Седма мотострелкова дивизия

Седма мотострелкова дивизия е бивше военно съединение от българската армия.

ИсторияРедактиране

Дивизията е наследник на трета пехотна балканска дивизия, предислоцирана в Ямбол през 1945 г[1]. Щабът на дивизията е преместен от Ямбол в Елхово, за да освободи място на новосъздадения четвърти отделен стрелкови корпус. На 13 ноември 1950 г. е преименувана на седма мотострелкова дивизия „Ф. И. Толбухин“. Нейните полкове също са преименувани: 11-и пехотен сливенски полк на 12-и стрелкови полк, 29-и ямболски на 33-ти стрелкови полк, трети дивизионен артилерийски полк на 20-и оръдеен артилерийски полк. През юни 1956 г. отново е върната в Ямбол след закриването на корпуса. През 1958 г. в състава на дивизията са включени частите от разформированата 24-та стрелкова дивизия. Разформирована е окончателно през 2008 г.[2]

Състав към 1958 г.Редактиране

  • Дванадесети стрелкови полк – Елхово
  • Петдесет и трети стрелкови полк – Грудово
  • Осемдесет и втори стрелкови полк – Ямбол
  • 20-и оръдеен артилерийски полк – Ямбол
  • 42-ти самоходен танков полк – Ямбол

Състав към 1996Редактиране

НачалнициРедактиране

Званията са към датата на заема на длъжността:

Командири на артилериятаРедактиране

НаименованияРедактиране

  • Трета стрелкова дивизия (1950 – 13 ноември 1950)
  • Седма стрелкова дивизия „Ф. И. Толбухин“ – (от 13 ноември 1950 г.)
  • Седма мотострелкова дивизия „Ф. И. Толбухин“ – (от 1959 г.)
  • Седма мотострелкова дивизия (до 1998 г.)
  • Седма моторизирана балканска бригада (1998 – 2002)
  • Седма мобилизационна база (2002 – 2008)

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. В ЩАБА НА СЕДМА МОТОСТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ*
  2. Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, с. 69