Царят и богът
„Царят и богът“ е текст, съставен на реконструирана версия на протоиндоевропейския език (ПИЕ), публикуван от езиковеда Ерик Хамп в 1997 година в „Енциклопедия на индоевропейската култура“ (ЕИЕК). Приказката следва в свободни рамки историята на цар Харишчандра от Брамана Айтарея (7:14).
„Царят и богът“ | |
rēḱs deiwos-kʷe | |
Автор | Ерик Хамп (пръв) |
---|---|
Оригинален език | протоиндоевропейски |
Жанр | възстановка |
История
редактиранеСубхадра Кумар Сен моли редица индоевропеисти - Йоел Е. Арбейтман, Ерик П. Хамп, Манфред Майрхофер, Яан Пухвел, Вернер Винтер, Унифред П. Леман - да реконструират индоевропейския „оригинал“ на текста. Версията на Хамп е публикувана в 1997 година в „Енциклопедия на индоевропейската култура“, като Сен променя името на бога от Lughus на Werunos.
1997 text | Съвременно ПИЕ изписване[2] | Български |
---|---|---|
|
|
|
Версия на Уинфред П. Леман
редактиране„ | Pótis gʰe ʔest. Só-kʷe n̥gn̥ʔtós ʔest, sū́num-kʷe wl̥next. So ǵʰutérm̥ pr̥ket: "Sū́nus moi gn̥hjotām!" ǵʰutḗr nu pótim weukʷet: "Jégeswo gʰi déiwom Wérunom." úpo pro pótis-kʷe déiwom sesore déiwom-kʷe jegto. "Kludʰí moi, dejwe Werune!" Só nu km̥ta diwós gʷāt. "Kʷód wl̥nexsi?" "Wl̥néxmi sū́num." "Tód ʔestu", wéwkʷet lewkós déjwos. Pótnī gʰi sū́num gegonʔe. | “ |
Изписването използвано в ЕИЕК в общи линии отговаря на изписването в статията Протоиндоевропейски език със ha за h2 и hx за неуточнените ларингали h. Леман дава по-фонетично предаване с x (беззвучна заднонебна проходна съгласна) за h2 и ʔ (глотална пауза) за h₁. Сред другите разлики са избягването от Леман на аугмент и на палато-алвеоларите като отделни фонеми. Общо взето версията на Леман може да бъде разгледана като реконструкция на леко по-късен приод, след например контракцията на по-ранното pótnix в pótnī, да кажем в един кентум диалект, който също така е загубил (или никога не е развил) аугмент. Но разликите в реконструкциите по-вероятно се дължат на разлики в теоретичните постановки. Изписването в ЕИЕК е по-пряк резултат на процеса на реконструкция и има типологично прекалено много отбелязани характеристики, за да бъде истински език, говорен някога в този вид, докато Леман се придържа към представяне на най-вероятния естествен език.
Версия на Андрю Бърд
редактиране„ | H₃rḗḱs dei̯u̯ós-kwe
H₃rḗḱs h₁est; só n̥putlós. H₃rḗḱs súhxnum u̯l̥nh₁to. Tósi̯o ǵʰéu̯torm̥ prēḱst: "Súhxnus moi̯ ǵn̥h₁i̯etōd!" Ǵʰéu̯tōr tom h₃rḗǵm̥ u̯eu̯ked: "h₁i̯áǵesu̯o dei̯u̯óm U̯érunom". Úpo h₃rḗḱs dei̯u̯óm U̯érunom sesole nú dei̯u̯óm h₁i̯aǵeto. "ḱludʰí moi̯, pter U̯erune!" Dei̯u̯ós U̯érunos diu̯és km̥tá gʷah₂t. "Kʷíd u̯ēlh₁si?" "Súhxnum u̯ēlh₁mi." "Tód h₁estu", u̯éu̯ked leu̯kós dei̯u̯ós U̯érunos. Nu h₃réḱs pótnih₂ súhxnum ǵeǵonh₁e.[3] |
“ |
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Mallory, J.P. Encyclopedia of Indo-European Culture. London, Fitzroy Dearborn Publishers, 1997. ISBN 978-1-884964-98-5. с. 503.
- ↑ Sihler, Andrew L. (1995). New Comparative Grammar of Greek and Latin. Oxford University Press, ISBN 0-19-508345-8
- ↑ Powell, Eric A. Telling Tales in Proto-Indo-European // Archaeology. Посетен на 16 юни 2023. (на английски)