Тази статия е за планината. За реката вижте Холомонда (река).

Холомонда[1][2][3][4][5] (на гръцки: Χολομώντας, Холомондас, катаревуса: Χολομών, Холомон, Υψίζωνος, Ипсизонос) е ниска планина в Егейска Македония, Гърция.[6][7]

Холомонда
Χολομώντας
40.4594° с. ш. 23.5203° и. д.
Местоположение на картата на Халкидика
Общи данни
Местоположение Гърция
Най-висок връхХоломонда
Надм. височина1163 m
Холомонда в Общомедия

Описание

редактиране
 
Каменистият рид Трапези (461 m[7]) от пътя Палеохора - Арнеа (Леригово)

Планината е разположена в северната централна част на Халкидическия полуостров, югоизточно от град Солун, между градовете Полигирос (550 m) и Арнеа (Леригово, 610 m). Има продълговата форма с посока северозапад-югоизток. В североизточното подножие на Холомонда е разположено градчето Арнеа (Леригово), а в югозападното Полигирос.[6]

Ипсизонос (Υψίζωνος) е античното име на планината, употребено от Плиний Стари.[6] Най-високият връх на планината е висок 1163 m. Според гръцки източници той е анонимен,[6] а според български носи името на планината - Холомонда.[5]

Скалите му са гранити, шисти и мрамори.[6]

Холомонда заедно с Луковата гора край Таксиархис (Луково), обраслия с буки, дъбове, кестени, чинари, червена хвойна и други видове, са част от мрежата от защитени зони Натура 2000 (1270001 & 1270012) и орнитологично важно място (033).[6]

Планински път от Полигирос за Арнеа (Леригово) минава близо до най-високия връх и от него става лесно изкачване.[6]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Холомонда Ανώνυμη 1163 m[6] С от Таксиархис (Луково)[7]
Аврам Тумба, Самари Σαμάρι, Αβραάμ Τούμπα 860 m[6] СЗ от Таксиархис (Луково)[7]
Агиос Христофорос Άγιος Χριστόφορος 720 m[6]
Анганос Άγκανος 742 m[6] ЮИ над Полигирос[7]
Бакира Тумба Μπακήρα Τούμπα 700 m[6] Ю от Таксиархис (Луково)[7]
Балабан, Ститури Στηθούρι, Μπαλαμπάν 758 m[6] СИ от Полигирос и ЮЗ от Таксиархис (Луково)[7]
Баца Μπατσά 780 m[6] Ю от Арнеа (Леригово)[7]
Бугария Μπουγαρία 578 m[6]
Бука Μπούκα 1080 m[6] С от Таксиархис (Луково)[7]
Бурия Μπουριά 600 m[6]
Вула Βούλα 800 m[6] ИСИ от Таксиархис (Луково)[7]
Германос Γερμανός 713 m[6] Ю от Палеохора[7]
Герониколатико Γερονικολάθικο 1040 m - 900 m[6] ССЗ от Таксиархис (Луково)[7]
Драньос, Корфула Κορφούλα, Ντράνιος 762 m[6] СИ от Полигирос[7]
Дурица,[8] Дурита,[7] Псилома Ψήλωμα 720 m[6] З от Арнеа (Леригово)[7]
Капсала Καψάλα 833 m[6] З от Таксиархис (Луково)[7]
Капсала Καψάλα 637 m[6] С от Палеокастро (Каяджик)[7]
Кастри Καστρί 747 m[6] СЗ от Полигирос[7]
Кирязи Тумба Κυριαζή Τούμπα 1000 m[6] ССЗ от Таксиархис (Луково)[7]
Ахмед Селада,[9] Корфовуни Κορφοβούνι 693 m[6] връх на СЗ от Врастама (Враста)[7]
Космарадико Κοσμαράδικο 920 m[6] ЮЗ от Арнеа (Леригово)[7]
Ксепатомена Ξεπατωμένα 880 m[6]
Ксилогурнас Ξυλόγουρνας 954 m[6]
Кула Κούλα 665 m[6] Ю от Йероплатанос (Топлик)[7]
Лемони Селадия Λεμονή Σελάδια 580 m[6] СИ от Полигирос[7]
Леригово, Аспропетра Ασπρόπετρα, Λιαρίγκοβη, Λιαρίγκοβα 821 m[6] ЮЮЗ над Арнеа (Леригово)[7]
Маврес Μαυρές 654 m[6] ССИ от Палеокастро (Каяджик)[7]
Малам, Врахос Βράχος, Μαλάμ Ράχη 838 m[6] С от Полигирос[7]
Митеро Μυτερό 940 m[6]
Митица Μυτίτσα 921 m, колонка на 889 m[6]
Ориани Ορειανή 697 m[6] И от Врастама (Враста)[7]
Палиокастро Παλιόκαστρο 759 m[6] И от Палеокастро (Каяджик)[7]
Парузи, Паруси Тумба Παρούζη, Παρούση Τούμπα 940 m[6] ЮЗ от Таксиархис (Луково)[7]
Пердикотопос Περδικότοπος 872 m[6]
Петра Цирони Πέτρα Τσιρώνη 604 m[6] СЗ от Арнеа (Леригово)[7]
Петра Фоти Πέτρα Φώτη 660 m[6] З от Арнеа (Леригово)[7]
Пиргуди Πυργούδι 700 m[6]
Профитис Προφήτης 1000 m[6]
Профитис Илияс Προφήτης Ηλίας 800 m[6]
Профитис Илияс Προφήτης Ηλίας 740 m[6]
Псили Рахи Ψηλή Ράχη 931 m[6] З от Таксиархис (Луково)[7]
Псили Рахи Ψηλή Ράχη 800 m[6] З от Таксиархис (Луково)[7]
Пурнари Πουρνάρι 811 m[6] СЗ от Таксиархис (Луково)[7]
Спатес Σπάθες 841 m[6] СИ над Таксиархис (Луково)[7]
Спати, Птуни Σπαθί, Πτούνι 903 m[6] С от Палеокастро (Каяджик) и ССИ от Агиос Продромос (Решетник)[7]
Стефи Тумба Στέφη Τούμπα 782 m[6] СИ от Агиос Продромос (Решетник)[7]
Тумба Каруза Τούμπα Καρούζα 842 m[6] СЗ от Таксиархис (Луково)[7]
Тумбес Τούμπες 740 m[6]
Фундота Φουντωτά 732 m[6] Ю от Таксиархис (Луково)[7]
Хондри Рахи Χονδρή Ράχη 687 m[6]
Хондровуни Χονδροβούνι 914 m[6] СИ от Полигирос и ЮЗ от Таксиархис (Луково)[7]
Цукала, Ставру Тумба Σταυρού Τούμπα, Τσουκαλά 942 m[6] И над Полигирос[7]
Чука Τσούκκα 589 m[6]
  1. Карта на Македония. Мѣрка 1:500 000. Приложение къмъ книгата „Македония“. София, Картографически Институтъ, 1904.
  2. Карта на България отъ Панчо Тошковъ. Мѣрка 1:1.200 000. IV поправено и допълнено издание. София.
  3. Учебна физическа карта на България и на поробенитѣ български земи. Мѣрка 1:1 000 000. Наредилъ Т. А. Благоевъ. София, Одобрена отъ Министерството на народното просвѣщение съ окр. № 18599 отъ 4 VIII 1931 год. Лит. „Балканъ“.
  4. Въздухоплавателна карта въ проекция на Меркаторъ: Солунъ. Мѣрка 1:500 000. София, Изработена и печатана в Държавния географски институтъ. За служебно ползване, 1942.
  5. а б Административна карта на България. Мѣрка 1:400 000. Издава П. Атанасовъ. Съставилъ и изработилъ Г. Продановъ. Държавенъ географски институтъ, 1944.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 460. (на гръцки)
  7. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
  9. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1081. (на гръцки)