II народно събрание
- Не бива да се бърка с II обикновено народно събрание.
Второто народно събрание е вторият поред парламент на Народна република България. Ако се спази номерацията на предходните парламенти, то е XXVIII поред Обикновено народно събрание. Открито е на 20 декември 1953 г. и закрито на 21 декември 1957 г.
Избори
редактиранеИзборите се провеждат по нов избирателен закон, който заменя пропорционалната система с мажоритарна. Страната е разделена на едномандатни избирателни райони с население около 30 хиляди души, в които има по един кандидат, утвърден от местните организации на Българската комунистическа партия.[1]
На изборите за парламент гласуват 4 981 594 избирателя или общо 99,49 % от всички избиратели. Избрани са общо 249 народни представители, от които 210 мъже и 39 жени. От всички депутати 145 души са от БКП, 65 от БЗНС, 9 от ДКМС и 30 са безпартийни. По народност 230 от народните представители са българи, 8 македонци, 9 турци, 1 арменец и 1 евреин.[2]
Място
редактиранеЗаседанието се провежда в сградата на Народното събрание.[3]
Сесии
редактиране- I редовна 20 декември 1953
- I извънредна 14 – 16 януари 1954
- II извънредна 8 – 9 април 1954
- II редовна 1 ноември 1954
- III редовна 1 – 3 февруари 1955
- III извънредна 28 май 1955
- IV редовна 1 – 2 ноември 1955
- IV извънредна 12 – 14 декември 1955
- V редовна 1 – 3 февруари 1956
- V извънредна 16 – 17 април 1956
- VI извънредна 30 юни – 2 юли 1956
- VII извънредна 18 август 1956
- VI редовна 1 – 2 ноември 1956
- VIII извънредна 27 декември 1956 – 5 януари 1957
- VII редовна 1 февруари-14 март 1957
- VIII редовна 1 – 5 ноември 1957
- IX извънредна 10 – 11 декември 1957
Председател на бюрото на Народното събрание
редактиранеПодпредседатели на бюрото на Народното събрание
редактиранеПредседател на Президиума на Народното събрание
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 104.
- ↑ Стенограма от 2 заседание на 2 НС, с. 8 // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2018-10-24.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 498, ISBN 954-528-790-X