Храм-кладенец Санта Анастасия
Храм-кладенецът Санта Анастасия (на Сардински – Sa funtana de is dolus ossia la fonte dei dolori) е нурагическо светилище – тип Pozzo sacro, което се намира в центъра на градчето Сардара (Калиария), Община Южна Сардиния. Археологическият обект е в непосредствена близост със съвременната християнска църква Санта Анастасия (Света Анастасия), на чието име е наречен. Съоръжението е част от нурагически комплекс, в който са включени още два култови кладенеца, което го прави уникален в контекста на познатите нурагически селища, където обикновено свещените кладенци са изградени самостоятелно.[1][2]
| Храм-кладенец Санта Анастасия | |
 Входът на Свещения кладенец Sa Funtana Coberta | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Храм-кладенец Санта Анастасия Местоположение в Италия | |
| Страна |  Италия |
| Локация | Провинция Южна Сардиния |
| Археология | |
| Вид | Свещен кладенец |
| Период | 1200 – 900 г. пр. Хр. |
| Култура | Протосардинска култура Нураги |
| Епоха | късна Бронзова епоха |
| Сайт | www.sardegnacultura.it |
| Храм-кладенец Санта Анастасия в Общомедия | |
Датиране
редактиранеНа базата на строителната техника и находките от археологическите комплекс, свещеният кладенец е датиран в 1200 – 900 г.пр.Хр. – в късна Бронзова епоха – XIII – XII в.пр.Хр.[3]
Описание и особености
редактиранеДостъпът до кладенеца се осъществява чрез малка пътека, която пресича цялата археологическа зона около обекта, оборудвана с описателни пана за всяка отделна среда.
Съоръжението е напълно вградено в земята. Откритият притвор е ограничен само от оградните си стени, след стесняване въвежда в тесен полупокрит дромос, зает от каменна стълба с дължина от 6 m. Съоръжението е изградено от средноедри грубо обработени базалтови и варовикови блокове в техника incetrum. Кладенецът се характеризира с частично павиран атриум с размери 3,50 m 2,20 m, от които са запазени само няколко каменни блока пейки за поклонниците. Той води до стълбището от 12 стъпала – високо 2 m, което отвежда до кръглата камера на толоса с диаметър около 3 m и височина 5 m. Диаметърът на шахтовия отвор на кладенеца е 3.50 m. Стените му до височината на входа са вертикални, а след това чрез стесняване на диаметъра и конзолното покритие прерастват в кошеровиден свод с опейон и достигат до височина 4.50 m. на пода срещу входа е вградена ниша оформена от по-едри монолити. Надземното вътрешно лице на стените на притвора в конструктивната връзка преминава към стените на дромоса, а той към стените на кладенеца. Външните стени на притвора продължават направо следвайки плана на дромоса и кладенеца като поемат тежестта на пръстта, натрупана върху тях като емплектон, подсилват издръжливостта им и ограничават достъпа до тях. Опейонът е ограден от едноредова кръгла стена (предполага се че същата е била изградена и при Храм-кладенеца край Балао, но само фрагменти от нея са запазени). По едри монолитни блокове са употребени при изграждането на отвесните стени до входа на съоръжението, както и при изграждането на дромоса и покритието му, където е реализирано характерното застъпване на правоъгълни блокове в низходящ и възходящ ред.[4][5]
Археоастрономическа интерпретация
редактиранеКладенецът е конструиран така, че на 21 април и на 21 август, по пладне слънчевите лъчи огряват водното огледало на кладенеца и поради това от опейона се наблюдава сияние. [6]. Изграждането на кладенеца предхожда християнизирането на Сардиния, което е предопределило избора на св. Анастасия, чийто празник се чества на 21 април. По-рано в Рим на тази дата е бил празника Парилия, за който Овидий твърди, че е по-стар от града, макар че по време на Империята тогава се чества и основаването на Рим.[7]
- Свещеният кладенец
-
Част от базалтов релеф изобразяващ бича глава -
Базалтов блок с декорация от фасадата на съоръжението -
Оградната страна на атриума -
Преддверието пред дромоса на кладенеца -
T-образен базалтов блок от фасадата на съоръжението -
Външните стени на съоръжението -
Входът към толоса и опейона заснети от пода пред шахтата на кладенеца
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ L. Usai, „Sant'Anastasia: l'area archeologica“, in Archeologia a Sardara. Da S. Anastasia a Monreale, collana „Quaderni didattici“, 11, Cagliari, Soprintendenza archeologica per le province di Cagliari e Oristano, 2003, pp. 16 – 40
- ↑ Lilliu G. La civiltà nuragica (Studi e monumenti), Carlo Delfino (1999), ISBN-10: 8871381327, ISBN-13: 978-8871381329
- ↑ L. Usai, „Sant'Anastasia: l'area archeologica“, in Archeologia a Sardara. Da S. Anastasia a Monreale, collana „Quaderni didattici“, 11, Cagliari, Soprintendenza archeologica per le province di Cagliari e Oristano, 2003, pp. 16 – 40
- ↑ A. Taramelli, „Il tempio nuragico di S. Anastasia“, in Monumenti Antichi dei Lincei, XXV, 1918, coll. 5 – 106
- ↑ D. Casti, Sardara. Il culto delle acque. Il pozzo sacro di Sant'Anastasia e la sua chiesa, Firenze, Il punto, 1982
- ↑ Juvanec B., Sacred well Sant'Anastasia, Sardinia (Pozzo Sacro Sant'Anastasia, Sardegna), Restauro archeologico, 2014, 22 (1), 79 – 93, oaj.fupress.net
- ↑ Овидий, Фасти (Fasti) 4,721 – 862