Царевик
Царевик или Царевич (на македонска литературна норма: Царевиќ) е село в Община Прилеп, Северна Македония.
| Царевик Царевиќ | |
| — село — | |
 | |
  Царевик | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 616 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Царевик в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в голямата долина на река Раец, източно от общинския център Прилеп.
История редактиране
В XIX век Царевик е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Царевик (Tzarevik) е посочено като село с 44 домакинства и 220 жители българи и 6 цигани.[1] В 1899 година е построена църквата „Свети Димитър“.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Царевикъ има 470 жители, от които 460 българи християни и 10 цигани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Царевник е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Царевик има 320 българи екзархисти.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители, всички македонци.[6]
Личности редактиране
- Родени в Царевик
Георги Лажот (? – 1884), български революционер- Никола Котев (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката на Ножот[7]
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Црква „Свети Димитриј“, село Царевиќ // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.