Христо Кацаров

Христо Георгиев Кацаров е български драматург и поет, белетрист и културен деец.

Христо Георгиев Кацаров
Роден	27 октомври 1923 г. Люляк, Царство България
Починал	10 март 1994 г. Стара Загора, България
Националност	България
Жанр	драматургия, поези, проза
Дебютни творби	в. „Септември“, Стара Загора

Биография

Роден е на 27 октомври 1923 г. в село Люляк (преди с. Нова махала), Старозагорско. Завършва средно образование в мъжката гимназия „Иван Вазов“ в Стара Загора. Следва известно време право в Софийския университет. Работи в старозагорските читалища „Родина“, „Свети Климент Охридски“ и „Пламък“, където води и литературен кръжок. Първите си стихотворения печата във в. „Септември“ в родния си град. Член на редколегията на алманах „Хоризонт“, сп. „Участие“ и в. „Литературен глас“, издавани в Стара Загора. Сътрудник е на вестниците „Литературен фронт“, „Народна култура“, „Народна младеж“ и списание „Пламък“. Член е на Съюза на българските писатели. Умира на 10 март 1994 г. в Стара Загора.

Творчество

Драматург е на пиесите:

• „Студена земя“ (1965)
• „Ние не сме сами“ (1968)
• „Земетръс“ (1988)
• „Майките“

Автор на стихосбирките:

• „Сърце под ямурлука“ (1958)
• „Селски песни“ (1961)
• „Сто работни вола“ (1963)
• „Есенна тишина“ (1976)
• „Облакът ми е закрила. Избрани стихотворения“(1983)
• „Сняг и дъжд“ (1990)

Създава книгите с миниатюри и есета:

• „Път до село“ (1979)
• „Преселници“ (1982)
• „Свирката на пастиря“ (1986)
• „Второто пришествие“ (1994)

Драматург, чиито пиеси са поставяни на сцените на театрите в Стара Загора и Враца. Посмъртно през 1994 г. му е присъдено званието „Почетен гражданин на Стара Загора“. На негово име се провежда конкурс за детска и юношеска поезия в Стара Загора. Стиховете му са включени в антологиите „Стара Загора – градът на поетите“ (2002), „Развиделяване“ (2005), „Литературна антология. Столетие“ (2006).

Творбите му са преведени на руски и словашки език.