Анастасий I (Византийска империя)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Анастасий I.

За други личности с това име виж Анастасий.

Флавий Анастасий (на гръцки: Ἀναστάσιος Α΄; на латински: Flavius Anastasius) e източноримски (византийски) император от 11 април 491 до 9/10 юли 518 г. Последен представител на т.нар. Тракийска династия („Династията на Лъв“).

Анастасий I
Ἀναστάσιος A΄
византийски император
Семис (фракция на солида) на Анастасий I
Семис (фракция на солида) на Анастасий I
Роден
430 г.
Починал
9 юли 518 г. (88 г.)
ПогребанСвети Апостоли, Турция
РелигияМонофизитство
Управление
Период11 април 491 – 9/10 юли 518 г.
ПредшественикЗенон
НаследникЮстин I
Семейство
РодТракийска династия
Братя/сестриФлавий Павел
СъпругаЕлия Ариадна
Анастасий I в Общомедия

Произход и възкачване на престола редактиране

Роден в Драч, Анастасий произхожда от знатна фамилия. Той е консул през 492, 497 и 507 г. Управлява под името Анастасий I. Наречен е Дикор (на гръцки: Δίκορος) заради различния цвят на очите му – кафяво и синьо.

Висш служител в императорския дворец, отговарящ за церемониала, и опитен администратор, Анастасий се възкачва на византийския престол, когато е на около 60 години, избран като съпруг от императорската вдовица Елия Ариадна. На 11 април 491 г., два дена след смъртта на Зенон Исавриеца, Анастасий е обявен за император от войските и народа в столицата. Елия Ариадна го провъзгласява за август и малко след това се омъжва за него.

Управление редактиране

 
Фолис (40 нумии) и пентанумия от управлението на Анастасий I.

При царуването на Анастасий I разделението на двете партии в Константинопол започва да се чувства много по-силно и намира израз в съперничеството между разните фракции, които се формират около конните надбягвания на Хиподрума. „Сините“ са наследници на старата римска аристокрация от славното имперско време, докато „зелените“ са представители на прослойките от по-ново време, опитващи да се доберат до постове и власт.

Императорът подкрепя повече партията на „Зелените“, като прави редица данъчни и финансови реформи, променя паричната система и премахва голяма част от данъчните задължения на търговците към държавата, като по този начин значително подобрява положението им. Тези популистки мерки се отразяват благоприятно на икономиката и държавните финанси, но по-късно, заедно с обвиненията че императора е еретик, монофизит, водят до недоволство и размирици и до избухването на гражданска война.

Външна политика редактиране

Управлението на Анастасий I се характеризира с голям брой отбранителни войни. След възкачването му императорските войски потушават въстанието в Мала Азия (т.нар. Исаврийска война 492 – 497) на исаврийския военачалник Лонгин, брат на предишния император Зенон. Балканските провинции са заплашвани от българите, които нахлуват няколко пъти в Тракия (през 493, 499 и 502 г.).

През 512 г. е изградена стабилна стена, която предпазва Константинопол от зачестилите нападения на прабългари, хуни, славяни и други племена. Укрепленията, останали като т. нар. „Анастасиеви стени“, се простират на около 100 км дължина, от гр. Деркос на Черно море до гр. Силиврия на Мраморно море. По това време е укрепена и частта по долния Дунав (Дунавски лимес).

На запад Империята сключва съюз с франките, които владеят бившата римска Галия, признава властта на остготите над Далмация. Анастасий поддържа мир с Готското кралство в Италия и с това на вандалите в Северна Африка, но на източната граница се води война срещу Кавад I от Сасанидска Персия (Анастасиева война 502 – 506 г.). Бойните действия в северозападна Месопотамия протичат с променлив успех и завършват с възстановяване на статуквото отпреди започването им. Мирът с Персия продължава в следващите 20 години.

Опозиция и бунтове редактиране

 
Изображение на император (вероятно Анастасий I или Юстиниан I) върху диптиха на Барберини

Към края на живота си Анастасий започва да поддържа монофизитите, еретици които са последователи на учението на патриарх Евтихий, според когото двете природи на Исус – човешка и божествена – се преплитат до такава степен, че започва да доминира божествената. Ортодоксалното духовенство напада еретичните възгледи на императора, което довежда до бунт сред народа в Константинопол през 512 година. Стига се дотам, че Анастасий сваля короната пред тълпата на Хиподрума и публично обявява, че е готов да абдикира. Размириците утихват без употребата на военна сила.

От 513 г. Анастасий трябва да води дълга гражданска война с наместника на Мизия и Скитияmagister militum Виталиан, който имал амбицията да стане император с помощта на варварски наемници. Виталиан се възползва от непопулярността на императора-еретик и се обявява в подкрепа на ортодоксалното християнство, с което привлича поддръжници сред народа. През 514/515 г. с помощта на кутригурите узурпаторът опустошава Тракия и стига чак до столицата, където е отблъснат от имперските войски. Въпреки това, бунтовниците все още представляват заплаха, поради което императорът е принуден да направи някои териториални и парични отстъпки, с които фактически признава независимостта на Виталиан в Мизия. Въстанието не е потушено дори след края на Анастасиевото управление.

Анастасий умира внезапно на 88 години в императорския дворец, както гласи преданието, от стрес по време на ужасяваща нощна буря на 9 срещу 10 юли 518 г. В деня на смъртта му имперското съкровище възлиза на 320 хиляди фунта (над 100 тона) злато. Погребан е в църквата „Свети Апостоли“ в Константинопол.

Роднини и наследници редактиране

Анастасий има сестра Цезария и брат Флавий Павел (консул 496 г.). Анастасий е чичо на Флавий Хипаций, Флавий Помпей и Флавий Проб (консул 502 г.), които не успяват да се възкачат на трона.

Според легендата, тъй като бил бездетен, или поне нямал законни синове, Анастасий тайно решил да остави избора на случайността и да избере за свой наследник онзи от племенниците си, който седне на точно определен стол по време на специално свиканото събрание. Но понеже двама от племенниците седнали заедно един в друг, а третият избрал друго място, определеният стол останал празен. В крайна сметка Анастасий не посочил никого за свой приемник. Наследен е от Флавий Юстин, началник на императорската охрана (excubitores).

Литература редактиране

  • Carmelo Capizzi, L'imperatore Anastasio I (491 – 518). Studio sulla sua vita, la sua opera e la sua personalità. Pontificium Institutum Studiorum Orientum, Rom 1969 (Orientalia Christiana Analecta 184, ISSN – 7449 1590 – 7449).
  • Peter Charanis, Church and State in the Later Roman Empire. The religious policy of Anastasius the First, 491 – 518. 2. Auflage. Kentron Byzantinon Ereunon, Thessalonike 1974 (Byzantina keimena kai meletai 11.
  • Brian Croke, Poetry and Propaganda: Anastasius I as Pompey. In: Greek, Roman and Byzantine Studies. 48, 2008, ISSN – 3916 0017 – 3916, S. 447 – 466, online (PDF; 291 KB).
  • Linda-Marie Günther, Anastasius. In: Manfred Clauss (Hrsg.): Die römischen Kaiser. 55 historische Portraits von Caesar bis Iustinian. 2. durchgesehene Auflage. Beck, München 2001, ISBN 3-406-47288-5, S. 418 – 424, S. 475.
  • Fiona K. Haarer, Anastasius I. Politics and Empire in the Late Roman World. Cairns, Cambridge 2006, ISBN 0-905205-43-X (Arca 46), (Oxford, Univ., Diss., 1998: The reign of Anastasius I, 491 – 518.).
  • A. D. Lee, Anastasius. In: Averil Cameron (Hrsg.): The Cambridge Ancient History. Bd. 14, Cambridge 2000, S. 52 – 62.
  • Mischa Meier, Staurotheis di’hemas – Der Aufstand gegen Anastasios im Jahr 512. In: Millennium. 4, 2007, S. 157 – 237.
  • Mischa Meier, Anastasios I. Die Entstehung des Byzantinischen Reiches. Klett-Cotta, Stuttgart 2009, ISBN 978-3-608-94377-1.
  • Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София 1975, с. 21.

Външни препратки редактиране

Зенон Византийски император (491 – 518) Юстин I