Херули (на латински: Eruli или Heruli, на старогръцки: Έρουλοι)[1] са източногерманско племе, което за пръв път се споменава малко след 250 г. на Черно море, по-точно Северното причерноморие, река Дунав, и долен Рейн.

Щит на вожд на херулите в по-късната римска армия

Херулите участват през втората половина на III век в морските нападения на готите и стигат до областта Атика, където през 267/68 г. ограбват Атина. През IV век са известни като наемници в Древен Рим. Една група създава собствено кралство в Панония през 470 г., което през 510 г. е покорено от лангобардите.

По време на управлението на император Анастасий I те са усмирени и заселени в прибрежна Дакия, но по-късно при Юстиниан I отново започват да създават затруднения на Византия. Част от тях се връща на север от Дунав и влиза в съюз с гепидите, а останалата част запазва отпуснатите им от ромеите селища на юг от реката, където живеели неподчинени от византийците. Херулите не плащали данъци на Източната римска империя, напротив - те самите получавали от ромеите ежегоден данък, изпращан им от василевса със специални пратеници. В замяна на това те били задължени да оказват на ромеите военна помощ като съюзници.[2]

Литература

редактиране
  • Bruno Rappaport: Heruli. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VIII,1, Stuttgart 1912, Sp. 1150 – 1167.
  • Günter Neumann, Matthew Taylor: Heruler. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). 2. Auflage. Band 14, Walter de Gruyter, Berlin/New York 1999, ISBN 3-11-016423-X, S. 468 – 474.
  • Walter Pohl: Die Gepiden und die gentes an der mittleren Donau nach dem Zerfall des Attilareiches. In: Herwig Wolfram, Falko Daim: Die Völker an der mittleren und unteren Donau im fünften und sechsten Jahrhundert. Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1980, ISBN 3-7001-0353-0, S. 239 – 305.
  • Йорданес: Гетика (25).

Източници

редактиране
  1. Rappaport, Heruli (1912), Sp. 1150. Neumann, Heruler § 1a (1999), S. 468.
  2. Петър Мутафчиев, „Лекции по история на Византия“, изд. Дамян Яков, 2014, стр.135. ISBN:978-954-527-549-4