Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Негован.

Негован (на гръцки: Ξυλόπολη, Ксилополи, катаревуса Ξυλόπολις, Ксилополис, до 1926 година Λιγκοβάνη, Ликовани) е село в Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония с 1381 жители (2001).

Негован
Ξυλόπολη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Богданска планина
Надм. височина 571 m
Население 1381 души (2001)
Негован в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в западните поли на Богданската планина (Вертискос) на около 30 километра североизточно от Солун в прохода между Богданската планина и Круша на левия бряг на Стара река.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Жени в Негован, април 1911 година

Църквата „Свети Георги“ в селото датира от XVII век.[1]

През XIX век Негован е едно от най-големите и развити села в Лъгадинската каза, населени предимно с българи. През учебната 1867/1868 година, учителят Иван Маджаров за първи път въвежда обучение на български език в местното училище, където дотогава се преподава на гръцки. За целта доставя от книжаря Андрей Анастасов български учебници.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Негован (Negovan) е показано като село с 230 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 924 българи.[3] В учебните 1881 - 1882 и 1882 - 1883 години Българската екзархия издържа учителя Димитър К. Изов в Негован.[4]

През 1891 година през селото минава Васил Кънчов, който оставя интересни бележки за него:

С. Негован е разположено по левия бряг на Стара река; брои около 450 къщи с българско население, което се занимава главно с кираджилък. Негованчане са развити човеци. Те прекарват с коне стоки от Сяр до Солун и обратно. По-голямата част от селяните признават ведомството на Българската екзархия. Негованчане са водили отчаяна борба с гръцкото духовенство и много селяни са пострадали от тая борба.[5]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Негованъ (Легованъ) живеят 2240 души, от които 1960 българи-християни и 280 турци.[6]

В учебната 1895 – 1896 година революционерът Аргир Манасиев отваря в Негован българско училище в къщата на Иван Маджаров и организира революционен комитет, в който влиза „всичко българско, годно за борба“. В 1897 година, възползвайки се от Гръцко-турската война, българите получават половината от училищната сграда от гъркоманите.[7]

В началото на века селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Негован има 1544 жители българи екзархисти и 1072 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[8]

При избухването на Балканската война през 1912 година тридесет и трима души от Негован са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] По време на войната през октомври 1912 година селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия. В съобщение на негованския архиерейски наместник до Българската екзархия се казва, че където са влезли сръбски и гръцки войски, те веднага започват да прилагат всякакви мерки за денационализация на българите – терор, лишаване от правна защита, от основна сигурност за живот, чест и имот.[10]

В ГърцияРедактиране

През Междусъюзническата война от 1913 година Негован е опожарено[11] и заето от гръцки военни части. След войната селото остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското население се изселва в България, като се установява компактно предимно в град Петрич, където формират Негованската махала.

Според преброяването от 1928 година Негован е смесено бежанско село с 27 бежански семейства с 91 души.[12]

ЛичностиРедактиране

Родени в Негован
 
Лазар Маджаров.
Починали в Негован
  •   Кирил Андреев Гъдев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[17]

ЛитератураРедактиране

  • Видоески, Божидар. Фонолошкиот и прозодискиот систем на говорот на селото Негован (Солунско). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1991, XVI, 2, стр. 15-32.
  • Αθανασίου Ηλ. Πάσχου, Ιστορία της Λιγκοβάνης. Θεσσαλονίκη 1962. [Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. ΄Ιδρυμα Μελετών Χερσονήσου του Αίμου, 53]. 8ον, σ. ς΄+29, πίν. VIII υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Ξυλόπολη. // Δήμος Λαγκαδά. Посетен на 8 юни 2014.
  2. Стоилов, А. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров, сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр.144-145.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.152-153.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  5. Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 33.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
  7. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 351 – 352.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.196-197.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.865.
  10. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 36.
  11. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 9