„Царят и богът“ е текст, съставен на реконструирана версия на протоиндоевропейския език (ПИЕ), публикуван от езиковеда Ерик Хамп в 1997 година в „Енциклопедия на индоевропейската култура“ (ЕИЕК). Приказката следва в свободни рамки историята на цар Харишчандра от Брамана Айтарея (7:14).

„Царят и богът“
rēḱs deiwos-kʷe
АвторЕрик Хамп (пръв)
Оригинален езикпротоиндоевропейски
Жанрвъзстановка
 
Варуна на лебедова колесница

Субхадра Кумар Сен моли редица индоевропеисти - Йоел Е. Арбейтман, Ерик П. Хамп, Манфред Майрхофер, Яан Пухвел, Вернер Винтер, Унифред П. Леман - да реконструират индоевропейския „оригинал“ на текста. Версията на Хамп е публикувана в 1997 година в „Енциклопедия на индоевропейската култура“, като Сен променя името на бога от Lughus на Werunos.

ЕИЕК, 1997 „Царят и богът“[1]
1997 text Съвременно ПИЕ изписване[2] Български
To rḗk̂s éh₁est. So n̥putlos éh₁est. So rēk̂s súhₓnum
éu̯el(e)t.
Só tós(i̯)o ĝheutérm̥ (e)pr̥k̂sk̂et;}}
"Súhₓnus moi ĝn̥h₁i̯otām!"
So ĝheutēr tom rḗĝm̥ éu̯eukʷet:
"Ihₓgesu̯o deiu̯óm U̯érunom".
So rḗk̂s deiu̯óm U̯erunom h₄úpo-sesore nu deiu̯óm
(é)ihₓgeto:
"k̂ludhí moi, ph̥ₐter U̯erune!"
Deiu̯ós U̯érunos km̥ta diu̯ós égʷehₐt.
"Kʷíd u̯elsi?"
"U̯élmi súhₓnum."
"Tód h₁éstu", u̯éukʷet loukós deiu̯os U̯erunos.
Rēĝós pótnihₐ súhₓnum gegonh₁e.
Tór h₃rḗǵs h₁ést. Só (h₂)népotlos h₁ést. Só h₃rḗǵs suHnúm
welh₁t.
Só tósyo gʷerHtérm̥ preḱt;
"SuHnús moy ǵénh₁tim!"
Só gʷerHtor tóm h₃réǵm̥ wekʷt:
"H₁yaǵswé deywóm H₁wérunom"
Só h₃rḗǵs deywóm H₁wérunom upó-swé-sor nu deywóm
h₁yaǵtont:
"ḱlewdʰi moy, ph₂tér H₁wérune!"
Deywós H₁wérunos ḱm̥teh₂ dyḗws gʷeh₂t.
"Kʷíd welh₁si?"
"Welh₁mi suHnúm."
"Tód h₁éstu", wekʷt lewkós deywós H₁wérunos.
H₃réǵs pótnih₂ suHnúm h₁é-ǵenh₁ti.
Някога цар имало. Той бездетен бил. Този цар син
искал.
Той своя жрец помолил:
„Син да ми се роди!“
Жрецът му на царя казал:
„Моли се на бог Варуна“.
Царят към бог Варуна се обърнал сега, бога
молейки:
„Чуй ме, отче Варуна!“
Богът Варуна от небето слязъл.
„Какво искаш?“
„Искам син.“
„Да бъде“, казал белият бог Варуна.
На царя жената син родила.

Версия на Уинфред П. Леман

редактиране
Pótis gʰe ʔest. Só-kʷe n̥gn̥ʔtós ʔest, sū́num-kʷe wl̥next. So ǵʰutérm̥ pr̥ket: "Sū́nus moi gn̥hjotām!" ǵʰutḗr nu pótim weukʷet: "Jégeswo gʰi déiwom Wérunom." úpo pro pótis-kʷe déiwom sesore déiwom-kʷe jegto. "Kludʰí moi, dejwe Werune!" Só nu km̥ta diwós gʷāt. "Kʷód wl̥nexsi?" "Wl̥néxmi sū́num." "Tód ʔestu", wéwkʷet lewkós déjwos. Pótnī gʰi sū́num gegonʔe.

Изписването използвано в ЕИЕК в общи линии отговаря на изписването в статията Протоиндоевропейски език със ha за h2 и hx за неуточнените ларингали h. Леман дава по-фонетично предаване с x (беззвучна заднонебна проходна съгласна) за h2 и ʔ (глотална пауза) за h₁. Сред другите разлики са избягването от Леман на аугмент и на палато-алвеоларите като отделни фонеми. Общо взето версията на Леман може да бъде разгледана като реконструкция на леко по-късен приод, след например контракцията на по-ранното pótnix в pótnī, да кажем в един кентум диалект, който също така е загубил (или никога не е развил) аугмент. Но разликите в реконструкциите по-вероятно се дължат на разлики в теоретичните постановки. Изписването в ЕИЕК е по-пряк резултат на процеса на реконструкция и има типологично прекалено много отбелязани характеристики, за да бъде истински език, говорен някога в този вид, докато Леман се придържа към представяне на най-вероятния естествен език.

Версия на Андрю Бърд

редактиране
H₃rḗḱs dei̯u̯ós-kwe

H₃rḗḱs h₁est; só n̥putlós. H₃rḗḱs súhxnum u̯l̥nh₁to. Tósi̯o ǵʰéu̯torm̥ prēḱst: "Súhxnus moi̯ ǵn̥h₁i̯etōd!" Ǵʰéu̯tōr tom h₃rḗǵm̥ u̯eu̯ked: "h₁i̯áǵesu̯o dei̯u̯óm U̯érunom". Úpo h₃rḗḱs dei̯u̯óm U̯érunom sesole nú dei̯u̯óm h₁i̯aǵeto. "ḱludʰí moi̯, pter U̯erune!" Dei̯u̯ós U̯érunos diu̯és km̥tá gʷah₂t. "Kʷíd u̯ēlh₁si?" "Súhxnum u̯ēlh₁mi." "Tód h₁estu", u̯éu̯ked leu̯kós dei̯u̯ós U̯érunos. Nu h₃réḱs pótnih₂ súhxnum ǵeǵonh₁e.[3]

Вижте също

редактиране
  1. Mallory, J.P. Encyclopedia of Indo-European Culture. London, Fitzroy Dearborn Publishers, 1997. ISBN 978-1-884964-98-5. с. 503.
  2. Sihler, Andrew L. (1995). New Comparative Grammar of Greek and Latin. Oxford University Press, ISBN 0-19-508345-8 
  3. Powell, Eric A. Telling Tales in Proto-Indo-European // Archaeology. Посетен на 16 юни 2023. (на английски)