Хорей (на гръцки χορεῖος от choréia – танц, хоро) в античното метрическо стихосложение е двусрична стихотворна стъпка, състояща се от една дълга сричка и една къса сричка (), т.е. общо три мори. В съчетания хореят се използва и при други размери: хекзаметър, строфа на Сафо. Наричал се е още и трохей.[1]
В силаботоническото стихосложение хорей е двусрична ритмическа стъпка с една ударена и една неударена сричка (). Ударението пада върху първата и нечетните срички в стиха. Според броя на стъпките в стиха хореят варира от двустъпен до осмостъпен. След ямба хореят е най-използваният стихотворен размер в българската поезия.[1]
Примери за хорей с различен брой стъпки:
- Двустъпен хорей:
- Преко поле,
- преко долье,
- ний летиме –
- дни честити
- именитии
- станенину,
- господину.
- Пенчо Славейков, „Коледари“
- Четиристъпен хорей:
- Тя ме иска, аз по нея
- мир не зная, луд лудея;
- аз от стара майка крия,
- тя от татко – зъл бекрия.
- Пейо Яворов, „Луди-млади“
|
- Петостъпен хорей:
- Разтвори се пак, сърце замряло,
- както цвят, разцъфнал в късна есен...
- Мъката, що в тебе се е сбрала,
- може би ще стане малка песен.
- Елисавета Багряна, „Бъдник“
- Осмостъпен хорей:
- В утрото на светла ера, с факела на нова вера,
- идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,
- а над тях кат хищни птици, кат настръхнали орлици
- спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.
- Христо Смирненски, „Червените ескадрони“
|
- ↑ а б Речник на литературните термини. 3 прераб. и доп. изд. С., Наука и изкуство, 1973, с. 1051 – 1053.