Богданската планина (на турски: Beşikdağ, Бешикдаг) е планина в Егейска Македония, Гърция. Планината се състои от три ясно оформени масива - западен, източен и южен, които днес в Гърция са смятани за три отделни планини - Вертискос (на гръцки: Βερτίσκος), Кердилио или Кердилия (Κερδύλιο, Κερδύλλια) и Ори Волвис (Ορη Βόλβης). Западният масив, прекръстен на Вертискос на български е Висока планина и Сухо планина или Морава планина.[1][2] В него се намира и най-високият връх на планината – Харвата, 1103 метра и възвишенията Равна, от който извират притоците на река Богданица - Дълбока река, Бигленската река, Болубрадската река и Стара река.[3][4] Източният масив носи името Орсова планина.[4] Южният масив също традиционно е наричан Бешикдаг или Бешичка планина и е прекръстен на Ори Волви по новото име на Бешичкото езеро.[5] Името Вертискос е възроденото антично име на планината, употребявано от Страбон, Птолемей и други антични автори.[6]

Богданска планина
Βερτίσκος
40.873° с. ш. 23.4544° и. д.
Местоположение на картата на Солунско
Общи данни
Местоположение Гърция
Най-висок връхХарвата
Надм. височина1107 m

Планината е разположена в посока запад-изток. На запад река Богданица или Богданската река я отделя от Лахненските планини (Лахана Вуна). От северна страна е разположен градецът Нигрита, от южна Лъгадинското поле с градеца Лъгадина (Лангадас), езерата Лъгадинско и Бешичко и река Рендина, а в източното подножие на планината е курортът Аспровалта. В Богданската планина са разположени големите села Негован (Ксилополи), Зарово (Никополи), Висока (Оса) и Сухо (Сохос), които в началото на XX век имат българско население. В котловината между трите масива на планината са се намирали Мавровското и Лънджанското езеро, които днес са пресушени.

Скалите на Богданската планина са гнайс и малко гранити.[6]

В местността Циплякис (560 m) на 14 km южно от Нигрита има хижа на Нигритското планинарско дружество с 30 места.[6]

Изкачването на върха може да стане от село Крионери (Граничево) за около 2,30 часа.[6]

Върхове в западния дял
Име Име Височина Местоположение
Синора, Харвата Σύνορα, Χαρβάτα 1107 m[6] СЗ над Сухо (Сохос)
Харвата Γυμνόλοφος, Χαρβάτα 1078 m[6] СЗ над Сухо (Сохос)
Свети Христофор Άγιος Χριστόφορος 952 m[6] С над Сухо (Сохос)
Αετορράχη 629 m[6]
Акташ Ασπρόπετρες, Ακτάς, Άκ Τάς 782 m[6] И от Вертискос (Берово)
Верно поляна Βερνοπουλιάνα, Βεργοπουλιάνα 580 m[6]
Домуздаг Γουρουνοβούνι, Ντομούζ Νταγ 722 m[6] ЮЗ от Нигослав (Никоклия), И от Вертискос (Берово)
Герман Δασότοπος, Γερμάν Λόφος, Γκερμάν 929 m[6] СИ над Сухо (Сохос), СЗ над Мавруда (Маврово)
Επτά Αδέλφια 887 m[6] СЗ над Сухо (Сохос)
Ίσωμα 824 m[6]
Казан Καζάνι 865 m[6] ЮИ от Вертискос (Берово)
Κανδήλα 780 m - 700 m[6]
Καντίλα 633 m[6]
Καρυδιά, Καρυά 979 m[6]
Κάστρο 700 m[6]
Κλαδερή 540 m[6]
Айвали Κυδωνιά, Αϊβαλή 630 m[6]
Κωνσταντή Λόφος, Φλαμούρι 983 m[6]
Λυκότρυπες 790 m[6]
Караташ Μαύρη Πέτρα, Καρά Τας 776 m[6] ЮЗ от Нигослав (Никоклия)
Мавро Амбели Μαύρο Αμπέλι 772 m[6] СЗ над Мавруда (Маврово)
Морава Μέρμηγκας, Μουράβα, Μοράβα 808 m[6]
Μπάρμα Ράχη 823 m[6]
Ξεροπήγαδο 632 m[6]
Ορόσημο 566 m[6]
Πευκώνας, Μεγάλο Κουρή 763 m[6]
Платанаки Πλατανάκι 607 m[6] С над Мавруда (Маврово)
Аспрес Петрес Σαθρόπετρα, Άσπρες Πέτρες 630 m[6] СИ над Неа Севастия, ЮЗ от Нигрита
Бейлик, Нишанджи Σκοπευτήριο, Μπεϊλίκ, Νησιάντασι 726 m[6]
Ставрос Σταυρός 708 m[6] СИ от Вертискос (Берово)
Бюла Ταντανόζη, Μπίουλα 960 m[6]
Топи Τόπι 606 m[6] С над Мавруда (Маврово)
Тумба Τούμπα 872 m[6]
Джара Υψομετρικό, Τσάρας, Τζάρας 770 m[6] С над Сухо (Сохос)
Хламур Φλαμούρι 744 m[6]
Сарник Χρωματιστή, Σάρνικ 685 m[6] СИ над Сухо (Сохос)
Баткун Ψήλωμα 758 m[6] СИ над Сухо (Сохос)
Стойка СИ над Сухо (Сохос)
Висока 762 m С над Висока (Оса)
Дупница 544 m ЮЗ над Висока (Оса)
  1. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  2. Nigríta GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  3. Васил Кънчов, Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, стр. 33
  4. а б Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 25. (на руски)
  5. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 384. (на гръцки)
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 382. (на гръцки)