Христо Попмарков

български учител, пръв кмет на Копривщица

Христо Попмарков е български учител, родом от Копривщица, първият гражданин на града, избран за кмет непосредствено след Освобождението на 29 декември 1877 година, с мандат 14 януари 1878 – 1879 г. Избран е на общо събрание на гражданите, свикано от руското командване, провело се в сградата на Класното училище „Св. св. Кирил и Методий“.[1] Живее в Марковата къща преди да отиде да учителства в Свиленград като главен даскал.[2]

Христо Попмарков
български учител, пръв кмет на Копривщица
Роден
1819 г.
Починал
1879 г. (60 г.)
Работил вНачално училище „Христо Попмарков“
Средно училище „Любен Каравелов“

БиографияРедактиране

Христо Попмарков е ученик и последовател на Найден Геров и Йоаким Груев от училището „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Пловдив. Още с идването си през 1847 г. в българската община в Мустафа паша той реформира училището по образец на пловдивското, като постепенно го превръща в класно и познато като „Червеното училище“.[3] Реформите са извършени и приложени по време на престоя му до 1856 г. в града, като той въвежда изучаването на много нови учебни дисциплини в училището: българска граматика и история, обща история, богословие, землеописание, алгебра, физика, геометрия, анатомия, физиология, турски и френски език. Годишните изпити са публични и се провеждат пред присъстващи родители и гости на училището.[4]

Под влияние на гръцкия владика в Свиленград било учредено и гръцко училище. То се помещавало в същата сграда на „Червеното училище“. Учителят Ал. Пападопулос правел всичко по силите си за да превърне средищното училище в гръцко, но се натъкнал на съпротивата на Христо Попмарков, на общинарите и местните жители.[5]

На 1 март 1870 г. Христо Попмарков участва в основаването на народно читалище „Звезда“, а на 5 юли 1870 г., помещаващо се в сградата на училището.[6] в Свиленград е открито и първото девическо училище в града. В широката културна и просветна дейност на учителя свой принос имат и колегите му Мария Григорова, Иван Вазов и Петър Станчов.[4]

В бележка под линия редакторът на „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ споделя, че Грую Генчов изказва предположение за псевдонима „Бачко“, редактор на копривщенския ръкописен вестник „Тръба“. В Копривщица по това време живеела някоя си баба Немирка, дошла в града от Букурещ. Нейният син прекарва известно време в града и има съмнение, че той е редактора на вестника. В същият коментар се упоменава, че близък до редакцията на вестника е и възрожденският учител Христо Попмарков,[7] учителствал в селото до 1862 г.[8]

В зимните дни в края на 1877 г. заловените турци са запряни в бившия конак. За осигуряването на бъднините на селището, след църковна служба руските освободители свикват гражданството на Копривщица за избиране на общинско управление. За първи кмет на града е избран уважаваният от всички възрожденски учител Христо Попмарков.[9]

Семейство и смъртРедактиране

По време на съществуването на Домакинското училище в Копривщица, Христо Попмарков се жени за дъщерята на учителката Елисавета. След избирането за градски кмет скоро обаче той слага край на живота си. Съпругата му се преселва заедно с децата и майка си, Елисавета, в родния си град, Пловдив.[10]

ПризнаниеРедактиране

В град Свиленград една улица и училището се наричат „Христо Попмарков“.[4]

ИзточнициРедактиране

  1. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Иван Врачев. Освобождението на Централното Средногорие и Копривщица през 1877 – 1878 година. София. ОФ. 1980. с. 189 – 191
  2. Svilengrad24.info. Потомък на даскал Христо Попмарков игра шах с ромчета. Посетен на 29 март 2022
  3. Registarnauchilishtata.com. Начално училище „Христо Попмарков“, град Свиленград. Посетен на 29 март 2022
  4. а б в Visitsvilengrad.com. Училище „Христо Попмарков“. Посетен на 27 март 2022
  5. Hristopopmarkov.org. История на училището. Посетен на 12 април 2022
  6. Откриване и освещаване на паметна плоча по случай 150-годишнината на читалището. // Народно читалище „Просвета“ – 1870. Посетен на 9 ноември 2022.
  7. Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Неиздадени материали по миналото Копривщица“. Т I. с 563. 1926 г.
  8. Каблешкова, Раина. Сто видни копривщенци. Студио 18, 2017. ISBN 978-619-7249-17-0. с. 51 – 52.
  9. Светлана Мухова, Иван Шаеков. За първото зимно преминаване на Балкана по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година. Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци. Ефект Адвъртайзинг. 2018 г. ISBN 978-619-90794-2-3
  10. Доросиев, Лука. Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни. // 20 Априлъ 1876, 1926. с. 378. Посетен на 9 ноември 2022.