Богданска планина
Богданската планина (на турски: Beşikdağ, Бешикдаг) е планина в Егейска Македония, Гърция. Планината се състои от три ясно оформени масива - западен, източен и южен, които днес в Гърция са смятани за три отделни планини - Вертискос (на гръцки: Βερτίσκος), Кердилио или Кердилия (Κερδύλιο, Κερδύλλια) и Ори Волвис (Ορη Βόλβης). Западният масив, прекръстен на Вертискос на български е Висока планина и Сухо планина. В него се намира и най-високият връх на планината – Харвата, 1103 метра и възвишенията Равна, от който извират притоците на река Богданица - Дълбока река, Бигленската река, Болубрадската река и Стара река.[1][2] Източният масив носи името Орсова планина.[2] Южният масив също традиционно е наричан Бешикдаг или Бешичка планина и е прекръстен на Ори Волви по новото име на Бешичкото езеро.[3] Името Вертискос е възроденото антично име на планината, употребявано от Страбон, Птолемей и други антични автори.[4]
Богданска планина Βερτίσκος | |
---|---|
Общи данни | |
Местоположение | ![]() |
Най-висок връх | Харвата |
Надм. височина | 1107 m |
Планината е разположена в посока запад-изток. На запад река Богданица или Богданската река я отделя от планината Карадаг (Мавровуни). От северна страна е разположен градецът Нигрита, от южна Лъгадинското поле с градеца Лъгадина (Лангадас), езерата Лъгадинско и Бешичко и река Рендина, а в източното подножие на планината е курортът Аспровалта. В Богданската планина са разположени големите села Негован (Ксилополи), Зарово (Никополи), Висока (Оса) и Сухо (Сохос), които в началото на XX век имат българско население. В котловината между трите масива на планината са се намирали Мавровското и Лънджанското езеро, които днес са пресушени.
Скалите на Богданската планина са гнайс и малко гранити.[4]
В местността Циплякис (560 m) на 14 km южно от Нигрита има хижа на Нигритското планинарско дружество с 30 места.[4]
Изкачването на върха може да стане от село Крионери (Граничево) за около 2,30 часа.[4]
Име | Име | Височина | Местоположение |
---|---|---|---|
Синора, Харвата | Σύνορα, Χαρβάτα | 1107 m[4] | СЗ над Сухо (Сохос) |
Харвата | Γυμνόλοφος, Χαρβάτα | 1078 m[4] | СЗ над Сухо (Сохос) |
Свети Христофор | Άγιος Χριστόφορος | 952 m[4] | С над Сухо (Сохос) |
Αετορράχη | 629 m[4] | ||
Акташ | Ασπρόπετρες, Ακτάς, Άκ Τάς | 782 m[4] | И от Вертискос (Берово) |
Верно поляна | Βερνοπουλιάνα, Βεργοπουλιάνα | 580 m[4] | |
Домуздаг | Γουρουνοβούνι, Ντομούζ Νταγ | 722 m[4] | ЮЗ от Нигослав (Никоклия), И от Вертискос (Берово) |
Герман | Δασότοπος, Γερμάν Λόφος, Γκερμάν | 929 m[4] | СИ над Сухо (Сохос), СЗ над Мавруда (Маврово) |
Επτά Αδέλφια | 887 m[4] | СЗ над Сухо (Сохос) | |
Ίσωμα | 824 m[4] | ||
Казан | Καζάνι | 865 m[4] | ЮИ от Вертискос (Берово) |
Κανδήλα | 780 m - 700 m[4] | ||
Καντίλα | 633 m[4] | ||
Καρυδιά, Καρυά | 979 m[4] | ||
Κάστρο | 700 m[4] | ||
Κλαδερή | 540 m[4] | ||
Айвали | Κυδωνιά, Αϊβαλή | 630 m[4] | |
Κωνσταντή Λόφος, Φλαμούρι | 983 m[4] | ||
Λυκότρυπες | 790 m[4] | ||
Караташ | Μαύρη Πέτρα, Καρά Τας | 776 m[4] | ЮЗ от Нигослав (Никоклия) |
Мавро Амбели | Μαύρο Αμπέλι | 772 m[4] | СЗ над Мавруда (Маврово) |
Морава | Μέρμηγκας, Μουράβα, Μοράβα | 808 m[4] | |
Μπάρμα Ράχη | 823 m[4] | ||
Ξεροπήγαδο | 632 m[4] | ||
Ορόσημο | 566 m[4] | ||
Πευκώνας, Μεγάλο Κουρή | 763 m[4] | ||
Платанаки | Πλατανάκι | 607 m[4] | С над Мавруда (Маврово) |
Аспрес Петрес | Σαθρόπετρα, Άσπρες Πέτρες | 630 m[4] | СИ над Неа Севастия, ЮЗ от Нигрита |
Бейлик, Нишанджи | Σκοπευτήριο, Μπεϊλίκ, Νησιάντασι | 726 m[4] | |
Ставрос | Σταυρός | 708 m[4] | СИ от Вертискос (Берово) |
Бюла | Ταντανόζη, Μπίουλα | 960 m[4] | |
Топи | Τόπι | 606 m[4] | С над Мавруда (Маврово) |
Тумба | Τούμπα | 872 m[4] | |
Джара | Υψομετρικό, Τσάρας, Τζάρας | 770 m[4] | С над Сухо (Сохос) |
Φλαμούρι | 744 m[4] | ||
Сарник | Χρωματιστή, Σάρνικ | 685 m[4] | СИ над Сухо (Сохос) |
Баткун | Ψήλωμα | 758 m[4] | СИ над Сухо (Сохос) |
Стойка | СИ над Сухо (Сохос) | ||
Висока | 762 m | С над Висока (Оса) | |
Дупница | 544 m | ЮЗ над Висока (Оса) |
БележкиРедактиране
- ↑ Васил Кънчов, Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, стр. 33
- ↑ а б Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 25. (на руски)
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 384. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 382. (на гръцки)