Царски извор

българско село

Царски извор е село в Северна България, област Велико Търново, община Стражица.

Царски извор
Общи данни
Население 736 души[1] (15 март 2022 г.)
25,2 души/km²
Землище 29,287 km²
Надм. височина 220 m
Пощ. код 5174
Тел. код 061602
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 80203
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   кмет
Стражица
ЙорданЦонев
(Независим)
Кметство
   кмет
Николай Брайнов (ГЕРБ)

В България има само едно населено място, с това наименование. Село Царски извор е самостоятелно кметство в състава на община Стражица, Великотърновска област и в неговия състав не влизат други населени места.

Легенда за възникванетоРедактиране

От поколение на поколение се разказва историята на възникване на селото през 1444 г. и се свързва с походите на Владислав ІІІ срещу Османската империя. По време на поход на Изток - от Никопол към Варна по стария римски път над съседното село Горски Горен Тръмбеш, Владислав ІІІ спрял да пренощува с войската си до изворите с хладка и сладка вода. В близост до изворите при разкопки, археолози са открили останки от пещи за хляб, а при изграждането на Голямата чешма до центъра на селото през 1942 г. е открита дървена рамка изработена от абанос и затова се е съхранила през вековете.

ГеографияРедактиране

Село Царски извор се намира западно от гр. Стражица и е с надморска височина 220 м. Граничи със землищата на гр. Стражица – на изток, Бряговица – на юг, Горски горен Тръмбеш – на югозапад, Сушица – на северозапад, Горски Сеновец на север. Ак баир, Горната и Долната поляна, Голямото дере, което се влива в рекичката Десница, Голямата чешма с перилото, чешмичката „Приятна почивка“ са част от характерните за селото места.

Близо до селото, в местността „Боаза“, има язовир с площ от 66,978 дка. Към момента е отдаден под аренда и риболова е забранен.

ИсторияРедактиране

Село Царски извор е основано през 1444 г. от Владислав III по време на поход на изток срещу Османската империя.

През вековете е известно с имената Крал Бунар - при възникването му. По време на Третата българска държава името е променено на Царски извор. След 1945 г. в чест на родения в селото партизанин Стефан Недялков - Чапаев, името отново е променено на Чапаево. След 1990 г. е върнато името - Царски извор.

На центъра на селото има мемориален комплекс на загиналите във войните (1912 – 1913, 1915 – 1918 и 1944 – 1945 г.)

До 1973 год. училището в с. Царски извор е основно. След това, по решение на местната управа и образователните институции, то става начално. Стражишкото земетресение през 1986 г. разрушава непоправимо училището и то е съборено.

Стражишкото земетресениеРедактиране

Големи разрушения в селото причинява земетресението с магнитуд 5,7 по скалата на Рихтер, на 7 декември 1986 г. в 16:17 ч. , известно като „стражишкото земетресение“. Тъй като с. Царски извор (тогава Чапаево) e в непосредствена близост до гр. Стражица (5 км по права линия) пораженията върху сградите и къщите са катастрофални. Загиват трима и са ранени 80 души в Стражица. Безброй много семейства остават без домове, а надеждата им за спокойна зима е отнета. Обстоятелствата довеждат до необходимост много хора да живеят във фургони за дълго време. Ужасът обаче довежда и до промяна за по-добро. След огромните разрушения се взима решение за изменения в законовите изисквания за строежа на сгради.

След земетресението в Стражица и селата са докарани 7000 фургона и са построени 700 дървени къщички, в които някои от бедстващите прекарват не дни и месеци, а цели десетилетия. Дълги години след него, повече от половината жители на селото живеят във фургони, защото къщите им са сериозно пострадали от земетресението и не могат да бъдат обитавани.

За преодоляване на щетите от земния трус държавата отпуска колосалната за времето сума от 1 млрд. лв., а отделно още 7 млн. са събрани от дарения на хората от цяла България. По стара българска традиция обаче, голяма част от средствата са присвоени и така на практика до падането на комунизма през 1989 г. от предвидените за построяване 2000 къщи, реално са изградени едва 368.

Към днешни времена, щетите от земетресението в Стражица и околните села са преодолени.

Поминък на населениетоРедактиране

Както в повечето селища в този край на България, и жителите на Царски извор са предимно земеделци, животновъди и занаятчии. Повече от стогодишна е и традицията на гурбетчийството - и преди, и сега предприемчивите ни съселяни са работили и печелили в чужбина, но къщите си са строили в селото.

Почвата е чернозем и е подходяща за отглеждане на всякакъв вид зърнени култури, плодове и зеленчуци.

Значително подобрение в инфраструктурата на селотоРедактиране

Годишният бюджет на селото е около 50 000 лева, които покриват кметската заплата, още две минимални заплати на служители в кметството, уличното осветление, сметосъбирането, тока на кметството. Няма капиталови разходи, няма пари за дейности. Предвидени са 200 лева за озеленяване и 200 лева за пенсионерския клуб.

Въпреки липсата на пари за една година в селото се случиха много неща. Кметът Николай Брайнов, успя да убеди своите съселяни, че ако сами не си помогнат, няма кой друг.

Една година след встъпването в длъжност, кметът намира дарители - жителите на селото и особено работещите в чужбина, Земеделската кооперация, земеделския производител Георги Бонев и на всички, които работят неуморно дори и в почивните дни. За една година, се промени облика на селото.

Работата започва през зимата на 2020 г. с почистване и окосяване на основната улична мрежа. Продължава се и по странични улици и пространства. Преминава се през трудните месеци на извънредното положение заради COVID-19 пандемията, когато не се е спирало да се работи, създавайки възможно най-безопасната среда за населението.

Трудностите са много, на първо място липсата на пари. От Общината помощта е никаква. Всичко, което се случва в селото, е благодарение на предоставянето на дарения от жители на селото, които работят в чужбина, както и подкрепата на местната земеделска кооперация, земеделския производител Георги Бонев и жителите, които по една или друга причина са останали в селото, помагайки с много труд.

Кметството не разполага с техника. Когато влязъл в длъжност, Брайнов открил, че разполага със счупен моторен трион, моторна косачка и една счупена ръчна строителна количка. Затова пък своя техника предоставят хората от селото. А самият кмет дал на кметството свои машини - моторен храсторез, моторен трион и моторна пръскачка. Всеки, който се прибере в селото от чужбина по някакъв повод, намира кмета и му предоставя определена сума пари, предимно евро, които се описват в специален дневник с имена на дарителя, размер на дарението, дата на предоставяне, както и впоследствие за какво е изразходвано, подкрепено с разходооправдателен документ.[2]

ЛичностиРедактиране

Родно място на известния български художник Димитър Казаков.

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране