Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Цезония.

Милония Цезония (на латински: Milonia Caesonia) е четвъртата жена на Калигула, майка на неговата единствена дъщеря Юлия Друзила.

Цезония
Milonia Caesonia
римска императрица
Милония Цезония от Promptuarii Iconum Insigniorum
Милония Цезония от Promptuarii Iconum Insigniorum

Родена
Починала
Управление
Период 40 – 41 г.
Предшественик Лолия Павлина
Наследник Валерия Месалина
Семейство
Род Юлиево-Клавдиева династия
Майка Вистилия
Братя/сестри Гней Домиций Корбулон
Публий Суилий Руф
Квинт Помпоний Секунд
Публий Калвизий Сабин Попмоний Секунд
Съпруг Калигула
Деца Юлия Друзила
Цезония в Общомедия

ПроизходРедактиране

Бащата на Милония не е известен. Майка ѝ се казва Вистилия и произхожда от сенаторското съсловие. Нейният баща и брат последователно са претори при управлението на Октавиан и Тиберий. Брат ѝ е приятел с Друз Стари, а през 32 г. изпада в немилост и се самоубива.

Вистилия се е омъжва шест пъти. От различните си съпрузи има 7 деца. Милония е едно от тези деца. Скоро след нея се роажда и бъдещият римски пълководец Гней Домиций Корбулон[1], който е баща на Домиция Лонгина, която през 70 г. става съпруга на по-късния император Домициан.

Римска императрицаРедактиране

По времето, когато среща Калигула, Цезония е била омъжена. От първия си брак има 3 деца. Не се отличавала нито с ум, нито с красота.[2] Става любовница на Калигула около 39 г. Калигула се жени за нея през 40 г., в деня на раждането на своята единствена дъщеря.[3]

Калигула я води при войската, заедно със себе си, облечена във военни дрехи.[4] Имало слухове, че Цезония упоила мъжа си с любовна магия, която го довела до безумие[5].

Убита е по време на успешния заговор на началника на преторианците Херей от 24 януари 41 г. За тази постъпка Херей е екзекутиран от император Клавдий. Другите участници в заговора са пуснати на свобода. Преди смъртта си проявила мъжество и достойнство и твърдяла, че е предупреждавала Калигула, но той не я е послушал.[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Плиний Стари „Естествена история“ VII 4
  2. Светоний ""Животът на 12-те цезари", „Калигула“ 25
  3. Дион Касий, „Римска история“, LIX, 23, 28
  4. Йосиф Флавий, „Юдейски древности“, XIX 2, 4
  5. Ювенал, „Сатири“, 616 – 617
  6. Плутарх, „Сравнителни животописания“, „Марк Антоний“ 87

Вижте същоРедактиране