Овцата и конете
„Овцата и конете“, известна като Шлайхеровата приказка или Шлайхеровата басня, е текст, съставен на реконструирана версия на протоиндоевропейския език (ПИЕ), публикуван от немския езиковед Август Шлайхер в 1868 година. Шлайхер е първият учен, който съставя текст на ПИЕ. Приказката е озаглавена Avis akvāsas ka („Овцата и конете“). През следните години редица различни учени публикуват преработени версии на баснята на Шлайхер, тъй като представата за това как е изглеждал ПИЕ, се промения с напредъка на езикознанието. Паралелните текстове на приказката служат като илюстрация на значителните промени, през които е преминал реконструираният език вследствие на 150 години научни усилия. Първата редакция на Шлайхеровата приказка е направена от Херман Хирт, издадена от „Арнц“ в 1939 година. Втората ревизия на приказката е публикувана от Уинфред Леман и Ладислав Згуста в 1979 година.[1] Друга версия от Дъглас К. Адамс се появява в „Енциклопедия на индоевропейската култура“ (1997:501). В 2007 година Фредерик Кортланд публикува още една версия на официалната си страница.[2]
| „Овцата и конете“ | |
| Автор | Август Шлайхер (пръв) |
|---|---|
| Първо издание | 1868 г. |
| Оригинален език | протоиндоевропейски |
| Жанр | възстановка |
История редактиране
Шлайхер (1868) редактиране
Avis akvāsas ka
| „ | Avis, jasmin varnā na ā ast, dadarka akvams, tam, vāgham garum vaghantam, tam, bhāram magham, tam, manum āku bharantam. Avis akvabhjams ā vavakat: kard aghnutai mai vidanti manum akvams agantam.
Akvāsas ā vavakant: krudhi avai, kard aghnutai vividvant-svas: manus patis varnām avisāms karnauti svabhjam gharmam vastram avibhjams ka varnā na asti. Tat kukruvants avis agram ā bhugat.[3] |
“ |
Превод на немски на Шлайхер редактиране
[Das] schaf und [die] rosse.
| „ | [Ein] schaf, [auf] welchem wolle nicht war (ein geschorenes schaf) sah rosse, das [einen] schweren wagen fahrend, das [eine] groſse last, das [einen] menschen schnell tragend. [Das] schaf sprach [zu den] rossen: [Das] herz wird beengt [in] mir (es thut mir herzlich leid), sehend [den] menschen [die] rosse treibend. [Die] rosse sprachen: Höre schaf, [das] herz wird beengt [in den] gesehen-habenden (es thut uns herzlich leid, da wir wissen): [der] mensch, [der] herr macht [die] wolle [der] schafe [zu einem] warmen kleide [für] sich und [den] schafen ist nicht wolle (die schafe aber haben keine wolle mehr, sie werden geschoren; es geht ihnen noch schlechter als den rossen). Dies gehört-habend bog (entwich) [das] schaf [auf das] feld (es machte sich aus dem staube).[3] | “ |
Превод на български редактиране
Овцата и конете
Овца, която нямала вълна, видяла коне, един от които теглил тежка кола, един носел голям товар и един носел човек бързо. Овцата казала на конете: „Сърцето ме боли, виждайки човек да кара коне“.
Конете казали: „Слушай, овцо, сърцата ни болят, виждайки това: човекът, господар, прави вълната на топла наметка за себе си. И овцата няма вълна“.
Чула това, овцата избягала в полето.[4]
Хирт (1939) редактиране
Owis ek'wōses-kʷe
| „ | Owis, jesmin wᵇlənā ne ēst, dedork'e ek'wons, tom, woghom gʷᵇrum weghontm̥, tom, bhorom megam, tom, gh'ьmonm̥ ōk'u bherontm̥. Owis ek'womos ewьwekʷet: k'ērd aghnutai moi widontei gh'ᵇmonm̥ ek’wons ag'ontm̥. Ek'wōses ewᵇwekʷont: kl'udhi, owei!, k'ērd aghnutai widontmos: gh'ᵇmo, potis, wᵇlənām owjôm kʷr̥neuti sebhoi ghʷermom westrom; owimos-kʷe wᵇlənā ne esti. Tod k'ek'ruwos owis ag'rom ebhuget.[5] | “ |
Леман и Згуста (1979) редактиране
Owis eḱwōskʷe
| „ | Gʷərēi owis, kʷesjo wl̥hnā ne ēst, ek̂wōns espek̂et, oinom ghe gʷr̥um woĝhom weĝhontm̥, oinomkʷe meǵam bhorom, oinomkʷe ĝhm̥enm̥ ōk̂u bherontm̥.
Owis nu ek̂wobh(y)os (ek̂womos) ewewkʷet: "k̂ēr aghnutoi moi ek̂wōns aĝontm̥ nerm̥ widn̥tei". Eḱwōs tu ewewkʷont: "k̂ludhi, owei, k̂ēr ghe aghnutoi n̥smei widn̥tbh(y)os (widn̥tmos): nēr, potis, owiōm r̥ wl̥hnām sebhi gʷhermom westrom kʷrn̥euti. Neǵhi owiōm wl̥hnā esti". Tod k̂ek̂luwōs owis aĝrom ebhuget.[6] |
“ |
Данка (1986) редактиране
Owis ek'woi kʷe
| „ | Owis, jesmin wl̥nā ne ēst, dedork'e ek'wons woghom gʷr̥um weghontn̥s - bhorom meg'əm, monum ōk'u bherontn̥s. Owis ek'wobhos eweukʷet: K'erd aghnutai moi widn̥tei g'hm̥onm̥ ek'wons ag'ontm̥. Ek'woi eweukʷont: K'ludhi, owi, k'erd aghnutai dedr̥k'usbhos: monus potis wl̥nām owiōm temneti: sebhei ghʷermom westrom - owibhos kʷe wl̥nā ne esti. Tod k'ek'luwōs owis ag'rom ebhuget.[7] | “ |
Адамс (1997) редактиране
H₂óu̯is h₁ék̂u̯ōs-kʷe
| „ | Gʷr̥hₓḗi h₂óu̯is, kʷési̯o u̯lh₂néh₄ ne (h₁é) est, h₁ék̂u̯ons spék̂et, h₁oinom ghe gʷr̥hₓúm u̯óĝhom u̯éĝhontm̥ h₁oinom-kʷe méĝhₐm bhórom, h₁oinom-kʷe ĝhménm̥ hₓṓk̂u bhérontm̥. h₂óu̯is tu h₁ek̂u̯oibh(i̯)os u̯eukʷét: 'k̂ḗr hₐeghnutór moi h₁ék̂u̯ons hₐéĝontm̥ hₐnérm̥ u̯idn̥téi. h₁ék̂u̯ōs tu u̯eukʷónt: 'k̂ludhí, h₂óu̯ei, k̂ḗr ghe hₐeghnutór n̥sméi u̯idn̥tbh(i̯)ós. hₐnḗr, pótis, h₂éu̯i̯om r̥ u̯l̥h₂néhₐm sebhi kʷr̥néuti nu gʷhérmom u̯éstrom néĝhi h₂éu̯i̯om u̯l̥h₂néhₐ h₁ésti.' Tód k̂ek̂luu̯ṓs h₂óu̯is hₐéĝrom bhugét.[8] | “ |
Люр (2008) редактиране
h₂ówis h₁ék’wōskʷe
| „ | h₂ówis, (H)jésmin h₂wlh₂néh₂ ne éh₁est, dedork'e (h₁)ék'wons, tóm, wóg'ʰom gʷérh₂um wég'ʰontm, tóm, bʰórom még'oh₂m, tóm, dʰg'ʰémonm h₂oHk'ú bʰérontm. h₂ówis (h₁)ék'wobʰos ewewkʷe(t): k'ḗrd h₂gʰnutoj moj widntéj dʰg'ʰmónm (h₁)ék'wons h₂ég'ontm. (h₁)ék'wōs ewewkʷ: k'ludʰí, h₂ówi! k'ḗrd h₂gʰnutoj widntbʰós: dʰg'ʰémō(n), pótis, h₂wlnéh₂m h₂ówjom kʷnewti sébʰoj gʷʰérmom wéstrom; h₂éwibʰoskʷe h₂wlh₂néh₂ né h₁esti. Tód k'ek'luwṓs h₂ówis h₂ég'rom ebʰuge(t).[9] | “ |
Войлес и Барак (2009) редактиране
Owis eḱwōs kʷe
| „ | Owis, jāi wl̥nā ne eest, dedorḱe eḱwons, tom woǵʰom gʷr̥um weǵʰontm̥, tom bʰorom meǵm̥, tom ǵʰm̥onm̥ ōku bʰerontm̥. Owis eḱwobʰjos eweket: "Ḱerd angʰetai moi widontei ǵʰm̥onm̥ eḱwons aǵontm̥". Eḱwos wewekur: "Ḱludʰe, owei! Ḱerd angʰetai widontbʰjos: ǵʰm̥on, potis, wl̥nam owijōm kʷr̥neti soi gʷʰermom westrom; owibʰjos kʷe wl̥nā ne esti". Tod ḱeḱlōts owis aǵrom ebʰuget.[10] | “ |
Мелхерт (2009, редактирана 2014) редактиране
H₂ówis (h₁)ék̂wōs-kʷe
| „ | h₂áwej h₁josméj h₂wl̥h₁náh₂ né h₁ést, só h₁ék̂woms derk̂t. só gʷr̥hₓúm wóĝhom wéĝhet; só méĝh₂m̥ bhórom; só (dh)gĥémonm̥ h₂ṓk̂u bhéret. h₂ówis h₁ék̂wojbh(j)os wéwk(ʷ)et: (dh)ĝhémonm̥ spék̂joh₂ h₁ék̂woms h₁jós h₂áĝeti, k̂ḗr moj aghnutór. h₁ék̂wōs tu wéwkʷont: k̂ludhí, h₂owei! tód spék̂jomes/n, n̥sméi aghnutór k̂ḗr: (dh)ĝhémō pótis sē h₂áwjōm h₂wl̥h₁nā́h₁ gʷhérmom wéstrom (h₁)wébht, h₂áwibh(j)os tu h₂wl̥h₁náh₂ né h₁ésti. tód k̂ek̂luwṓs h₂ówis h₂aĝróm bhugét. | “ |
Кортланд (2007, редактирана 2010) редактиране
ʕʷeuis ʔiḱ:ueskʷ:e
| „ | ʕʷeuis i ʕueli nēʔst ʔeḱ:ums uēit:, t:o kʷ'rʕeum uoḱom uḱent:m, t:o mḱ'eʕm porom, t:o tḱmenm ʔoʔḱ:u prent:m. uēuk:t ʕʷeuis ʔiḱ:uos, ʕetḱo ʔme ḱ:ērt ʕnerm uit'ent:i ʔeḱ:ums ʕḱ'ent:m. ueuk:nt: ʔiḱ:ues, ḱ:luti ʕʷue, ʕetḱo nsme ḱ:ērt: uit'ent:i, ʕnēr p:ot:is ʕʷuiom ʕueli sue kʷermom uesti kʷ:rneut:i, ʕʷuēi kʷ:e ʕueli neʔsti. t:o ḱ:eḱ:luus ʕʷeuis pleʕnom pēuk't. | “ |
След отделянето на протоанатолийския и прототохарския:
| „ | ʕʷeuis ioi ʕulʔneʕ nēʔs ʔeḱuns ʔe uēi'd, tom 'gʷrʕeum uoǵom ueǵontm, tom m'ǵeʕm borom, tom dǵmenm ʔoʔḱu berontm. ʔe uēuk ʕʷeuis ʔeḱumus, ʕedǵo ʔmoi ḱēr'd ʕnerm ui'denti ʔeḱuns ʕe'ǵontm. ʔe ueukn'd ʔiḱues, ḱludi ʕʷuei, ʕedǵo nsmi ḱēr'd ui'denti, ʕnēr potis ʕʷuiom ʕulʔneʕm subi gʷermom uesti kʷrneuti, ʕʷuimus kʷe ʕulʔneʕ neʔsti. to'd ḱeḱluus ʕʷeuis pleʕnom bēu'g.[2][11] | “ |
Бърд (2013) редактиране
H₂óu̯is h₁éḱu̯ōs-kʷe
| „ | h₂áu̯ei̯ h₁i̯osméi̯ h₂u̯l̥h₁náh₂ né h₁ést, só h₁éḱu̯oms derḱt. só gʷr̥hₓúm u̯óǵʰom u̯eǵʰed; só méǵh₂m̥ bʰórom; só dʰǵʰémonm̥ h₂ṓḱu bʰered. h₂óu̯is h₁ékʷoi̯bʰi̯os u̯eu̯ked: "dʰǵʰémonm̥ spéḱi̯oh₂ h₁éḱu̯oms-kʷe h₂áǵeti, ḱḗr moi̯ agʰnutor". h₁éḱu̯ōs tu u̯eu̯kond: "ḱludʰí, h₂ou̯ei̯! tód spéḱi̯omes, n̥sméi̯ agʰnutór ḱḗr: dʰǵʰémō, pótis, sē h₂áu̯i̯es h₂u̯l̥h₁náh₂ gʷʰérmom u̯éstrom u̯ept, h₂áu̯ibʰi̯os tu h₂u̯l̥h₁náh₂ né h₁esti". tód ḱeḱluu̯ṓs h₂óu̯is h₂aǵróm bʰuged.[12][13] | “ |
Важни разлики редактиране
Някои от разликите между текстовете са само различни правописни конвенции: w и u̯, например, са просто различни начини да се изрази един и същи звук - консонантно u. Много разлики обаче се дължат на развиващите се възгледи за фонологичната и морфологичната система на ПИЕ.
Шлайхер приема, че o/e вокализмът е вторичен и неговата версия на ПИЕ е много и неговата версия е много по-близо до санскрит от съвременните реконструкции.
Хирт въвежда o/e вокализма, сричкотворните резонанти, лабиовеларите и палатизираните веларни съгласни.
Леман и Згуста въвеждат няколко алтернтивни лексеми (относителното местоимение kʷesjo; думата nēr 'човек') и правят първи стъпки към приемане на ларингалите. В текста им има h (wl̥hnā), с което те обозначават приемания от тях за единствен ларингал на ПИЕ.
Адамс е първият, който напълно отразява в реконструкцията си ларингалната теория. Той приема, че има четири различни ларингални фонеми. Съответно в текста му вече няма дълго ā.
Кортланд се отклонява крайно от по-ранните текстове в много отношения. Първо той следва глоталната теория, като изписва глоталните плозиви с последващ апостроф (t’) и изпуска придиханните звучни плозивни съгласни. На второ място той замества абстрактните ларингални знаци с предполагаемата им фонетична стойност: h1 = ʔ (глотална пауза), h2 = ʕ (глътъчна съгласна), h3 = ʕʷ (глътъчна съгласна със закръгляне на устните). Кортланд също така има различно мнение за степените на аблаута в много глаголни и именни форми.
В популярната култура редактиране
Във филма „Прометей“ (2012) на Ридли Скот в кратък диалог между астронавт и извънземното „Инженер“ е използван протоиндоевропейски.[14] Андроидът Дейвид (игран от Майкъл Фасбендер) рецитира „Овцата и конете“ на интерактивен компютър, подготвяйки се за първия контакт с „Инженерите“. Реконструираният диалог във филма е дело на езиковеда Анил Билту, който и преподава на екрана „Овцата и конете“ на Дейвид.[15]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ EXCURSUS : Une fable en indo-européen [COMPARAISON 23] // Архивиран от оригинала на 2007-06-20. Посетен на 2023-06-15.
- ↑ а б Kortlandt F. For Bernard Comrie // Frederik Kortlandt: Other electronic publications. www.kortlandt.nl, 2007. с. [243e]. Архивиран от оригинала на 2007-06-11. Посетен на 2013-05-26.
- ↑ а б Schleicher, A., Eine fabel in indogermanischer ursprache. // Beiträge zur vergleichenden Sprachforschung auf dem Gebiete der arischen, celtischen und slawischen Sprachen. Fünfter Band. — Berlin: Ferd. Dümmlers Verlagsbuchhandlung. Harrwitz und Gossmann, 1868. — VI, 506 s. — SS. 206—208.
- ↑ Beekes R. S. P., Comparative Indo-European Linguistics: An introduction. — 2nd ed. — Amsterdam; Philadelphia: John Benjamin's Publishing Company, 2011. — xxiv, 415 p. — P. 287. — ISBN 9-02721-186-8, ISBN 978-9-02721-186-6.
- ↑ Hirt H., Die Hauptprobleme der indogermanischen Sprachwissenschaft. / Herausgegeben Und Bearbeitet Von Ahelmunt Arntz. — Halle/Saale: Max Niemeyer, 1939. — VII, 226 s. — (Sammlung kurzer Grammatiken germanischer Dialekte. B. Ergänzungsheft 4).
- ↑ Lehmann W. P., Zgusta L., Schleicher's tale after a century. // Studies in diachronic, synchronic, and typological linguistics: Festschrift for Oswald Szemerényi on the occasion of his 65th birthday. / Ed. by Bela Brogyanyi; [contrib. by Olga Akhmanova … et al.]. — Amsterdam: John Benjamins B.V., 1979. — 2 dl.; XIV, 994 p. — PP. 455—466. — (Amsterdam studies in the theory and history of linguistic science. Series IV; Current Issues in Linguistic Theory, vol. 11. — ISSN 0304-0763). — ISBN 9-027235-04-X, ISBN 978-9-027235-04-6.
- ↑ Danka I. R., Od zaczątku wiedzy o języku do rekonstrukcji języka indoeuropejskiego. // Międzynarodowa komunikacja językowa : materiały konferencyjne — VI. / Red. Tadeusz Ejsmont; tł. streszczeń Halina Ejsmont; Uniwersytet Łódzki. Zrzeszenie Studentów Polskich, Studenckie Koło Naukowe Esperantystów UŁ. — Łódź: Wydawnictwo Uniwersytetu Łódzkiego, 1986. — SS. 44—61. — S. 59. — ISBN 8-370162-05-3, ISBN 978-8-370162-05-4
- ↑ Adams D. Q., SCHLEICHER’S TALE. // Encyclopedia of Indo-European Culture. / Ed. by Mallory J. P., Adams D. Q. — London-Chicago: Fitzroy Dearborn Publishers, 1997. — XXXVII, 829 p. — PP. 500—503. — ISBN 1-884964-98-2, ISBN 978-1-884964-98-5.
- ↑ Lühr R. Von Berthold Delbrück bis Ferdinand Sommer: Die Herausbildung der Indogermanistik in Jena // Vortrag im Rahmen einer Ringvorlesung zur Geschichte der Altertumswissenschaften. www.indogermanistik.uni-jena.de, 2008-01-09. с. 4. Архивиран от оригинала на 2011-07-19. Посетен на 2013-05-26.
- ↑ Voyles J. B., Barrack C., An Introduction To Proto-Indo-European And The Early Indo-European Languages. — Bloomington, IN: Slavica Publishers, 2009. — P. 31. — viii, 647 p. — ISBN 978-0-89357-342-3
- ↑ Kortlandt, Frederik. Schleicher's fable. In Studies in Germanic, Indo-European and Indo-Uralic (Amsterdam: Rodopi, 2010), 47-50.
- ↑ Powell, Eric A. Telling Tales in Proto-Indo-European // Archaeology. Посетен на 16 юни 2023. (на английски)
- ↑ Is This How Our Ancestors Sounded? Linguist Recreates Proto-Indo-European Language (AUDIO) // The Huffington Post. — 09/28/2013 11:16.
- ↑ Proto-Indo-European in Prometheus? // Languagelog.ldc.upenn.edu, 2012-06-08. Посетен на 2013-03-12.
- ↑ Stu Holmes, The Linguistics of Prometheus — What David Says to the Engineer. // THE BIOSCOPIST. thebioscopist.com. — JUNE 20, 2012