Хорей (на гръцки χορεῖος от choréia – танц, хоро) в античното метрическо стихосложение е двусрична стихотворна стъпка, състояща се от една дълга сричка и една къса сричка (), т.е. общо три мори. В съчетания хореят се използва и при други размери: хекзаметър, строфа на Сафо. Наричал се е още и трохей.[1]

В силаботоническото стихосложение хорей е двусрична ритмическа стъпка с една ударена и една неударена сричка (). Ударението пада върху първата и нечетните срички в стиха. Според броя на стъпките в стиха хореят варира от двустъпен до осмостъпен. След ямба хореят е най-използваният стихотворен размер в българската поезия.[1]

Примери за хорей с различен брой стъпки:

Двустъпен хорей:
Преко поле,
преко долье,
ний летиме –
дни честити
именитии
станенину,
господину.
Пенчо Славейков, „Коледари“
Четиристъпен хорей:
Тя ме иска, аз по нея
мир не зная, луд лудея;
аз от стара майка крия,
тя от татко – зъл бекрия.
Пейо Яворов, „Луди-млади“
Петостъпен хорей:
Разтвори се пак, сърце замряло,
както цвят, разцъфнал в късна есен...
Мъката, що в тебе се е сбрала,
може би ще стане малка песен.
Елисавета Багряна, „Бъдник“



Осмостъпен хорей:
В утрото на светла ера, с факела на нова вера,
идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,
а над тях кат хищни птици, кат настръхнали орлици
спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.
Христо Смирненски, „Червените ескадрони“

ИзточнициРедактиране

  1. а б Речник на литературните термини. 3 прераб. и доп. изд. С., Наука и изкуство, 1973, с. 1051 – 1053.