Негован (дем Лъгадина)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Негован.
Негован (на гръцки: Ξυλόπολη, Ксилополи, катаревуса Ξυλόπολις, Ксилополис, до 1926 година Λιγκοβάνη, Ликовани) е село в Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония с 1381 жители (2001).
| Негован Ξυλόπολη | |
|---|---|
| — село — | |
  Негован  Негован  Негован | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Географска област | Богданска планина |
| Надм. височина | 571 m |
| Население | 1381 души (2001) |
| Негован в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в западните поли на Богданската планина (Вертискос) на около 30 километра североизточно от Солун в прохода между Богданската планина и Карадаг (Мавровуни) на левия бряг на Стара река.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Църквата „Свети Георги“ в селото датира от XVII век.[1]
През XIX век Негован е едно от най-големите и развити села в Лъгадинската каза, населени предимно с българи. През учебната 1867/1868 година, учителят Иван Маджаров за първи път въвежда обучение на български език в местното училище, където дотогава се преподава на гръцки. За целта доставя от книжаря Андрей Анастасов български учебници.[2] В 1873 година учител в Негован е Димитър Голев от Щип.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Негован (Negovan) е показано като село с 230 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 924 българи.[4] В учебните 1881 - 1882 и 1882 - 1883 години Българската екзархия издържа учителя Димитър К. Изов в Негован.[5]
През 1891 година през селото минава Васил Кънчов, който оставя интересни бележки за него:
| „ | С. Негован е разположено по левия бряг на Стара река; брои около 450 къщи с българско население, което се занимава главно с кираджилък. Негованчане са развити човеци. Те прекарват с коне стоки от Сяр до Солун и обратно. По-голямата част от селяните признават ведомството на Българската екзархия. Негованчане са водили отчаяна борба с гръцкото духовенство и много селяни са пострадали от тая борба.[6] | “ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Негованъ (Легованъ) живеят 2240 души, от които 1960 българи-християни и 280 турци.[7]
В учебната 1895 – 1896 година революционерът Аргир Манасиев отваря в Негован българско училище в къщата на Иван Маджаров и организира революционен комитет, в който влиза „всичко българско, годно за борба“. В 1897 година, възползвайки се от Гръцко-турската война, българите получават половината от училищната сграда от гъркоманите.[8]
В началото на века селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Негован има 1544 жители българи екзархисти и 1072 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[9]
При избухването на Балканската война през 1912 година тридесет и трима души от Негован са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] По време на войната през октомври 1912 година селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия. В съобщение на негованския архиерейски наместник до Българската екзархия се казва, че където са влезли сръбски и гръцки войски, те веднага започват да прилагат всякакви мерки за денационализация на българите – терор, лишаване от правна защита, от основна сигурност за живот, чест и имот.[11]
В ГърцияРедактиране
През Междусъюзническата война от 1913 година Негован е опожарено[12] и заето от гръцки военни части. След войната селото остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското население се изселва в България, като се установява компактно предимно в град Петрич, където формират Негованската махала.
Според преброяването от 1928 година Негован е смесено бежанско село с 27 бежански семейства с 91 души.[13]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Негован
Ангел Попкостадинов, български просветен деец, учител в Горно Броди- Ангел Бълев (1909 – 1967), български политик, деец на БКП
- Атанас Маджаров (1881 – 1935), български просветен деец, деец на ВМРО и общественик
- Божин Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[14]
- Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, Солунски доброволчески отряд[15]
- Георги Н. Аврамов, македоно-одрински опълченец, 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[16]
- Георги Стоев Маджаров (? – 1870), български учител и свещеник
- Георги Маджаров (1870 – 1923), български просветен деец, директор на гимназията в Радомир
- Давид Проев (1884 - 1971), български просветен деец и революционер
- Дельо Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, убит на 21 юни 1913 година[15]
- Димитър Биков (1869 – ?), български просветен деец и революционер
- Илия Георгиев (1854 – 1930), български църковен деец, свещеник
- Йона Маджаров (Иван) (1849 – 1911), български църковен деец, архимандрит, архиерейски наместник в Солун
- Кимон Георгиев (1867 – 1907), български революционер
- Лазар Маджаров (1872 – 1907), български революционер, водач на Преображенското въстание
- Олга Маджарова (1887 – 1974), българска просветна деятелка
- Спас Дъмаков (1877/1878 – след 1943), български революционер
- Починали в Негован
- Кирил Андреев Гъдев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[17]
ЛитератураРедактиране
- Видоески, Божидар. Фонолошкиот и прозодискиот систем на говорот на селото Негован (Солунско). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1991, XVI, 2, стр. 15-32.
- Αθανασίου Ηλ. Πάσχου, Ιστορία της Λιγκοβάνης. Θεσσαλονίκη 1962. [Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. ΄Ιδρυμα Μελετών Χερσονήσου του Αίμου, 53]. 8ον, σ. ς΄+29, πίν. VIII υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Ξυλόπολη. // Δήμος Λαγκαδά. Посетен на 8 юни 2014.
- ↑ Стоилов, А. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров, сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр.144-145.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 158.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 33.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 351 – 352.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 36.
- ↑ Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 9