Христо Пимпирев

български полярен изследовател

Христо Цанев Пимпирев е български учен и полярен изследовател. Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Христо Пимпирев
български полярен изследовател
8 февруари 2006 г.
Роден
Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областгеология
Работил вСофийски университет
Уебсайтwww.bai-bg.net/about-us.html
Христо Пимпирев в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Академична кариера

редактиране

Получава магистърска степен по геология през 1978 г., избран е за асистент през 1981 г., през 1984 г. е вече старши асистент. През 1987 г. получава научно-образователната степен „доктор“. От 1988 г. е главен асистент, в периода 1994 – 2004 г. е доцент, а от 2005 г. е професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2017 г. защитава дисертационния си труд на тема „Стратиграфия и геоложка еволюция на о. Ливингстън през кредния период" и придобива научната степен „доктор на науките“.

Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт[1] от 1993 г.

Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г.[2] Участвал е в научни експедиции до връх Ама Даблам, Непалските Хималаи, в спелеоложка експедиция в китайското карстово плато, в проект за търсене на злато във Виетнам, в научни изследвания в колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров Елсмир, Канадска Арктика.

Преподава исторична геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Великобритания, Франция, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.

Автор е на 12 книги, 7 документални филма и над 250 публикации в реномирани български и чужди списания.

 
С българския трикольор на Южния полюс

Той е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс – на 8 януари 2013 г. проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от достигането на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот.

Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън и в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика носят неговото име.[3]

Членство в международни организации

редактиране
  • Представител на Република България в Международния научен комитет за антарктически изследвания (SCAR) от 1994 г. [4]
  • Представител на Република България в Съвета на мениджърите на национални антарктически програми (COMNAP) от 1994 г. [5] и вицепрезидент в периода 2006 – 2009 г.
  • Представител на Република България в консултативните съвещания по Антарктическия договор (ATCM) от 1995 г. [6]
  • Представител на Република България в Европейския полярен борд (EPB) от 2001 г. [7] и вицепрезидент в периода 2009 – 2012 г.
  • Орден „Кирил и Методий“ I степен
  • Най-високият монголски държавен орден „Полярна звезда“ – за заслуги при създаването на Монголския антарктически институт и полагане основите на монголските научни изследвания в Антарктика
  • Юбилеен медал „Св. Климент Охридски“ I степен
  • „Златна книга“ за принос към развитието на българската наука и култура
  • Първи лауреат на Почетна значка за принос към Българския национален идеал, учреден от ВМРО-БНД
  • Почетен гражданин на гр. Лясковец
 
Христо Пимпирев получава "Командор на ордена на Исабел Католическа" от испанския посланик в България Н.Пр. Алехандро Поланко-Мата
  • Мемориален плакет на Комитета за опазване на околната среда в Антарктида към Консултативното съвещание по Антарктическия договор – за активната му роля в опазване на околната среда в Антарктида, 2017 г.
  • Командор на Ордена на Исабел Католическа (Encomienda de la Orden de Isabel la Catolica), присъден му с указ на краля на Испания Фелипе VI – за значителен принос към връзките на приятелство и сътрудничество на испанската и българската нации, 2022 г.[8]

Библиография

редактиране
  • Каменов, Борислав; Пимпирев, Христо. Докосване до Антарктида. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0120-1. Посетен на 20 януари 2025.
  • Pimpirev, Ch., Balabanski, D. 1998. Ice magic/Ледена магия. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
  • Pimpirev, Ch., Davidov, N. 2003. Antarctica: The Extreme South. St. Kliment Ochridski University Press, Sofia
  • Пимпирев, Христо. История на Земята. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. ISBN 954-07-2090-7.; 2010, второ преработено и допълнено издание
  • Пимпирев, Хр., 2013. Антарктически дневници. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
  • Pimpirev, Ch., 2014. Los diarios de la Antartida, St. Kliment Ochridski University Press, Sofia
  • Pimpirev, Ch., Chipev, N., 2015. Bulgarian Antarctic Research, St. Kliment Ochridski University Press, Sofia
  • Пимпирев, Хр., 2017. Антарктида – студеният юг. Изд. „Авлига“
  • Пимпирев, Хр., 2019. История на Земята. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, трето преработено и допълнено издание
  • Пимпирев, Хр., Трифонова, И., Качо, Х. 2021. Антарктическа кухня. Изд. "Егмонт"
  • Пимпирев, Хр., Виткова, Е. 2021. Антарктида - бяла приказка. Историята на пингвина Гошо. Изд. "Авлига"
  • Пимпирев, Хр., Трифонова, И. 2022. Антарктическият стопаджия. Изд. "Книгомания"
  • Пимпирев, Хр., 2023. Кредната еволюция на о. Ливингстън, Антарктика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

Научнопопулярни филми

редактиране

Игрални филми

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране