Церингите (на немски: Zähringer) са древен германски княжески род от Швабия. Те са роднини с рода Щауфен и се наричат от края на 11 век на техния замък Церинген при Фрайбург в регион Брайсгау в Баден-Вюртемберг.

Герб на Церингите

Произлизат от Ахалолфингите и имат кръвно кралско право. От Церингите произлиза родът Дом Баден.

Представители на рода са били херцози на Каринтия и маркграфове на Верона (1061 – 1077), херцози на Швабия (1092 – 1097), херцози на херцогство Церинген (1097 – 1218), наместници (ректори) на Кралство Бургундия (1127 – 1218) и херцози на Тек (1187 – 1432), също от 1112 г. маркграфове, от 1803 г. курфюрстове, от 1806 г. велики херцози на Баден (до 1918 г.).

През 12 век фамилията Церинги има голямо влияние в днешна Югозападна Германия и днешна Швейцария, където основават много градове, села и манастири. Градовете са се намирали от двете страни на Шварцвалд.

Най-известните от тези градове са: Берн, Бургдорф, Бройнлинген, Фрайбург в Брайсгау, Фрибур, Хаслах в Кинцигтал, Офенбург, Муртен, Нойенбург на Рейн, Райнфелден, Тун и Вилинген.

Литература

редактиране
  • Heinrich Büttner: Zum Städtewesen der Zähringer und Staufer am Oberrhein während des 12. Jahrhunderts, in: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, ZGO 105 (1957), S.63 – 88

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 37.