Христо Радевски

български поет, преводач и политик

Христо Василев Радевски е български поет, публицист, мемоарист, сатирик, автор на произведения за деца, преводач на поезия, с комунистически убеждения. Член на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството.[3]

Христо Радевски
български поет, преводач и политик
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия поет, преводач, редактор
Политика
Партия БКП
Убеждения атеист
Депутат
II НС   III НС   VII НС   [1]
Литература
Жанрове стихотворение, басня
Известни творби „Към партията“ (1932)
Награди Димитровска награда“ (1950)
Семейство
Деца Антон Радевски[2]

БиографияРедактиране

Христо Радевски е роден на 10 октомври 1903 г. в Радевската махала на с. Белиш, Троянско. Има две по-големи сестри и един по-малък брат.[4] Учи в родното си село и Троян. Завършва Държавно педагогическо училише „Княз Борис Търновски“ (Ловеч) (1923). [5] Следва романска филология в Софийския университет. Член на БКП (1927).

Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното сп. „Звънар“. После сътрудничи на редактираното от Димитър Полянов сп. „Наковалня“ (където е коректор и експедитор) и на сп. „Звезда“ на Георги Бакалов. Работи във в. „Новини“ (1928) Участва в нелегално комунистическо движение. На 1 февруари 1964 г. на Тодор Живков му е предадено от министъра Д. Дичев, специално съобщение, че в полицейското досие № 10747 за писателя Христо Радевски се намира писмено сведение, че от 26 август 1928 г., по времето, когато работи в редакцията на „Новини“ той е във връзка с обществената  безопасност, но случаят е потулен. Редактира вестник „РЛФ“ (1929-1934) и др. Като редактор на в. „Работническо дело“ е интерниран и два пъти попада в затвора по ЗЗД. [6]

Най-представителната стихосбирка на поета – „Въздух не достигаше“ – излиза през 1945 г. Важен дял в творчеството му заемат хумористично-сатиричните произведения „Те още живеят“ (1959), „Сатира“ (1961), „100 басни“ (1962), пише публицистични и литературно-критически статии, спомени за свои съратници. Известен е като преводач на руската класическа поезия. Автор е и на няколко книги за деца. Негови стихове са преведени на руски, английски, италиански, немски, френски език и др.[7]

Член на Съюза на българските писатели (СБП) от 1937 г. Работи като съветник по културата в Българското посолство в Москва (1946–1948). Главен секретар на СБП (1949–1958) и главен редактор на в. „Септември“. Член на ЦК на БКП.

Народен представител е в три народни събрания (1953 – 1979).

НаградиРедактиране

БиблиографияРедактиране

Поезия
  • „Към партията“ (1932)
  • „Ние сме правова страна“ (1933, сатира)
  • „Пулс“ (1936)
  • „Извоювана родина“ (1961)
  • „Небето е близко“ (1963)
  • „Разоковена страна“ (1966)
  • „Хора“ (1970)
  • „Премъдрата книга“ (1971)
  • „Лирика“ (1980)
  • „Лиричен бележник“ (1981)
Хумор и сатира
  • „Уважаемите“ (1947)
  • „Басни“ (1954)
  • „Избрани произведения. Сатири“ (1957)
  • „Те още живеят“ (1959)
  • „Сатира“ (1961)
  • „100 басни“ (1961)
  • „Не е верно ли?“ (1966)
  • „Избрани стихове. Сатира“ (1975)
Произведения за деца
  • „Събко-Зъбко“ (1938)
  • „Фокусите на Ян Боян. Книга на чудесата“ (1938)
  • „Наопаки“ (1943)
  • „Мечтател“ (1944)
  • „Китна родина“ (1962)
  • „Стана весело“ (1966)
  • „Весела книжка“ (1967)
  • „Дванадесетте братя“ (1968)
  • „Оттука почва обичта“ (1970)
  • „Одумки“ (1975)
  • „Въдичари“ (1975)
  • „Сбъднат сън“ (1976)
Мемоари
  • Живи като живите. т. I, 1970; т. II, 1972
  • Личности. 1981
Преводи
  • Антология на съвременната руска поезия. София: Хемус, 1938

ИзточнициРедактиране

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 420
  2. Бойко Панов, „Антон Радевски - архитектът на картоненото познание“, в-к „Сега“, 22 декември 2001.
  3. Симеонов, П. (2009). Клубът. София: Фондация „Д-р Желю Желев“. ISBN 9789549114263, стр. 86.
  4. Тончо Жечев, Христо Радевски, София, Народна просвета,1983, с. 5-8. Тук цит. по „Христо Радевски“, ОМДА, 14 август 2012.
  5. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 3.
  6. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 4.
  7. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 27.
  8. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 76-77.

Външни препраткиРедактиране