Негован (дем Лъгадина)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Негован.

Негован (на гръцки: Ξυλόπολη, Ксилополи, катаревуса Ξυλόπολις, Ксилополис, до 1926 година Λιγκοβάνη, Ликовани) е село в Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония с 1381 жители (2001).

Негован
Ξυλόπολη
— село —
Гърция
40.9267° с. ш. 23.1783° и. д.
Негован
Централна Македония
40.9267° с. ш. 23.1783° и. д.
Негован
Солунско
40.9267° с. ш. 23.1783° и. д.
Негован
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЛъгадина
Географска областБогданска планина
Надм. височина571 m
Население1381 души (2001)
Негован в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в западните поли на Богданската планина (Вертискос) на около 30 километра североизточно от Солун в прохода между Богданската планина и Карадаг (Мавровуни) на левия бряг на Стара река.

Според местни легенди първоначално селото е било разположено в местността Градището и е било имение на българския болярин Костомир, пълководец на цар Калоян. Много по-късно, след нападения местните жители се разбягали и заселили в по други места, включително в Лахна. Една част от тях, към 40-50 семейства, се заселили на сегашното си място, сред брестова гора. Затова и турците го наричали „Караагач“ (Брестово). Впоследствие от Лахна се заселили около 250 български семейства. По покана на местните жители в северната част на селото се установили и 100 семейства турци.[1]

В Османската империя

редактиране
 
Жени в Негован, април 1911 година

Църквата „Свети Георги“ в селото датира от XVII век.[2]

През XIX век Негован е едно от най-големите и развити села в Лъгадинската каза, населени предимно с българи. Традиционен поминък е земеделието и кираджилъкът (керванджийството). Местни жители са пренасяли стоки с камили и коне до Солун, Сяр, Демир Хисар, Мелник, Горна Джумая, но също и до Силистра, Измир и други места.[3]

През учебната 1867/1868 година, учителят Иван Маджаров за първи път въвежда обучение на български език в местното училище, където дотогава се преподава на гръцки. За целта доставя от книжаря Андрей Анастасов български учебници.[4] В 1873 година учител в Негован е Димитър Голев от Щип.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Негован (Negovan) е показано като село с 230 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 924 българи.[6] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 години Българската екзархия издържа учителя Димитър К. Изов в Негован.[7]

През 1891 година през селото минава Васил Кънчов, който оставя интересни бележки за него:

С. Негован е разположено по левия бряг на Стара река; брои около 450 къщи с българско население, което се занимава главно с кираджилък. Негованчане са развити човеци. Те прекарват с коне стоки от Сяр до Солун и обратно. По-голямата част от селяните признават ведомството на Българската екзархия. Негованчане са водили отчаяна борба с гръцкото духовенство и много селяни са пострадали от тая борба.[8]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Негованъ (Легованъ) живеят 2240 души, от които 1960 българи-християни и 280 турци.[9]

В учебната 1895 – 1896 година революционерът Аргир Манасиев отваря в Негован българско училище в къщата на Иван Маджаров и организира революционен комитет, в който влиза „всичко българско, годно за борба“. В 1897 година, възползвайки се от Гръцко-турската война, българите получават половината от училищната сграда от гъркоманите.[10]

В началото на века селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Негован има 1544 жители българи екзархисти и 1072 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[11]

При избухването на Балканската война през 1912 година тридесет и трима души от Негован са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] По време на войната през октомври 1912 година селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия. В съобщение на негованския архиерейски наместник до Българската екзархия се казва, че където са влезли сръбски и гръцки войски, те веднага започват да прилагат всякакви мерки за денационализация на българите – терор, лишаване от правна защита, от основна сигурност за живот, чест и имот.[13]

През Междусъюзническата война от 1913 година Негован е опожарено[14] и заето от гръцки военни части. След войната селото остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското население се изселва в България, като се установява компактно предимно в град Петрич, където формират Негованската махала.

Според преброяването от 1928 година Негован е смесено бежанско село с 27 бежански семейства с 91 души.[15]

Мечислав Малецки отбелязва през 1933 година Негован като българско село в Богданско.[16]

Личности

редактиране
Родени в Негован
 
Лазар Маджаров.
Починали в Негован
  •   Кирил Андреев Гъдев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[22]

Литература

редактиране
  • Видоески, Божидар. Фонолошкиот и прозодискиот систем на говорот на селото Негован (Солунско). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1991, XVI, 2, стр. 15 – 32.
  • Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония. Издателство на Университета Мария Кюри-Склодовска. Lublin, 2023, 198 стр.
  • Αθανασίου Ηλ. Πάσχου, Ιστορία της Λιγκοβάνης. Θεσσαλονίκη 1962. [Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. ΄Ιδρυμα Μελετών Χερσονήσου του Αίμου, 53]. 8ον, σ. ς΄+29, πίν. VIII υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

Външни препратки

редактиране
  1. Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония, Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“, Lublin 2023, с. 81, 92-94.
  2. Ξυλόπολη // Δήμος Λαγκαδά. Архивиран от оригинала на 2013-04-14. Посетен на 8 юни 2014.
  3. Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония, Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“, Lublin 2023, с. 94.
  4. Стоилов, А. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров, сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр.144 – 145.
  5. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 158.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 33.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
  10. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 351 – 352.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
  13. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 36.
  14. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. Małecki, Mieczysław. О zróżnicowaniu gwar Bogdańska w pd.wschodnej Macedonji, Lud Słowianski, Krakow 1933, т. III, 1, s. 105.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  18. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 258.
  19. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  21. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 9