Цезония
Вижте пояснителната страница за други личности с името Цезония.
Милония Цезония (на латински: Milonia Caesonia) е четвъртата жена на Калигула, майка на неговата единствена дъщеря Юлия Друзила.
|
Цезония Milonia Caesonia |
|
|---|---|
| римска императрица | |
 Милония Цезония от Promptuarii Iconum Insigniorum |
|
|
|
|
| Родена | |
| Починала | |
| Управление | |
| Период | 40 – 41 г. |
| Предшественик | Лолия Павлина |
| Наследник | Валерия Месалина |
| Семейство | |
| Род | Юлиево-Клавдиева династия |
| Майка | Вистилия |
| Братя/сестри |
Гней Домиций Корбулон Публий Суилий Руф Квинт Помпоний Секунд Публий Калвизий Сабин Попмоний Секунд |
| Съпруг | Калигула |
| Деца | Юлия Друзила |
| Цезония в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Бащата на Милония не е известен. Майка ѝ се казва Вистилия и произхожда от сенаторското съсловие. Нейният баща и брат последователно са претори при управлението на Октавиан и Тиберий. Брат ѝ е приятел с Друз Стари, а през 32 г. изпада в немилост и се самоубива.
Вистилия се е омъжва шест пъти. От различните си съпрузи има 7 деца. Милония е едно от тези деца. Скоро след нея се роажда и бъдещият римски пълководец Гней Домиций Корбулон[1], който е баща на Домиция Лонгина, която през 70 г. става съпруга на по-късния император Домициан.
Римска императрицаРедактиране
По времето, когато среща Калигула, Цезония е била омъжена. От първия си брак има 3 деца. Не се отличавала нито с ум, нито с красота.[2] Става любовница на Калигула около 39 г. Калигула се жени за нея през 40 г., в деня на раждането на своята единствена дъщеря.[3]
Калигула я води при войската, заедно със себе си, облечена във военни дрехи.[4] Имало слухове, че Цезония упоила мъжа си с любовна магия, която го довела до безумие[5].
Убита е по време на успешния заговор на началника на преторианците Херей от 24 януари 41 г. За тази постъпка Херей е екзекутиран от император Клавдий. Другите участници в заговора са пуснати на свобода. Преди смъртта си проявила мъжество и достойнство и твърдяла, че е предупреждавала Калигула, но той не я е послушал.[6]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Плиний Стари „Естествена история“ VII 4
- ↑ Светоний ""Животът на 12-те цезари", „Калигула“ 25
- ↑ Дион Касий, „Римска история“, LIX, 23, 28
- ↑ Йосиф Флавий, „Юдейски древности“, XIX 2, 4
- ↑ Ювенал, „Сатири“, 616 – 617
- ↑ Плутарх, „Сравнителни животописания“, „Марк Антоний“ 87