Отваря главното меню

Христо Пимпирев

български полярен изследовател

Академична кариераРедактиране

Получава магистърска степен по геология през 1978 г., избран е за асистент през 1981 г., през 1984 г. е вече старши асистент. През 1987 г. получава научно-образователната степен „доктор“. От 1988 г. е главен асистент, в периода 1994 – 2004 г. е доцент, а от 2005 г. е професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2017 г. защитава дисертационния си труд на тема „Стратиграфия и геоложка еволюция на о. Ливингстън през кредния период" и придобива научната степен „доктор на науките“.

Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и Председател-учредител на Българския антарктически институт[1] от 1993 г. до сега.

Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. до сега.[2] Участвал е в научни експедиции до връх Ама Даблам, Непалските Хималаи, в спелеоложка експедиция в китайското карстово плато, в проект за търсене на злато във Виетнам, в научни изследвания в колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров Елсмир, Канадска Арктика.

Преподава исторична геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Великобритания, Франция, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.

Автор е на 8 книги, 7 документални филма и над 250 публикации в реномирани български и чужди списания.

 
Пимпирев бряг, сниман от връх Лясковец, остров Ливингстън, Антарктика

Той е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс – на 8 януари 2013 г. Проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот.

Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън и в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика носят неговото име.[3]

 
С българския трикольор на Южния полюс
 
Проф. Пимпирев като част от Академичния съвет на СУ

Членство в международни организацииРедактиране

  • Представител на Република България в Международния научен комитет за антарктически изследвания (SCAR) от 1994 г. [4]
  • Представител на Република България в Съвета на мениджърите на национални антарктически програми (COMNAP) от 1994 г. [5] и вицепрезидент в периода 2006 – 2009 г.
  • Представител на Република България в консултативните съвещания по Антарктическия договор (ATCM) от 1995 г. [6]
  • Представител на Република България в Европейския полярен борд (EPB) от 2001 г. [7] и вицепрезидент в периода 2009 – 2012 г.

ОтличияРедактиране

  • Орден „Кирил и Методий“ I степен
  • Най-високият монголски държавен орден „Полярна звезда“ – за заслуги при създаването на Монголския антарктически институт и полагане основите на монголските научни изследвания в Антарктика
  • Юбилеен медал „Св. Климент Охридски“ I степен
  • „Златна книга“ за принос към развитието на българската наука и култура
  • Първи лауреат на Почетна значка за принос към Българския национален идеал, учреден от ВМРО
  • Почетен гражданин на гр. Лясковец
  • Мемориален плакет на Комитета за опазване на околната среда в Антарктида към Консултативното съвещание по Антарктическия договор – за активната му роля в опазване на околната среда в Антарктида – 2017 г.

БиблиографияРедактиране

  • Каменов Б., Хр. Пимпирев 1993. Докосване до Антарктида. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
  • Pimpirev, Ch., Balabanski, D. 1998. Ice magic/Ледена магия. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
  • Pimpirev, Ch., Davidov, N. 2003. Antarctica: The Extreme South. St. Kliment Ochridski University Press, Sofia
  • Пимпирев, Хр., 2010. История на Земята. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, второ преработено и допълнено издание
  • Пимпирев, Хр., 2013. Антарктически дневници. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
  • Pimpirev, Ch., 2014. Los diarios de la Antartida, St. Kliment Ochridski University Press, Sofia
  • Pimpirev, Ch., Chipev, N., 2015. Bulgarian Antarctic Research, St. Kliment Ochridski University Press, Sofia
  • Пимпирев, Хр., 2017. Антарктида – студеният юг. Изд. „Авлига“
  • Пимпирев, Хр., 2019. История на Земята. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, трето преработено и допълнено издание

Научно-популярни филмиРедактиране

  • „Експедиция Антарктида“ – Българска национална телевизия, Програма Атлас (1988) – автор
  • „Българи на Антарктида“ – Българска национална телевизия, Програма Атлас (1994) – автор
  • „Южно лято“ – Българска национална телевизия, Програма Атлас (1995) – автор
  • „България на два океана“ – Българска национална телевизия, Програма Атлас (1996) – сценарист
  • „Под знака на Южния кръст“ – Българска национална телевизия (2006) – сценарист
  • „Антарктида 2012“ – Филм ауторс (2012) – консултант
  • „90 градуса южна ширина“ – Българска национална телевизия (2014) – автор
  • „Антарктида – ледена любов“ – БТВ (2015) – автор
  • „Едно антарктическо лято“ – Български антарктически институт (2018) – продуцент

Игрални филмиРедактиране

 
На премиерата на филма „Писма от Антарктида“
  • „Писма от Антарктида“ (2019) – Лента Филмс. Режисьор: Станислав Дончев; Сценаристи: Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова; Актьори: Ирмена Чичикова, Симеон Ангелов, Диана Димитрова, Мая Бабурска, Иван Стаменов, Христо Пимпирев. Консултант: Христо Пимпирев. Филмът разказва историята на 33-годишната Диана (Ирмена Чичикова) и 8-годишния ѝ син Ники (Симеон Ангелов) и една голяма тайна между тях – водена от любовта и страха, майката не събира сили да съобщи на детето, че баща му е загинал при катастрофа. Тя лъже, че той е на експедиция в Антарктида и от негово име изпраща писма и колети. Част от снимките на филма наистина са направени на ледения континент по време на българска експедиция до остров Ливингстън. В ролята на ръководител на българските полярници е самият проф. Христо Пимпирев, който играе себе си. С кадрите, заснети от оператора Румен Василев на Антарктида, филмът създава прецедент в световното игрално кино.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за