Църква (Просек)
Църква (на македонска литературна норма: Црква) е раннохристиянска православна църква, чиито руини са открити в археологическия обект Просек, край град Демир Капия, централната част на Северна Македония.
| Църква Црква | |
.jpg) Основите на църквата | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Просек |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Изграждане | VI век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | руини |
Описание
редактиранеВ 2015 година на северното плато от крепостната система Просек е открита сакрална сграда. При допълнителни проучвания в 2016 и 2017 година е разкрита и проучена еднокорабна църква с наос и нартекс със спомагателни помещения А и Б. Църквата като сграда е вкопана в скалата, за да се пригоди към терена. Църквата с пастофорията (помещение А) е построена през VI век. Помещение Б е набързо построено и служи като кръстилница. В тази начална фаза са използвани камък и строителна керамика с варов разтвор. Поради разрушаване до основи за построяване на нова сграда, не е известно колко дълго е издържала и функционирала първоначалната сграда. Обновяването, тоест новото строителство е извършено през Средновековието. Според археологически данни новата сграда съществува от X век, като по-сигурно може да се датира XII - XIII век. През това време наосът и нартексът са оцелели със своето предназначение, но местата на помощните помещения са превърнати в гробище. За това разширение са използвани камъни и постен варов хоросан, както и покривникеремиди тип тегули и имбрекси. В края на XII век последва третото разширение. Тогава е построена изцяло нова еднокорабна църква с трем. Тремът е вкопан в наоса на двете предходни сгради. На трема има стенописи. За този трети градеж освен камъни е използвана и кал.[1] Третият градеж съотвества на управлението на Добромир Хриз, който според писмените сведения напуска престолнината си Струмица и се преселва в твърдината Просек, която дотогава е напусната.[2]
Пространството на некропола е разположено северно и южно от църквата и в него има 32 погребения. Поради дългото използване на некропола е очевидно прекомерното използване на гробните места и преместването на тогавашните стари гробове/скелети. Има няколко форми на гробове: тип на две води, свободни погребения със или без маркировки на по-късите страни, гробни камери, създадени с каменни плочи със или без покривни плочи. Поради особеностите на терена и заемането на пространството от други по-важни сгради се е наложило погребаните да бъдат погребани с глави, обърнати на запад. Различните демографски характеристики на погребаните ясно показват, че това е некропол на селище. В гробовете са открити бронзови копчета за дрехи, както и накити за ръце и глава.[3]
Бележки
редактиране- ↑ Петров, Орданче. Претходен извештај од археолошките истражувања на локалитето Кале - Стрезов Град, с. Челевец - Демир Капија // Археолошки информатор (2). 2018. с. 136 - 138.
- ↑ Петров, Орданче. Новооткриена ранохристијанска гробница со полуцилиндричен свод од Демир Капија // Folia Archaeologica Balcanica 4. 2018. с. 422.
- ↑ Петров, Орданче. Претходен извештај од археолошките истражувања на локалитето Кале - Стрезов Град, с. Челевец - Демир Капија // Археолошки информатор (2). 2018. с. 139 - 140.