Хисар (Лахна)

Хисар или Асар (на гръцки: Παλιόκαστρο, в превод Стара крепост, старо Ασάρ) е археологически обект край лъгадинското село Лахна (Лахнас), Гърция.

Хисар Ασάρ
Местоположение
Информация
Страна	Гърция
Терит. единица	дем Лъгадина
Местоположение	Лахна
Основаване	Средновековие
Състояние	развалини

Местоположение

Развалините на крепостта са на нисък горист хълм, наречен Асар (Ασάρ), на 1,5 km западно от Лахна и на 3,5 km северно от Негован (Ксилополи), в северната част на Солунско. Хълмът има стратегическо местоположение, тъй като покрай него минава пътят от Солун за Сяр.

История

На хълма има следи от непрекъснато обитаване от ранножелязната епоха до византийския период. Открита е керамика от от желязната епоха, местна тънка сива керамика от архаичния период, местна керамика от по-скоро класически времена. В средновековието крепостта и църквата показват, че тук е бил акрополът и административен център на град, чието укрепление принадлежи към VII или VIII, със сериозно укрепване по-късно около X век. Името на града не е известно. Изглежда, че по-голямата част от него е била по-склоновете, които сега са обработваема замя и следите са унищожени.

Според предания в Негован, Асар е бил населен до XVI век, когато жителите му се преместват по на юг и основават Негован. Много семейства от Негован проследяват произхода си от Асар. Обитаването до XVI век обаче не е потвърдено с находки. Засега е сигурно обитаване не по-късно от X век.

Описание

Хълмът е покрит с гъста горичка от дъб, бряст и габрус. По-надолу по-голямата част от хълма, дори частта от платото в рамките на укрепленията, е ниви, които се обработват и в резултат стените са разрушени. На места се виждат купчини от развалини, изобилстват и фрагменти от складови ями.

Заграждението на крепостта има елипсовидна форма. То обхваща площ от около 14 декара с периметър от 450 метра, от които около 80 метра стена са частично видими. Голямата ос на елипсоида е в посока изток-запад. Укреплението има две строителни фази: части от най-старата фаза, вероятно датираща от VII или VIII век, са запазени на три места: главно в източната и в северната страна, на дължини от 8 до 12 m и в ниска височина, 60 до 120 cm. Тяхната зидария е изградена от пластове малки насипни камъчета, които са постаени без особено внимание, а между тях са вмъкнати камъни и по-рядко валуни. Най-новата фаза, която вероятно е построена около X век, се среща от всички страни, като най-запазената й част е в югозападната част, където е запазена на дължина около 35 m, със запазена височина около 3 m и дебелина малко повече от 1 m. Двете фази се застъпват от северната страна, където по-новата е изградена зад по-старата. Има данни за наличието на правоъгълна кула от южната страна, над пътя за достъп, където вероятно е бил единственият вход. Зидарията от най-късната фаза показва по-голямо внимание, тъй като понякога във вертикалните фуги се появяват дребни камъчета, а поринови ъглови камъни се срещат и при второ използване. От южната страна е отбелязан тухлен атропейски кръст, единственият оцелял керамичен декоративен елемент от укреплението.

Освен руините на стената, единствената друга структура, която може да бъде открита днес, е на платото на върха на акропола, където е имало църква, посветена според местната традиция от Негован на Богородица. Днес е видима само долната част на голямата й полукръгла апсида, разкрита при иманярски разкопки, при които са разрушени останалите стени на църквата. Зидарията на арката, с неравномерното разположение на камъните и създаването на линии за подравняване на интервали от един ред, показва прилики с най-старите фази на стената, следователно храмът също може да бъде датирани от VII - VIII век.