Отваря главното меню
Мирославовото евангелие се съхранява в Националния музей в Белград като символ за началото на самостоятелната сръбска книжовност през средновековието

Сръбската редакция на старобългарския език е една от редакциите на старобългарския, формирала се в Сърбия.

Най-старите писмени паметници, представители на сръбската редакция на старобългарския език са писани с кирилица и се явяват към края на 12 век (Мирославовото евангелие, Повелята на бан Кулин към дубровчаните). Това е езикът на всички сръбски църковни книжовни ръкописи до навлизането на руско-славянския или църковно-руския език.

За първоначалната сръбска редакция на старобългарския е характерно силното влияние на двете преславски школи, като предимство има едноеровата, в съответствие с особености на самия сръбски език, където не се различават вече два ера. Най-старият сръбски паметник – Мирославовото евангелие е писано с едноерова кирилица, но има и два знака за носовките ą и ę. Но по-нататък за сръбската редакция е характерно изоставяне на носовките и замяната им с оу и е, което отговаря на сръбската фонетика. От 15 век са известни две нови школи на редакция на старобългарския език: т. нар. Ресавска школа, която реформира правописа и по образец на среднобългарската търновска школа въвежда диакритични знаци; другата школа е т.нар. босанска школа, отразяваща в правописната си система диалектното състояние в една сръбско-хърватска област, а именно на т.нар. икавизъм – за [i] се употребяват трите знака за [i], [y] и [ě], а смесването на [i] и [y] е по начало характерна черта за южнославянските езици, в които [y] се уеднаквява по звучене с [i].

Рашка писменостРедактиране

Поради обстоятелството, че от първата половина и от средата на 13 век са запазени много малко български писмени паметници, пряко или косвено свързани с Търново или с търновския богослужебен правопис, то рашката писменост има изключително важно значение за изграждането на една ясна историческа представа за развоя на българския език в периода от края на 12 – до края на 13 век. [1] По тази причина, рашката писменост е единствения косвен, но сигурен източник за реставрация на царския търновски правопис от края на 12 век и началото на 13 век. [2]

От Мирославовото евангелие, като крайъгълен писмен паметник на сръбското езикознание, се извеждат главните особености на зетско-хумската редакция на старобългарското писмо, а те са:

  1. употребата на   и   по изкуствени правила;
  2. липсата на разлика между четенето на   и  , т.е. употреба на   вместо   и обратното;
  3. липсата на буквите   и   или употребата им по изкуствено правило;
  4. едноеров правопис, т.е. само  ;
  5. употребата на   вместо   след  ,   и  ;
  6. липсата на разлика между началното   и началното  ;
  7. смесването на   и   в чуждиците. [3]

Външни препраткиРедактиране

  • Добрев, Иван. Рашката писменост и българският правопис през средновековието. Кирило-Методиевски студии, кн. 8, 1991, стр. 229 – 230, 1991.
  • Добрев, Иван. Рашката писменост и българският правопис през средновековието. Кирило-Методиевски студии, кн. 8, 1991, стр. 229 – 230, 1991.
  • Добрев, Иван. Рашката писменост и българският правопис през средновековието. Кирило-Методиевски студии, кн. 8, 1991, стр. 220 – 221, 1991.