Цезония
Вижте пояснителната страница за други личности с името Цезония.
Милония Цезония (на латински: Milonia Caesonia) е четвъртата жена на Калигула, майка на неговата единствена дъщеря Юлия Друзила.
Милония Цезония | |
---|---|
римска императрица | |
![]() Милония Цезония от Promptuarii Iconum Insigniorum |
|
Лични данни | |
Родена |
ок. 5 г. Рим, Италия |
Починала |
24 януари, 41 г. Рим, Италия |
Предшествана от | Лолия Павлина |
Наследена от | Валерия Месалина |
Семейство | |
Брак | Калигула (император) |
Потомци | Юлия Друзила |
Династия | Юлиево-Клавдиева |
Майка | Вистилия |
Милония Цезония в Общомедия |
Бащата на Милония не е известен. Майка ѝ се казвала Вистилия и произхождала от сенаторското съсловие. Нейният баща и брат последователно са били претори при управлението на Октавиан и Тиберий. Брат ѝ бил приятел с Друз Стари, а през 32 г. изпада в немилост и се самоубива.
Вистилия се е омъжвала 6 пъти. От различните си съпрузи имала 7 деца. Милония е едно от тези деца. Скоро след нея се родил и бъдещят римски пълководец Гней Домиций Корбулон[1], който е баща на Домиция Лонгина, която 70 г. става съпруга на по-късния император Домициан.
По времето, когато среща Калигула, Цезония е била омъжена. От първия си брак има 3 деца. Не се отличавала нито с ум, нито с красота.[2] Става любовница на Калигула около 39 г. Калигула се жени за нея през 40 г., в деня на раждането на своята единствена дъщеря [3].
Калигула я водил при войската, заедно със себе си, облечена във военни дрехи [4]. Имало слухове, че Цезония упоила мъжа си с любовна магия, която го довела до безумие[5].
Убита е по време на успешния заговор на началника на преторианците Херей от 24 януари 41 г. За тази постъпка Херей е екзекутиран от император Клавдий. Другите участници в заговора са пуснати на свобода. Преди смъртта си проявила мъжество и достойнство и твърдяла, че е предупреждавала Калигула, но той не я е послушал [6].
ИзточнициРедактиране
- ↑ Плиний Стари „Естествена история“ VII 4
- ↑ Светоний ""Животът на 12-те цезари", „Калигула“ 25
- ↑ Дион Касий, „Римска история“, LIX, 23, 28
- ↑ Йосиф Флавий, „Юдейски древности“, XIX 2, 4
- ↑ Ювенал, „Сатири“, 616 – 617
- ↑ Плутарх, „Сравнителни животописания“, „Марк Антоний“ 87