Хоруда (дем Лъгадина)
Хоруда или Хоруд (на гръцки: Χωρούδα) е село в Гърция, дем Лъгадина, област Централна Македония.
Хоруда Χωρούδα | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Лъгадина |
Географска област | Богданска планина |
Надм. височина | 700 m |
Население | 27 души (2021 г.) |
Пощенски код | 570 17 |
География
редактиранеСелото е разположено на билото на Богданската планина (Сухо планина, на гръцки Вертискос), североизточно от Лъгадина (Лангадас).
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ селото, въпреки че е изоставена през 1947 г., все още е запазена църквата „Свети Атанасий“, строена през втората половина на XVI век. Изящните фрески на църквата са от втората половина на XVII век, а иконостасът е от периода между 1760 и 1780 година.[1]
През XIX век Хоруда е гръцко село, числящо се към Лъгадинската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хоруда (Khorouda), Солунска епархия, живеят 108 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Куруда (Courouda) е показано като село с 25 домакинства и 112 жители гърци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Хорутъ живеят 160 души гърци.[4]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война Хоруда попада в Гърция.
Бележки
редактиране- ↑ Χωρούδα // Δήμος Λαγκαδά. Архивиран от оригинала на 2014-06-22. Посетен на 8 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.