Хърватска редакция на старобългарския език

Хърватската редакция на старобългарския език е най-важната и оригинална измежду дефинираните книжовно и отчетливо пет общо. [1]

Хърватските наречия през XIV век. В синьо е хърватската глаголическа територия, а в лилаво - онази под влияние на словенската.

Оставила дълбоки следи с книжовната си глаголическа традиция на т.нар. ъглеста глаголица. Най-старите паметници, представители на хърватската редакция на старобългарския език, са писани с кръгла глаголица, а едва по-късно се оформя т.нар. хърватска ъглеста глаголица. Характерно за тази редакция е липсата на ą и ę, замествани съответно с o и u, както и различните рефлекси на праславянските *tj, *dj.

За начало на хърватската глаголическа традиция се сочи датата 18 март 1248 г., когато папа Инокентий IV изпраща от Лион послание до епископа на Сенския диоцез (част от Загребската архиепископия), с което благославя извършването на славянско богослужение в този диоцез. [2] Териториалното разпространение на хърватската глаголическа традиция обхваща Истрия, Далмация и във вътрешността Лика. [3]

Със сигурност хърватската глаголическа книжовна традиция търпи пряко влияние от Чехия. И в трите известни оригинални хърватски глаголически бревиари се среща службата или се споменава паметта на чешкия светец Вацлав. Присъствието в бревиарите на Вацлав е сигурна податка за дейността на хървати-глаголаши в Емауския манастир в Прага по времето на Карл IV. От друга страна върху хърватската книжовна традиция влияние оказва и балканската книжовна православна такава, най-вече съседната ѝ сръбска. [4] Независимо от тези влияния, хърватската глаголическа традиция, със своята книжовна школа, е в основата на Slavia Romana. [5]

Бележки редактиране

  1. Изследвания по кирилометодиевистика, изд. „Наука и изкуство“, София, 1985, стр. 192-193; Редакции на старобългарския език от Анна-Мария Тотоманова: Чешка, словенска, руска, сръбска и хърватска, като терминът „редакция“ се употребява и в смисъл на текстологична редакция, а като синоним на езикова редакция често се използва терминът „извод“. Някои слависти употребяват терминът „рецензия“ вместо текстологична редакция.
  2. Изследвания по кирилометодиевистика, изд. „Наука и изкуство“, София, 1985, стр. 254; Хърватските глаголически служби за Кирил и Методий от Красимир Станчев.
  3. Изследвания по кирилометодиевистика, изд. „Наука и изкуство“, София, 1985, стр. 6; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий от Таня Лалева.
  4. Изследвания по кирилометодиевистика, изд. „Наука и изкуство“, София, 1985, стр. 256; Хърватските глаголически служби за Кирил и Методий от Красимир Станчев.
  5. Термините Slavia Orthodoxa и Slavia Romana са въведени от Рикардо Пикио.