Цигани в Турция
Циганите (на турски: Türkiye'deki Çingenelar) са етническа група в Турция. Официално техния брой се оценява на около 500 000 души.[1][2][3][4] По различни оценки хората с цигански произход в Турция са между 4 и 5 млн. души, или около 5 % от населението на страната.[5][6]
| Цигани в Турция | ||||
Известни цигани в Турция. | ||||
| Общ брой | 500 000 (официални оценки); 4 000 000 – 5 000 000 (неофициални оценки) | |||
|---|---|---|---|---|
| Език | турски, цигански | |||
| Религия | предимно ислям | |||
| Цигани в Турция в Общомедия | ||||
История
редактиранеПроизход
редактиранеЦиганите в Турция произхождат от Северна Индия,[7][8][9][10][11][12] вероятно от земите на северозападните индийски щати Раджастан[11][12] и Пенджаб.[11]
През февруари 2016 г. по време на Международната ромска конференция министърът на външните работи на Индия заявява, че хората от циганската общност са деца на Индия. Конференцията завършва с препоръка към правителството на Индия да признае циганите от 30 държави, като част от индийската диаспора.[13]
Миграция в Турция
редактиранеСведения за тяхно присъствие в земите на Мала Азия има през 9 век, когато идват от Персия. С разпростирането на Османската империя, те се разселват основно в областта Румелия. Европа. Сулукуле е най-старото циганско селище в Европа.
Говорими езици
редактиранеБрой на циганите които са декларирали за свой роден език – цигански, при преброяванията на населението през годините:[14]
Законен статут
редактиранеВ съвременна Турция циганите–мюсюлмани нямат правен статут на етническо малцинство, защото изповядват исляма, а мюсюлманите, независимо от етническа принадлежност или раса, се считат за част от етническото мнозинство в Турция. Това е въведено при подписването на Лозанския договор през 1923 г., в който раздел III „Защита на малцинствата“ поставя акцент върху немюсюлманските малцинства.[15]
Фотогалерия
редактиране
.JPG)
.JPG)
Източници
редактиране- ↑ UNHCR – Document Not Found // Архивиран от оригинала на 10 октомври 2012. Посетен на 17 юни 2014.
- ↑ Schleifer, Yigal. Roma Rights Organizations Work to Ease Prejudice in Turkey // Eurasianet.org, 21 юли 2005. Посетен на 15 декември 2017.
- ↑ Turkey: A Minority Policy of Systematic Negation // Архивиран от оригинала на 29 юли 2009. Посетен на 15 февруари 2010.
- ↑ Romanlar 'Biz de varız!' diyor // Архивиран от оригинала на 20 октомври 2012. Посетен на 24 март 2010.
- ↑ "Türkiye’deki Çingene nüfusu tam bilinmiyor.Article from Hürryet Архив на оригинала от 2009-10-07 в Wayback Machine.
- ↑ Romani, according to latest estimations of some experts, number between 4 and 5 million. European Roma Information Office
- ↑ Hancock 2002 , с. xx.
- ↑ Mendizabal, Isabel. Reconstructing the Population History of European Romani from Genome-wide Data // Current Biology 22 (24). 6 декември 2012. DOI:10.1016/j.cub.2012.10.039. с. 2342 – 2349. Посетен на 12 декември 2012.
- ↑ Sindya N. Bhanoo. Genomic Study Traces Roma to Northern India // The New York Times, 11 декември 2012.
- ↑ Current Biology.
- ↑ а б в Flamenco on the Global Stage: Historical, Critical and Theoretical Perspectives. 6 октомври 2015. ISBN 9780786494705. с. 50. Посетен на 21 май 2016.
- ↑ а б World Music: Africa, Europe and the Middle East. 1999. ISBN 9781858286358. с. 147. Посетен на 21 май 2016.
- ↑ Can Romas be part of Indian diaspora? // Khaleejtimes.com, 29 февруари 2016. Посетен на 4 март 2016.
- ↑ „Overview on the Roma in Turkey, Ana Oprisan“ // domresearchcenter.com. Архивиран от оригинала на 2011-04-11. Посетен на 17 февруари 2019. (на английски)
- ↑ Treaty of Lausanne – World War I Document Archive // Lib.byu.edu. Посетен на 15 декември 2017.
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно циганите в Турция
