Червен бряг

град в България
Емблема за пояснителна страница За общината вижте община Червен бряг. За селото в община Дупница вижте Червен брег.

Червѐн бряг е град в Северна България, административен център на община Червен бряг, област Плевен. Населението му е около 13 818 души (2015).

Червен бряг
      
Герб
Централният площад със сградата на община Червен бряг
Централният площад със сградата на община Червен бряг
България
43.28° с. ш. 24.0828° и. д.
Червен бряг
Област Плевен
43.28° с. ш. 24.0828° и. д.
Червен бряг
Червен бряг
43.28° с. ш. 24.0828° и. д.
Червен бряг
Общи данни
Население 13 818 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 40,76 km²
Надм. височина 187±1 m
Пощ. код 5980
Тел. код 0659
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 80501
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Червен бряг
Цветан Димитров
(ГЕРБ)
Червен бряг в Общомедия

ГеографияРедактиране

Червен бряг е разположен на границата между Предбалкана и централната част от Дунавската равнинаОряховската и Белослатинската равнини. Дунавската равнина, на десния бряг на река Искър.

В покрайнините на града се намира природен парк Голеж.

ИсторияРедактиране

Село Червен бряг е споменато за пръв път в османски данъчен регистър от 1430 година като Джервен брег. В средата на XVI век е регистрирано в османски документи като село Добролък, тимар от каза Мроморнича. През XVI век е документирано и в регистъра за войнуци към каза Нийболу като село Червен бряг. Името на селището идва от червеникавата глина, добивана край него.

Съвременният град е създаден през 1899 година от Иво Попович и Марко Марков на 3 километра западно от селото като гара на строящата се железопътна линия София – Варна и през следващите години се превръща в оживен пазар за зърнени храни, домашни животни, пашкули и други земеделски произведения. С Указ №402 по доклад на министър-председателя Андрей Ляпчев от 26 юни 1929 година гара Червен бряг получава статут на град. Към него е присъединено и старото село Червен бряг, днес 5-и квартал – Източна зона.

В края на 60-те години край града е изграден голям военен завод за производство на бронирани машини – Машиностроителен комбинат „Девети май“, по-късно „Бета“ АД. След края на Студената война заводът ограничава дейността си и през 2009 година фалира.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 6178
1946 7390
1956 9518
1965 12 694
1975 16 074
1985 18 193
1992 18 003
2001 16 036
2011 12 822

Етническият състав включва 10 613 българи и 375 цигани.[1]

УправлениеРедактиране

Градът е център на община Червен бряг, която обхваща 485 km² и включва 14 селища, включително 2 града и 12 села.

Местни избори
  • 1991 – Тошко Тодоров печели на втори тур с 52%.
  • 1995 – Тошко Тодоров (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 53% срещу Стефан Стефанов (СДС).
  • 1999 – Стоян Стоянов (СДС) печели на втори тур с 53% срещу Тошко Тодоров (БСП, БЗС „Александър Стамболийски -1899“, ПП „Съюз за Отечеството“).
  • 2003 – Румен Пенков (независим) печели на втори тур с 51% срещу Тошко Тодоров (Коалиция за България).
  • 2007 – Инж. Данаил Вълов (независим) печели на втори тур срещу Тошко Тодоров.
  • 2011 – Павлин Фильовски (ГЕРБ) печели на втори тур срещу инж. Данаил Вълов (независим).
  • 2015 – Инж. Данаил Вълов (независим) печели на втори тур срещу инж. Георги Георгиев (ГЕРБ). 2019 г. Данаил Вълов е обвиняем и отстранен от длъжността.[2]
  • 2019 - д-р Цветан Костадинов (ГЕРБ) печели на втори тур срещу инж. Данаил Вълов (независим).

ИкономикаРедактиране

На територията на общината развиват дейност 88 стопански субекта. Има девет по-големи дружества с държавен или частен капитал, 29 коооперативни с търговска и производствена дейност, 40 земеделски кооперации и сдружения, 4 общински фирми, 11 приватизирани фирми, цехове и поделения на външни за общината фирми. Успоредно с тях своята производствена и търговска дейност извършват 1434 частни фирми, от които 953 в Червен бряг и 481 в кметствата.

По-значителните производствени предприятия са:

  • „Боряна“ – мъжки и дамски горни трикотажни облекла за износ за Западна Европа (предимно Германия).
  • Палфингер“ – подемни машини и съоръжения.
  • „Сирена Пешев“ – машиностроително предприятие
  • „ИТТ Австрия“ – Машиностроително предприятие
  • „Калинел“ – Шивашко преприятие прозизвеждащо продукти за IKEA, най-големият работодател на територията на община Червен бряг
  • „Ета.БГ“ – интернет и кабелна телевизия.

ИнфраструктураРедактиране

Червен бряг е най-близката и най-удобната гара, свързваща районите на Тетевен, Луковит, Оряхово, Бяла Слатина и част от Ботевградско с главната железопътната линия София-Варна. Тук от нея се отделят второстепенната линия Червен бряг – Златна панега, а в миналото и закритата Червен бряг – Оряхово.

КултураРедактиране

Иконостасът на храма „Свети Софроний Врачански“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[3]

В централната градска част се намира паметник на Васил Левски. Читалище „Н. Й. Вапцаров“ развива разнообразна културно-просветна дейност. Ежегодно в началото на септември се провежда Червенобрежки панаир – 3 дни с разнообразни културни, музикални и спортни събития. За 100-годишнината на града е написана песен по текст на Тончо Русев и в изпълнение на Веселин Маринов.

Състезанията за Купата на Червен бряг по волейбол и футбол се провеждат по време на празника на града. Отборите по хокей на трева „Локомотив Червен бряг“ за 12 и 14-годишни са ръководени от Николай Илиев.

Червен бряг е побратимен с град Таганрог, Русия.

Известни личностиРедактиране

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  2. Спецсъдът отстрани от длъжност кмета на Червен бряг Данаил Вълов
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.

Външни препраткиРедактиране