Християнска есхатология

Християнската есхатология (ἔσχατος, есхатос, последен и – λογία, логия, изучаване, тоест изучаване на „последните времена“) се състои от християнските пророчества, вярвания и т.н. свързани с идеята за трагичен край на Света (Земята, обществото и т.н.), такива каквито ги познаваме, свързани с апоклиптични събития и т.н., Второ пришествие, и настъпването на Царството божие след това. Християнска есхатология е основен дял на Християнската теология.

Според традиционната християнска есхатология поквареният свят трябва най-напред да загине под тежестта на собствените си грехове, за да настъпи Царството Божие на земята. Този архитип мит е винаги двустранен: една мощна, разтърсваща, ужасяваща катастрофа трябва да открие една нова епоха на щастие и радост. Основната тема на Апокалипсиса са хаосът и ужасите, които трябва да предхождат Божията победа.

Асен Игнатов, Психология на комунизма [1]

Георги Фотев посочва, че „В юдейската и християнската религия есхатологията има ключово място и значение.“[1]

Интерпретативни подходи към християнските пророчества

редактиране

Тези подходи са характерни както за християнската литература, така и за разбиранията на самите вярващи.

Историцизъм

Историцизмът разглежда пророчествата, като разкриващи един пространен поглед към човешката история, както и религиозно обяснение на историческите събития. Историцистите се опитват да идентифицират профетичните пасажи с основни минали (обикновено) събития в историята.

Претеризъм

Претеризмът може да се разглежда като частично историцистки, тъй като смята пророчествата за частично изпълнени, особено през 1 век, като се различават частичен и пълен претеризъм, като пълният приема, че всички пророчества са изпълнени през този период.

Футуризъм

Футуризмът приема, че събитията предстоят да се случат или са започнали да се случват в настоящето, като епоха след прехода от едното към другото десетилетие (2000 Г.), като възприемането на предходните 1000 за „епоха на духа“ е част от милениализма. Апокаптилицизма е очакването този Апокалипсис да се случи, тоест възприемането, че той предстои, а не че се е случил в миналото както при историцистите и претеристите.

Идеализъм

Според идеализма в Християнската есхатология, още като символен подход, събитията, които са описани не са нито минали, настоящи или бъдещи, но представляват по-широки теми, тенденции, идеали и разбирания. Понякога този подход е наричан символен, защото той подхожда към предсказанията символно, напр. Фредерик Денисон Морис интерпретира Царството Небесно идеалистично като символ, който представлява общото подобрение на обществото, а не конкретно физически и политически царство.

Източници

редактиране
  1. Георги Фотев, История на социологията – том I, TRUD Publishers, 2002, стр. 215
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Christian eschatology и страницата Idealism (Christian eschatology) в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Вижте също

редактиране