Амиенската катедрала „Света Богородица“ (на френски: Cathédrale Notre-Dame d'Amiens) – Катедрала на католическата епископия с център – Пикардия град Амиен (Амиенска епархия). По своя обем (200 000 m³) тя превъзхожда всички други катедрали във Франция.

катедрала „Света Богородица“
Cathédrale Notre-Dame d'Amiens
23 юли 2012 г.
Карта Местоположение в Амиен
Вид на храмакатедрала
Страна Франция
Населено мястоАмиен
Посветен наБогородица
Религиякатолицизъм
Тип на сградатакатедрала
Архитектурен стилготика
Изграждане1220 – 1230
Реликвичереп на св. Йоан Кръстител
катедрала „Света Богородица“ в Общомедия

Амиенската, Шартърската и Реймската катедрали се считат за еталони на зрялата готика. Архитектурата на катедралата включва в себе също елементи на готическия стил: висока или зряла готика (особено апсидата) и пламтяща готика (особено голямата роза, северната кула, амвон и облегалките на креслата). Дължина на катедралата 145 m и височина на свода – 42,30 m (близка към максимална височина за архитектурните съоръжения от този тип). От 1981 г. катедралата влиза в списъка на обектите на Световното и културно наследство на ЮНЕСКО.

 
Интериор на катедралата
 
План
  • Дължина отвън: 145 m
  • Дължина отвътре: 133,5 m
  • Ширина на нефа: 14,6 m
  • Ширина на страничния неф: 8,65 m
  • Дължина на трансепта: 70 m
  • Височина на свода: 42,3 m
  • Височина на шпица: 112,7 m
  • Площ: 7700 m²
  • Вътрешен обем: 200 000 m³

Строителите работи на катедралата започват през 1220 година. Около 1236 г. е завършен нефът, а през 1243 г. – кулите на фасадата. През 1528 г. е установен шпица, възвишаващ се над катедралата. Върхът на шпица се намира на височина 112,7 m над земята.

След превземането на Константинопол (1204) в катедралата постъпва лицевата част от главата на свети Йоан Кръстител.

Западна фасада

редактиране

Порталите на западната фасада, както и този на южния трансепт са богато украсени със скулптури, които представят цялата богословска история. Най-големият централен портал или „Порталът на Страшния съд“, е заобиколен от два по-малки портала: Този на Богородица – точно на юг, и този на св. Фирмин – вляво.

 
Портали на западната фасада

Порталът на Страшния съд

редактиране
 
Порталът на Страшния съд

Tимпанът над главния портал е украсен с изображение на Страшния съд; моментът, когато настъпва края на света според християнската традиция; мъртвите се събуждат, за да бъдат съдени от Христа. Tимпанът е разделен на три нива.

  • На най-ниското ниво са показани възкръсналите от гробовете си, събудили се при звука на тръбата. Архангел Михаил с везната, претегля душите. В дъното на сцената, демони се опитват да мамят чрез накланяне едно от блюдата на една страна.
  • В междинното ниво – грешниците са разделени, голи, сред тях има демони; изобразена е главата и челюстите на чудовище – Левиатан.
  • В най-горната част, Христос стои на трона си, с вдигнати ръце; голият торс показва раните му, заобиколен е от Дева Мария и св. Йоан, които са коленичили, за да се застъпят за спасението на душите. Ангели носят инструментите на Страстите.

Представянето на Ада и Рая е в крайните части под свода. В небето, за пръв път виждаме душите, събрани в лоното на Авраам. След това те се отправят към един град, който представлява небесния Йерусалим.

Адът, както е изобразен е много подобен на този в Нотр Дам.

Портал на Св. Фирмин

редактиране

Северният портал е посветен на св. Фирмин (още св. Фермин), който е представен в средата, чиято база е украсена с пет релефи, изобразяващи животът на Девата. Свети Фирмин е първият епископ на Амиен. Tимпанът над портала, изобразява историята на откриването на тялото на светеца.

Пикардски календар със зодиак

редактиране

В основата на тимпана между порталите е изобразен зодиак, свързан със селскостопанската работа. Зодиакът на катедралата в Амиен представлява набор от релефи, разположени върху фасадата на катедралата Нотр Дам в портала „Свети Фирмин“ (северния портал, вляво). Той е представен като поредица от медальони, издълбани във форми на четирилистник. Има съответна картина от аграрния календар, който съпоставя знаците на зодиака и работата за месеца.

Под всеки зодиакален знак има нагледна конкретна селскостопанска работа, която се извършва през съответния месец. Релефните фигури са изработени като чифт една под друга, горната представлява е зодиакален знак, а долната сцена на селската работа на съответния месец.

Всички тези скулптурни релефи, са в забележително добро състояние, макар да са от началото на строителството на готическата катедрала, което време е между 1220 и 1230 (управлението на крал Луи VIII). Този фриз обикновено се нарича Пикардски календар. Героите са представени в провинцията, което е разбираемо, като се има предвид значителното преобладаване на селските райони към момента. Те се появяват в земеделската работа, като носят различни дрехи в зависимост от сезоните.

 
част от двойките релефи от портала Св. Фирмин
 
друга част от двойките релефи от портала Св. Фирмин
 
Рак
 
Лъв
 
Дева
 
Везни
 
Скорпион
 
Стрелец

Порталът на Богородица

редактиране

В южната /дясна/ част на портала на западната фасада е порталът посветен на Богородица. В долното ниво на тимпана, ние откриваме серия от шест фигури от Стария завет, предците на Девата. Смъртта и Успение Богородично, са представени в средното ниво, а най-накрая виждаме коронацията и в небето.

На централната колона има голяма статуя на „Дева Мария, стъпкваща злото“; Злото е представено под формата на фантастично животно с нокти и човешка глава. Статуята е изобразена в много статично положение, което показва, че фигурата е вдъхновена от Шартърските скулптури (т.е, по модела на катедралата на Шартър).

Статуите, които красят частите на страничните стълбове са особено забележителни: Добре групирани, две по две, те представляват три важни епизоди от живота на Дева Мария: на Благовещение, успение и Сретение Господне. От ляво, от външната към вътрешната страна, е Савската царица, на цар Соломон, на цар Ирод Велики и тримата източни мъдреци-влъхви.

Статуите на Царете

редактиране

Те са двадесет и две на брой и не е ясно точно кого представят. Датират от първата половина на ХI век. В централната част на фасадата има осем огромни статуи по 3,75 метра, поставени на 30 метра височина. В допълнение, има шест на всяка западна страна в основата на всяка кула; и две, поставени в предната част на основите на централната фасада; чрез тях се разделя на три вертикални зони.

Тези статуи изглеждат с относително неточни пропорции; с глави твърде големи и доста къси крака. Този тип скулптури се наблюдават и в катедралата „Нотр-Дам дьо Реймс“, както и „Нотр Дам дьо Пари“ (в Париж, статуите датират всъщност ХIХ век). Причината, сочена от екскурзоводи е, че статуите с тези лица предоставят по този начин, по-голяма видимост за зрителите, стоящи на площада, което не би било възможно ако са използвани нормални пропорции.

Западната роза

редактиране
 
Розетка на морето на западната фасада

Пищният готически стил на изработка е от началото на 16 век. Тя се нарича още розетка на морето. Намира се точно над централната част на галерията на царете; отделя се от тераса, чиято външна част има гаргойли, които сочат към външната страна на главите на царе в галерията.

Гаргойли

редактиране

Гаргойлите са скулптури в края на стрехите и улуците на катедралата. През тях се оттича дъждовната вода от покривите. Те следва да отвеждат количеството от стичащата се вода, доколкото е възможно от стените на катедралата, като по този начин я запазват от влага. Те често са под формата на фантастични животни, вечно с отворена уста и затова често с плашещ или ожесточен вид. Тяхната позиция обикновено е хоризонтална или наклонена, а понякога завършват с кръгло лице, насочено надолу и навън, за да се улесни потока на преминаващата през тях вода. Някои са с човешки образ. Всички са много различни. Те са създадени от много художници, които дават воля на въображението си. Разнообразието изглежда почти безкрайно.

Южна фасада

редактиране

В западния край на тази фасада, под южната кула, е вратата на Свети Христофър, с огромна статуя на св. Христофър, който превежда, според легендата, малкото бебе Исус на раменете си. Няколко други статуи също стоят на линията на пътя между южната кула и преддверието на южния трансепт:

От външната страна на капелата посветена на Богородица, може да се види изображение на Благовещение увенчана св. Михаил и св. Рафаел.

Портал Св. Хонорий или портал на Златната Богородица

редактиране
 
Златната Богородица – детайл от южния трансепт

Порталът на южния трансепт е портал Св. Хонорий, също се нарича и портал на Златната Богородица, защото такава е статуята, която го краси на основния му стълб. Tимпанът разказва различни епизоди от живота на светеца, осми епископ на Амиен, който е живял през 6 век.

В долното ниво, издълбан релеф върху горната част, показващ сбогуването на апостолите и Иисус в деня на Възнесението. И четирите нива на самия тимпан представляват, от дъното към върха: 1. коронацията на Сент Оноре; 2. чудотворни лекове, приписвани на последния; 3. шествие с мощите на светеца; и в горната част показва смъртта на Христос на кръста на Голгота.

Предната част на стълба е заета от статуята на Златната Богородица, шедьовър на 13 век. създадена през 1288 година. Тя е висока от 2.30 m като оригиналната статуя, застрашена от времето, е прехвърлена в интериора на катедралата през 1980 г. и е заменена с дубликат. Статуята показва коронованата Дева, носеща детето Исус, тя го гледа с внимание. Богородица е увенчана с ореол. Трима усмихнати херувими, държат ореола.

За разлика от предишната Дева с младенеца /на западната фасада/, която стои много по-жречески; то тази статуя изобразява една усмихната млада майка, която играе с бебето си и го люлее. Тук се показва нов вид изображение на Богородица, който е първият по-свободен такъв. Така тя по-късно често ще бъде рисувана или извайвана. Що се отнася до детето Исус, пълничкото бебе е достатъчно истинско. То алегорично си играе със света, както с топката, която държи в ръцете си.

Северна фасада

редактиране
 
Изглед на северната фасада
 
детайл от северната фасада

На северната страна на трансепта е портала на Свети Фирмин Изповедник Фасадата на северния трансепт е много по-малко украсена от противоположната страна на южната фасада. Притиснат странично между два мощни контрафорси, той представя в долната си част портал, посветен на Свети Фирмин Изповедник. Последният е наричан също Фирмин II, и е третият епископ на Амиен и управлявал в продължение на четиридесет години през втората половина на 4 век.

На основния стълб на портала има статуя на светеца.

Основата на високата северна кула започва от платформа, разположена над мястото където е трансепта. От основата си, тя е осмоъгълна. Кулата е качествен и автентичен шедьовър. Има богата украса, включително лилии, както и поредица от великолепни статуи, изработени от олово с изключително качество. Долната част на кулата се състои от две осмоъгълни етажа, които отвън са оградени с парапет. Осемте статуи на кухата кула са подредени на парапета на втория етаж. Те от своя страна представляват Христос, Свети Пол, свети Фирмин носещ митра която е обърната на север, Свети Йоан Богослов, Девата с бебето Исус, Йоан Кръстител, св. Жак и св. Петър.

Тези красиви християнски статуи не са единствените, за украса на кулата. Налице са също така, навсякъде по покривите на сградата, големи гаргойли, смущаващи фантазията.

Лабиринтът в катедралата

редактиране
 
Лабиринтът – изглед отгоре
 
централен камък

Лабиринтът в катедралата Амиен, е във формата на осмоъгълник, образуван от тротоара на наоса на Катедралата Нотр Дам на Амиен. Това е един от оставащите елементи на католическата катедрала разположени в Амиен във Франция. Той е поставен през 1288 година в средата на кораба.

Според гръцката митология, първият лабиринт е построен на остров Крит от архитекта Дедал.

Изработен от зигзаг сплетени пътечки, този лабиринт е моделът за съставяне в дворци и катедрали. Той се превръща в религиозен символ за християните. Църковните лабиринти представляват полихромна настилка, символизираща пътя на Христос към Голгота.

Пътят към рая

редактиране

Лабиринтът от Амиен е с формата на осмоъгълник и централния камък е копие на този, съхраняван в Музея в Пикардия.

Дълъг е 234 метра, на пътя на лабиринта е трябвало да бъде следван на колене от вярващите. Това е за тях един вид заместител на поклонение до Светите земи. Центърът на лабиринта е обявен за „рай“ или „небесен Йерусалим“.

Централният камък

редактиране

Надписът на централния камък проследява генезиса на строежа на катедралата:

В годината на благодатта 1220 година, е започната тази работа. Епископът благослови тази епархия, по времето на крал Луи Френски, син на Филип Август.

Параклиси

редактиране

Нефът е заобиколен от единадесет странични параклиса. Шест са, разположени на страната на Евангелието и пет от страната на Посланието. В първоначалния проект на катедралата не са планирани, но решението за изграждането им се взема в края на тринадесети век. Те се изграждат през 1290 до 1375 година.

Параклиси на посланието

редактиране
 
Капела Нотр Дам – „Благовещение
скулптор на Николас Басет (1655).
 
Възнесение Богородично
от Николас Басет
  • Параклисът на Св. Христофър получава декорацията си през 1762 година, а включената статуя на св. Кристофър е работа на Жан-Батист Дюпюи, скулптор от осемнадесети век, който е допринесъл за изграждането и на амвона и олтара на катедралата.
  • В параклиса на Дева Мария или параклис на Благовещение, където има статуя на Благовещение, скулпторът е от седемнадесети век и е роден в Амиен. „Благовещение“ е издълбано в бял мрамор на фона на червен мрамор.
  • Параклисът на Успение Богородично е третият от страна по пътеката, по-рано е известен като параклис на Св. Никола. Тя взема името си след украсата. Една от най-добрите творби на Никола Бласет, направена около 1637, представляваща Успение Богородично. Това изображение, както и ангелите и Бог Отец, са били издълбани в бял мрамор на базата на черен мрамор.
  • В параклиса на „Свети Стефан“ (също наричан и параклис на Сан Лоренцо), има статуи на Свети Стефан и св. Августин. Декорацията на параклиса е проектирана от архитект през 1768 година.
  • На последно място по ред е параклиса на Санта Маргарита, който е от най-старите параклиси около кораба. Той е построен през 1292 г. от епископ Макон. Настоящият проект датира от 1768 и е изготвен от скулптора Дюпюи и архитект Питър Джоузеф. Това е мраморна статуя на Света Маргарита, поставена върху олтар.

Параклиси на страната на Евангелието

редактиране
  • Параклис на Свети Йоан Кръстител или параклис на Ел Салвадор. Построен през 1375 под ръководството на епископ-кардинал Жан дьо Ла Гранж
  • Вторият Параклис е построен по едно и също време от същия епископ Жан дьо ла Гранж и е известен като Параклис на Дева Мария. Тя съдържа Мадона и младенеца от Николас Бласет.
  • В параклиса на Сан Салвадор, наречен „Параклис на Сан Мигел“, той съдържа Христос според византийски образец от дванадесети век от древна църква на Свети Фермин Изповедник, чиято сграда е била разрушена през тринадесети век, за да направи път за северния трансепт на катедралата.
  • В параклиса на Св. Хонорий, съдържа скулптура на св. Хонорий, бивш епископ на Амиен, направена през 1780 г.
  • В параклиса на Дева Мария на мира, по-рано наричан параклиса „Свети Луи“. Тук се намира олтар с Дева Мария, изработена от бял мрамор. Тя е изваяна в 1654 от Николас Бласет.
  • В параклиса на „Свети Фирмин“ е шестият от тази страна, по-рано, посветен на Света Агнес, в който се помещава статуя на св. Фирмин.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране