Отваря главното меню

Професор д.х.н. Цветан Бончев е български физик, ръководител на катедра „Атомна физика“ към Физическия факултет на Софийския университет от 1968 до 1992 г. Бил е и негов декан.

Цветан Бончев
български физик
Роден
Починал
9 септември 1995 г. (66 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Физика
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет

Съдържание

БиографияРедактиране

Цветан Бончев е роден на 30 август 1929 г. в Червен бряг. Баща му Бончо Василев бил адвокат в града. Майка му Веселина Василева била преподавателка по български език и литература. Проф. Бончев има и брат - проф. д.б.н. Илко Василев.

Завършва химия в Софийския университет. Специализира в Московския държавен университет и в Делхи, Индия.

Асистент (1951–1955), старши асистент (1955–1961), главен асистент (1961–1966), доцент (1966) и професор (1985) във Софийския университет.

Чете лекции и активно работи в областта на приложната експериментална ядрена физика и Мьосбауерова спектроскопия. Изследва ултравиолетовата светлина, излъчвана в процеса на работата на гайгер-мюлерови броячи. Трудовете му, цитирани стотици пъти в научната литература, се отличават с интуиция, оригинални научни идеи и решения и тънък експериментален нюх.[1]

След аварията в Чернобил на 26 април 1986 г. професор Бончев изнася телевизионни интервюта и пише статии за опасността и последиците от радиоактивния облак, който достига България.[2] Той е член на Гражданския комитет за защита на АЕЦ Козлодуй и първият председател на Българското ядрено дружество, създадено през 1991 г.

Известен е още с организирането на добилите голяма популярност първоаприлски семинари във Физическия факултет, провеждани при отворени врати и препълнена аудитория, на които се изнасят пародийни и шеговити доклади, а понякога преподаватели и студенти си правят първоаприлски шеги. Почивната и научна университетска база в Гьолечица, чието построяване се дължи на неговата инициатива и съдействие, носи името му.

Умира на 9 септември 1995 г. в София.

ПубликацииРедактиране

  • Ц. Бончев, Л. Митрани, Практикум по атомна физика, (1961)
  • М. Борисов, А. Дацев, И. Златев, Цв. Бончев, И. Желязков, И. Лалов, Хр. Костов, П. Мисов, П. Паликарска, Хр. Цеков, Физика. Учебник за ХІ клас на Общообразователните трудово политехнически училища, 1 изд. (Народна просвета, София, 1972), 2. изд. (Народна просвета, София, 1974), 3. изд. (Народна просвета, София, 1975), 4. изд. (Народна просвета, София, 1979)
  • Ц. Бончев, Катедрата Атомна физика, Бюлетин на ДФБ, (2), 9–11 (1989)

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Румен Ценов, „Атомният учен на СУ“, в. „Дума“, 21.12.2004.
  2. Иван Манджуков, Бисерка Манджукова, „Чернобил, горещи частици, аец и катедра атомна физика (минало и настояще)“, доклад на научната сесия „60 години катедра „Атомна физика“, 11.05.2006 г.