Часовникова кула (Пловдив)
Часовниковата кула в Пловдив се намира на едно от пловдивските тепета Данов хълм. Съоръжението е сред най-старите в цяла Европа и е паметник от периода на османското владичество. Тя е служила за модел при изграждането на часовниковите кули в Трявна, Карлово и Карнобат.
| Часовникова кула (Пловдив) | |
 | |
 Местоположение в Пловдив | |
| Местоположение | Пловдив, България |
|---|---|
| Тип на сградата | кула |
| Стил | морски фар |
| Изграждане | 1809-1812 |
| Височина | 17 m |
| Статут | действаща |
| Часовникова кула (Пловдив) в Общомедия | |
През 1927 г. кулата е обявена за народна старина, а през 1995 г. – за архитектурно-строителен паметник на културата.[1]
История редактиране
Първата часовникова кула под формата на дървена конструкция с часовников механизъм е вдигната на хълма още в периода 1578–1611 г. Часовниковият механизъм бил изработен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало не с циферблат, а с камбанен звън, който огласял града всеки ден по обяд. В дневника си пътешественикът Льо Февър, който минава през Пловдив през 1618 г. е записал че на едно от тепетата има часовник, който отмерва часовете по „френски“.[2]
В началото на XIX в. дървената конструкция на кулата била напълно унищожена от пожар. През 1809 г. започва строителство на кулата от камък. В сегашния си вид тя е завършена през 1812 г. и е висока 17,5 м. Името на майстора не е известно, но като модел са били използвани морските фарове.[2]
В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, тепето Данов хълм е наименован Часовия хълм. През 1883 г. в нея е поставен нов голям часовник, изработен във Виена. През 1909 г. каменният градеж е ремонтиран от бригада брациоговски майстори.
През 40-те години на ХХ в. часовникът спира да работи. Той е демонтиран и предаден на Етнографския музей в града, а след това загубен. След това е възложено на карнобатски майстор майстор Димитър Тодоров[3] да направи копие на часовника по запазените от 1882 г. чертежи. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично, като за целта е нужна огромна физическа сила – тежестите на часовника са над 100 кг.[2]
В първите години на XXI в. сградата на часовниковата кула е разбита, но през 2004 г. механизмът е ремонтиран от майстора Георги Долчинков.[3]
Характеристики редактиране
- Часовникът е без циферблат.
- В 12 и 24 часа бие по 24 пъти.
- Две минути след всеки кръгъл час камбаната бие веднъж.