Червен бряг
За общината вижте община Червен бряг. За селото в община Дупница вижте Червен брег.
Червѐн бряг е град в Северна България, административен център на община Червен бряг, област Плевен. Населението му е около 13 818 души (2015).
 |
|
|---|---|
 Централният площад със сградата на община Червен бряг |
|
  Червен бряг  Червен бряг  Червен бряг |
|
| Общи данни | |
| Население | 13 818 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 40,76 km² |
| Надм. височина | 187±1 m |
| Пощ. код | 5980 |
| Тел. код | 0659 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 80501 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
|
Община - кмет |
Червен бряг Данаил Вълов (ПК „Тракия“, АБВ, БДЦ, РБ) |
| Червен бряг в Общомедия | |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Червен бряг е разположен на границата между Предбалкана и централната част от Дунавската равнина – Оряховската и Белослатинската равнини. Дунавската равнина, на десния бряг на река Искър.
B покрайнините на града се намира природен парк Голеж.
ИсторияРедактиране
Село Червен бряг е споменато за пръв път в османски данъчен регистър от 1430 година като Джервен брег. В средата на XVI век е регистрирано в османски документи като село Добролък, тимар от каза Мроморнича. През XVI век е документирано и в регистъра за войнуци към каза Нийболу като село Червен бряг. Името на селището идва от червеникавата глина, добивана край него.
Съвременният град е създаден през 1899 година от Иво Попович и Марко Марков на 3 километра западно от селото като гара на строящата се железопътна линия София – Варна и през следващите години се превръща в оживен пазар за зърнени храни, домашни животни, пашкули и други земеделски произведения. С Указ №402 по доклад на министър-председателя Андрей Ляпчев от 26 юни 1929 година гара Червен бряг получава статут на град. Към него е присъединено и старото село Червен бряг, днес 5-и квартал – Източна зона.
В края на 60-те години край града е изграден голям военен завод за производство на бронирани машини – Машиностроителен комбинат „Девети май“, по-късно „Бета“ АД. След края на Студената война заводът ограничава дейността си и през 2009 година фалира.
НаселениеРедактиране
УправлениеРедактиране
Градът е център на община Червен бряг, която обхваща 485 km² и включва 14 селища, включително 2 града и 12 села.
- Местни избори
- 1991 – Тошко Тодоров печели на втори тур с 52%.
- 1995 – Тошко Тодоров (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 53% срещу Стефан Стефанов (СДС).
- 1999 – Стоян Стоянов (СДС) печели на втори тур с 53% срещу Тошко Тодоров (БСП, БЗС “Александър Стамболийски -1899”, ПП “Съюз за Отечеството”).
- 2003 – Румен Пенков (независим) печели на втори тур с 51% срещу Тошко Тодоров (Коалиция за България).
- 2007 – Инж. Данаил Вълов (независим) печели на втори тур срещу Тошко Тодоров.
- 2011 – Павлин Фильовски (ГЕРБ) печели на втори тур срещу инж. Данаил Вълов (независим).
- 2015 – Инж. Данаил Вълов (независим) печели на втори тур срещу инж. Георги Георгиев (ГЕРБ). 2019 г. Данаил Вълов е обвиняем и отстранен от длъжността.[1]
ИкономикаРедактиране
На територията на общината развиват дейност 88 стопански субекта. Има девет по-големи дружества с държавен или частен капитал, 29 коооперативни с търговска и производствена дейност, 40 земеделски кооперации и сдружения, 4 общински фирми, 11 приватизирани фирми, цехове и поделения на външни за общината фирми. Успоредно с тях своята производствена и търговска дейност извършват 1434 частни фирми, от които 953 в Червен бряг и 481 в кметствата.
По-значителните производствени предприятия са:
- „Боряна“ – мъжки и дамски горни трикотажни облекла за износ за Западна Европа (предимно Германия).
- „Палфингер“ – подемни машини и съоръжения.
- „Сирена Пешев“ – машиностроително предприятие
- „ИТТ Австрия“ – Машиностроително предприятие
- „Калинел“ – Шивашко преприятие прозизвеждащо продукти за IKEA, най-големият работодател на територията на община Червен бряг
- „Бар-Грил Ропотамо“ – хранително вкусова промишленост
- „Ета.БГ“ – интернет и кабелна телевизия.
ИнфраструктураРедактиране
Червен бряг е най-близката и най-удобната гара, свързваща районите на Тетевен, Луковит, Оряхово, Бяла Слатина и част от Ботевградско с главната железопътната линия София-Варна. Тук от нея се отделят второстепенната линия Червен бряг – Златна панега, а в миналото и закритата Червен бряг – Оряхово.
КултураРедактиране
Иконостасът на храма „Свети Софроний Врачански“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[2]
В централната градска част се намира паметник на Васил Левски. Читалище „Н. Й. Вапцаров“ развива разнообразна културно-просветна дейност. Ежегодно в началото на септември се провежда Червенобрежки панаир – 3 дни с разнообразни културни, музикални и спортни събития. За 100-годишнината на града е написана песен по текст на Тончо Русев и в изпълнение на Веселин Маринов.
Състезанията за Купата на Червен бряг по волейбол и футбол се провеждат по време на празника на града. Отборите по хокей на трева „Локомотив Червен бряг“ за 12 и 14-годишни са ръководени от Николай Илиев.
Червен бряг е побратимен с град Таганрог, Русия.
Известни личностиРедактиране
- Цветан Банов – барабанист, рок-група „Диана Експрес“.
- Калин Врачански – актьор.
- Десислав Данчев – музикант, група „Мастило“
- Любен Дилов – писател-фантаст.
- Николай Кънчев – журналист, водещ на предаванията „Стани богат“ и „Биг Брадър“.
- Полина Микова – национал и играч на НСА (София) по хокей на трева.
- Любомир Нейков – актьор.
- Анатолий Попов – редактор, списание „Хай клуб“.
- Николай Симеонов – музикант, група „Мастило“.
- Недко Солаков – художник
- Христо Цветанов – волейболен национал и играч на ВК „Левски-Сиконко“ (София).
- Виктор Нинов – лекоатлет
- Дилян Димитров – футболист на ПОФК Ботев (Враца)
- Валентин Льонг – лекоатлет и музикант. Свири в група Хера (Червен Бряг). Двукратен републикански шампион по седмобой (лека атлетика)
ГалерияРедактиране
Пощата
Храм „Св. Софроний Врачански“
Гарата
Хотел „Таганрог“
ИзточнициРедактиране
- ↑ Спецсъдът отстрани от длъжност кмета на Червен бряг Данаил Вълов
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.