserbská literatura: její vývoj a pozice mezi středoevropskými literaturami». Univerzita Karlova v Praze: Karolinum. Praha. 2009.
- Róža Domašcyna. «Herta Wićazec». Serbska poezija. Том 32. Ludowe nakładnistwo Domowina. Budyšin. 1993.
- Michał Hórnik. «Čitanka: mały wubjerk z narodneho a nowišeho pismowstwa hornjołužiskich Serbow. Ze serbskoněmskim słownikom.» Schmaler & Pech. Budyšin. 1863.
- Peter Kunze. «Jan Arnošt Smoler: ein Leben für sein Volk.» Domowina-Verlag. Bautzen. 1995.
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Гугнин, А. А. Введение в историю серболужицкой словесности и литературы от истоков до наших дней. Москва, Российская академия наук, 1997. с. 111.
- ↑ Wićazec, Herta – Lehmann, Henriette // Serbski institut. Архивиран от оригинала на 2021-09-28. Посетен на 30 март 2020 г.