Цветан Минков (писател)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Цветан Минков.

Цветан Николов Минков е български историк, критик, писател и фолклорист.

Цветан Минков
ПсевдонимА. Казимирски, Владимир Ленски, Фъркс
Роден8 май 1891 г.(1891-05-08)
Починал13 март 1967 г. (на 75 г.)
София, България
Професияписател
Националност България
Активен период1909 – 1966
Жанристорически роман

Биография и творчество

редактиране

Цветан Николов Минков е роден на 8 май 1891 г. в Лом, в семейството на гимназиален учител. Завършва средното си образование в родния си град и в продължение на година е учител в село Горна Гнойница. През 1914 г. завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1][2] След дипломирането си работи като гимназиален учител в Лом, Бургас и София, и една година в Педагогическия институт в град Ихтиман. През 1948 г. се пенсионира в III мъжка гимназия в София.

Литературният му дебют е през 1909 г. с хумористични стихове в сп. „Барабан“. След участието си в Първата световна война публикува литературна критика. Негови материали са публикувани в сп. „Гражданка“ (Бургас), „Литературна беседа“ (Пловдив), „Демократически преглед“, „Читалище“, „Българска мисъл“, „Училищен преглед“, „Листопад“, „Съдба“, на вестниците „Мисъл и воля“ и „Литературен глас“. В периода 1927 – 1928 г. е редактор в литературния седмичник „Глобус“. Участва в редакцията на библиотеките „Литературни разбори“ и „Родна книга“. След 9 септември 1944 г. сътрудничи активно в повечето периодични издания.

Автор е на дванадесет исторически романа и на много разкази. Пише очерци за писателите Петко Р. Славейков, Любен Каравелов, Христо Ботев, Стоян Михайловски, Иван Вазов, Йордан Йовков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, и др. Събира много образци на народното творчество, които издава в сборниците „Народни балади“ (1937), „Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни“ (1956), и др.

Член е на СБП и член-основател на дружеството на филолозите-слависти в България.

Цветан Минков умира на 13 март 1967 г. в София.

Произведения

редактиране

Самостоятелни романи

редактиране
  • Цар Симеон (1929)
  • Приключенията на един китаец (1930)
  • Снопът на Кубрата (1930)
  • Раковски (1931)
  • Васил Левски (1932)[3]
  • Македонският Цар (1935?) – библиотека „Древна България“ год. 14 № 292
  • Три синджира роби (1935)
  • Св. Наум (1935)
  • Чипровското въстание (1937)
  • Страхът на българоубиеца (1938) – библиотека „Древна България“
  • Цар Петър (1939)
  • Три пори (1941) – библиотека „Древна България“
  • Кървави дни (1944) – библиотека „Древна България“

Сборници

редактиране
  • Народни балади (1937)
  • Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни (1956)

Документалистика

редактиране
  • Жената в поезията (1926)
  • Софроний Врачански (1936)
  • Христо Ботйов: Живот и творчество (1938)
  • Очерки по българска литература (1946)
  • Найчо Цанов (1947)
  • Момчето от Загоричане (1959) – за Димитър Благоев

Източници

редактиране