Отваря главното меню

Сахат тепе е едно от днешните шест тепета на българския град Пловдив.[1] Надморската му височина е 210,7 m. Разположено е в централната част на града и е с височина около 46 m на терена на града.

Данов хълм
Часовниковата кула на Сахат тепе
Часовниковата кула на Сахат тепе
Plovdiv city center map.png
42.1466° с. ш. 24.7456° и. д.
Местоположение на картата на България Пловдив център
Общи данни
Местоположение Пловдив
Част от пловдивски тепета
Надм. височина 211 m
Данов хълм в Общомедия

Официално се нарича Данов хълм в чест на българския възрожденец и книгоиздател Христо Г. Данов – общественик и кмет на град Пловдив. Известно време хълмът е носил името на Васил Коларов – бивш държавен глава и министър-председател.[2]

Съдържание

ИсторияРедактиране

 
Радиорелейна станция на Топлар тепе
 
Паметник на Христо Г. Данов

Смята се, че през римско време на върха на хълма се е намирал храм на Венера.

Името му на турски означава Часовников хълм заради Часовниковата кула, издигната през 16 век на върха му. Тя е една от най-старите в Източна Европа и представлява каменна призма с височина 17,5 m.

В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, хълмът е наименуван Часовия хълм. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които е през 1812 година (според арабския надпис над входа). Кулата е използвана за пожарникарски наблюдателен пост в периода между двете световни войни.[3]

През 1896 г. е първото планирано залесяване на хълма с приетия „План за залесяване на хълмовете Сахат тепе“.[4]

Хълмът има добра инфраструктура, което е причина и за по-малкия брой местни растителни и животински видове.[2] Заедно с тепетата Младежкия хълм и Хълма на освободителите, хълмът е обявен за природна забележителност в началото на 1996 г. [5]

Топлар тепеРедактиране

На картата на немския инженер Хохщетер от 1869 г. Хълмът е обозначен като две тепета. Южният връх е означен като „Топлартепе“ (от топ, т.е. оръдие). И наистина от това място с оръдейни салюти се отбелязвали празниците. Османците са го използвали за барутен склад на пловдивския гарнизон.[3] Северният връх пък е означен като „Сахаттепе“. Хохщетер е използвал официални османски документи.[6]

На южния връх се намира радиорелейна телевизионна станция, построена на 18 януари 1956 година (на 1 юли 1960 година започва излъчване). Надморската ѝ височина е 210 m.

Ресторант „Младежка среща“Редактиране

На самата площадка Сахат тепе и Топлар тепе се е намирал турски барутен погреб, известен като „барутницата“. На 3 август 1932 г. Пловдивската община обявява конкурс за построяване на бюфет на това място. Nа 19 февруари следващата година, заведението е открито. Проектът е на известния пловдивски архитект Никола Овчаров. Едноетажната постройката с елегантен обем и олекотена конструкция напълно отговаря на градинско-увеселителния характер на това място. След 1944 г. ресторантът продължава да работи под името „Младежка среща“. През 1975 г. заведението е съборено окончателно с цел да се издигне ново, такова не е построено.[7]

ПаметнициРедактиране

РазниРедактиране

В основите на хълма се намират

ИзточнициРедактиране

  1. Забележителното „Сахат тепе“ – през погледа на пътешественика
  2. а б Геоложки феномени на България
  3. а б Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016
  4. От 107 години на ул. Иван Вазов има чинари
  5. Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 98.
  6. Изчезналите тепета на Пловдив
  7. Кръчмата „Сахат тепе“ е върху турска барутница