Ямб

Ямб (от гръцки ίαμβος) е литературен и музиковедски термин, означаващ двусрична стихотворна стъпка или ритмична фигура в музиката.

Характеристика

В античното стихосложение ямбът е двусрична стъпка, състояща се от кратка и дълга сричка (∪—). Дългата сричка може да бъде заменяна от две кратки (∪∪∪), като се получават общо отново три мори.

В силаботоническото стихосложение ямбът е двусрична стихотворна стъпка, при която силната позиция е представена от втората ударена сричка (∪—). Силната позиция може да бъде представена и от неударена сричка (∪∪). Това пропуснато схемно ударение е известно като пирихий. Когато слабото място в ямба и хорея се заеме от ударена сричка се получава свръхсхемно ударение известно като спондей.

Съществуват различни видове ямбове според броя на стъпките в стиха. Най-често използваните са тристъпният, четиристъпният и петстъпният ямб. Едностъпни и двустъпни ямбични стихове са рядко явление и са почти невъзможни. Срещат се още шестстъпен, седемстъпен, а рядко и осемстъпен ямб.

Най-известният експеримент с едностъпен ямб в българската литература принадлежи на символиста Николай Лилиев:

На страшен съд ∪—|∪—

вървят ∪—

тълпи, ∪—

не спи, ∪—

кипи ∪—

градът. ∪—

Из „Градът“, Николай Лилиев

Двустъпният ямб се среща широко както в българската, така и в световната поезия:

И лучец еж, ∪—|∪—

водица пий — ∪—|∪—

и пак поглеж! ∪—|∪—

Дий...

Дий, воле, дий!

Из „На нивата“, Пейо Яворов

Тристъпен ямб:

Успех, пари и власт — ∪—|∪—|∪—

всеобщата ни страст.

Не щял ги някой? Ех,

желаем му успех.

Из „Успех, пари и власт“, Марко Ганчев

Четиристъпният ямб е силно представен от майстора на ямба и елегията в българската поезия Димчо Дебелянов. Акцентите на силните позиции поетът нерядко тушира с пирихии:

Денят за труд е отреден, ∪—|∪—|∪—|∪—

за сласт и мирен сън — нощта.

А що е нощ и що е ден

за нас, изгнани от света?

Из „Тиха победа“, Димчо Дебелянов

Основен в българската литература е петстъпният ямб:

Отмахна той завесите и тихо ∪—|∪—|∪—|∪∪|∪—∪

застана пред отворений прозорец. ∪—|∪∪|∪—|∪—|∪—∪

Таинствена и чудна лятна нощ

полъхваше с дихание си морно

и леяха над сънний мир приветно

сияние рой трепетни звездици...

Из „Cis moll“, Пенчо Славейков

История

Названието „ямб“ произхожда от земеделските празници в чест на Деметра. Първоначално ямб са наричани сатиричните и разгулните песни, изпълнявани по време на тези ритуали. Характеризира се със сатиричен и изобличителен характер. Ямбът бил средство за изразяване на лично отношение по обществени проблеми. В античния си смисъл ямбът се свързва с метриката. По отношение на нея представлява свързване на ямбичен триметър и трохеичен тетраметър. Така се обуславя разделението на античната поезия на героична и ямбична. Сред изтъкнатите представители на сатиричния ямбичен жанр са Архилох, Симонид, Хипонакт Ефески и др. Сетне ямбът преминава в драмата, заради близостта си с говоримия език.

В българската литература ямбът навлиза през руската стихотворна култура. През 18 и 19 век този размер е най-предпочитаният сред титаните на поезията – Александър Пушкин, Михаил Лермонтов и др. В България първи опит в областта е направен чрез четиристъпният ямб в „Стоян и Рада“ на Найден Геров. Широко застъпен и обогатен с нови ритмически форми ямбът става господстваща ритмическа стъпка в българската поезия в началото на 20 век в поезията на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и др. Тази традиция се унаследява с особена сила от символистите. Ямбът е особено популярен през целия 20 век, а така също и в съвременната поезия.

Музика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В музиката ямбът представлява също ритмична фигура, аналогична по модел на литературната – образувана от една кратка и една двойно по-голяма нотна стойност.