Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския ентомолог. За дееца на ВМОРО вижте Христо Кондев.

Христо Анастасов Контев (р. 28 юни 1927 г.) е български специалист по земеделска ентомология.

Христо Контев
български ентомолог

Роден
28 юни 1927 (92 г.)
Починал
Научна дейност
Област Агрономия

През 2008 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Добрич“.[1]

Произход и образованиеРедактиране

Христо Контев е роден на 28 юни 1927 г. в Каспичан, Шуменска област. Висшето си агрономическо образование започва през 1949 г. във Висшия институт по земеделско инженерство – Прага и го завършва през 1954 г. във Висшия селскостопански институт в София, със специалност Агроном по растителна защита.

Научна кариераРедактиране

През 1954 г. встъпва в длъжност ръководител на растителнозащитна база. През същата година започва да сътрудничи на вестник "Добруджанска трибуна", като първата му публикация е материал за използването на хербицидите при масов посев. През 1955 г. получава похвала от Министерството на земеделието за използването на местния печат за изява на научната мисъл.[2]

През 1963 г. след конкурсен изпит е назначен за научен сътрудник по ентомология в Института по пшеницата и слънчогледа край Генерал Тошево, където работи до пенсионирането си през 1992 г.

От 1970 г. е кандидат на селскостопанските науки[3], а от 1983 г. е ст.н.с. I ст.[4] по ентомология. От 1989 до 1992 г. е директор на Центъра за следдипломна квалификация на агрономите от Североизточна България. Бил е научен секретар към Центъра за научноизследователска и развойна дейност по полските култури. Бил е член, а в продължение на 3 години и Председател на Специализиран научен съвет при ВАК по растениевъдство, общо земеделие и растителна защита.

Централно място в изследователската работа на проф. Контев заемат неприятелите по пшеницата, слънчогледа и бобовите култури. Докторската му дисертация е посветена на житната стъблена оса, а хабилитационният му труд – на вредната житна дървеница, като неприятел в Добруджа. Публикувал е в наши и чужди списания над 100 научни и научно-популярни статии, научен ръководител е на специализанти и докторанти.

След пенсионирането си се занимава с преподавателска и консултантска дейност. Бил е преподавател по агроекология в Техническия университет във Варна.

За неговите заслуги за земеделието в Добруджа е вписан в почетната книга на града и избран за почетен гражданин на град Добрич.

ИзточнициРедактиране

  1. Община Добрич: Почетни граждани на Добрич
  2. Златев, Генчо. Двамата. // Добруджанска трибуна, Г. 25, № 109 (2153), с. 3
  3. Протокол за получаване на документа за научна степен. // Висша атестационна комисия. Посетен на 22 януари 2010.
  4. Протокол за получаване на документа за научно звание. // Висша атестационна комисия. Посетен на 22 януари 2010.