Цаньо Бакалов
Цаньо Минчев Бакалов е български партизанин, офицер, генерал-лейтенант.
| Цаньо Бакалов | |
| български партизанин и офицер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | неизв.
? |
| Националност |  България |
Биография редактиране
Роден е на 21 август 1921 г. в дряновското село Бучуковци[1]. Става член на РМС. През юни 1944 г. се присъединява като партизанин към партизанска бригада „Чепинец“, командир на отряд в бригадата. Командир на седма мотострелкова дивизия в Ямбол през 60-те години. Завършва Военнотехническа академия. От 1964 г. е генерал-майор[2]. В периода 21 октомври 1964 г. – 31 август 1968 г. началник на Висшето народно военно училище във Велико Търново[3]. След това учи във Военната академия на Генералния щаб на СССР заедно с генерал Кунчо Кацаров[4]. Бил е началник на политическия отдел на Сухопътните войски[5]. През 80-те години е началник на управление „Кадри“ в Министерството на отбраната. Достига чин генерал-лейтенант. Носител е на орден „Народна република България“ II ст. (1971).
Източници редактиране
- ↑ ДВИА – 9, АЕ 113, Ф 41, ОП 51
- ↑ Протокол № 239 от 25 август 1964 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 18
- ↑ Началници на Национален военен университет „Васил Левски“ от 1878 година до днес, архив на оригинала от 21 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181221230402/https://www.nvu.bg/node/124, посетен на 21 декември 2018
- ↑ Решение № 366 на Секретариата на ЦК на БКП от 8 юли 1968 г.
- ↑ Босев, И. Всеки със съдбата си. Записки на един о.з. полит. офицер. Изд. Булгарика, 1997, с. 129
