Царски извор
Царски извор е село в Северна България, област Велико Търново, община Стражица.
| Царски извор | |
  Царски извор  Царски извор | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 730 души[1] (15 март 2024 г.) 25 души/km² |
| Землище | 29,287 km² |
| Надм. височина | 220 m |
| Пощ. код | 5174 |
| Тел. код | 061602 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 80203 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Стражица Йордан Цонев (Партия Нова България; 2021) |
| Кметство – кмет | Царски извор Николай Колев (ГЕРБ) |
В България има само едно населено място, с това наименование. Село Царски извор е самостоятелно кметство в състава на община Стражица, Великотърновска област и в неговия състав не влизат други населени места.
География редактиране
Село Царски извор се намира западно от гр. Стражица и е с надморска височина 220 м. Граничи със землищата на гр. Стражица – на изток, Бряговица – на юг, Горски горен Тръмбеш – на югозапад, Сушица – на северозапад, Горски Сеновец на север. Ак баир, Горната и Долната поляна, Голямото дере, което се влива в рекичката Десница, Голямата чешма с перилото, чешмичката „Приятна почивка“ са част от характерните за селото места.
Близо до селото, в местността „Боаза“, има язовир с площ от 66,978 дка. Към момента е отдаден под аренда и риболова е забранен.
История редактиране
Село Царски извор е основано през 1444 г. от Владислав III по време на поход на изток срещу Османската империя.
В близост до изворите при разкопки, археолози са открили останки от пещи за хляб, а при изграждането на Голямата чешма до центъра на селото през 1942 г. е открита дървена рамка изработена от абанос и затова се е съхранила през вековете.
През вековете е известно с имената Крал Бунар - при възникването му. По време на Третата българска държава името е променено на Царски извор. След 1945 г. в чест на родения в селото партизанин Стефан Недялков - Чапаев, името отново е променено на Чапаево. След 1990 г. е върнато името - Царски извор.
В центъра на селото има мемориален комплекс на загиналите във войните (1912 – 1913, 1915 – 1918 и 1944 – 1945 г.)
До 1973 година училището в с. Царски извор е основно. След това, по решение на местната управа и образователните институции, то става начално. Стражишкото земетресение през 1986 г. разрушава непоправимо сградата на Началното училище „Иван Вазов“ в селото и то е съборено. През есента на 1993 година, НУ „Иван Вазов“ се премества в сградата на целодневната детска градина.
Стражишкото земетресение редактиране
Големи разрушения в селото причинява земетресението с магнитуд 5,7 по скалата на Рихтер, на 7 декември 1986 г. в 16:17 ч., известно като „стражишкото земетресение“. Тъй като с. Царски извор (тогава Чапаево) e в непосредствена близост до гр. Стражица (5 км по права линия) пораженията върху сградите и къщите са катастрофални. Загиват трима и са ранени 80 души в Стражица. Безброй много семейства остават без домове, а надеждата им за спокойна зима е отнета. Обстоятелствата довеждат до необходимост много хора да живеят във фургони за дълго време. Ужасът обаче довежда и до промяна за по-добро. След огромните разрушения се взима решение за изменения в законовите изисквания за строежа на сгради.
След земетресението в Стражица и селата са докарани 7000 фургона и са построени 700 дървени къщички, в които някои от бедстващите прекарват не дни и месеци, а цели десетилетия. Дълги години след него, повече от половината жители на селото живеят във фургони, защото къщите им са сериозно пострадали от земетресението и не могат да бъдат обитавани.
За преодоляване на щетите от земния трус държавата отпуска колосалната за времето сума от 1 млрд. лв., а отделно още 7 млн. са събрани от дарения на хората от цяла България. По стара българска традиция обаче, голяма част от средствата са присвоени и така на практика до падането на комунизма през 1989 г. от предвидените за построяване 2000 къщи, реално са изградени едва 368.
Към днешни времена, щетите от земетресението в Стражица и околните села са преодолени.
Поминък на населението редактиране
Както в повечето селища в този край на България, и жителите на Царски извор са предимно земеделци, животновъди и занаятчии. Повече от стогодишна е и традицията на гурбетчийството - и преди, и сега предприемчивите селяни са работили, печелили в чужбина и къщите си са строили в селото.
Почвата е чернозем и е подходяща за отглеждане на всякакъв вид зърнени култури, плодове и зеленчуци.
Развитие на инфраструктурата на селото редактиране
През зимата на 2020 г. започва работата с почистване и окосяване на основната улична мрежа. Продължава се и по странични улици и пространства. Преминава се през трудните месеци на извънредното положение заради COVID-19 пандемията, когато не се е спирало да се работи, създавайки възможно най-безопасната среда за населението.
Кметството не разполага с техника, но жителите на селото предоставят лична техника предоставят хората от селото. Даренията към кметството се описват в специален дневник с имена на дарителя, размер на дарението, дата на предоставяне, както и впоследствие за какво е изразходвано, подкрепено с документ.[2]
Личности редактиране
Родно място на известния български художник Димитър Казаков.
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Една година след изборите Царски извор се преобразява с труда и даренията на своите жители // RegNews.NET. 11.11.2020. Посетен на 19.07.2021.