Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за населеното място. За титлата вижте Челник (титла).

Челник е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, област Ямбол.

Челник
Общи данни
Население 336 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 27,586 km²
Надм. височина 184 m, 172 m
Пощ. код 8678
Тел. код 04778
МПС код У
ЕКАТТЕ 80306
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Тунджа
Георги Георгиев
(БСП)

ГеографияРедактиране

Село Челник със старо име Гидиклий се намира на около 5—6 км южно от големия Бакаджик, край старата граница Еркесия.

ИсторияРедактиране

Името Гедикли се споменава за първи път през 1906 г. Селото се е местило три пъти докато се установи на сегашното си място. Поселването на сегашното си място е станало през 1830 г. В миналото населението на с. Челник (Гедикли) (на български Монополово)е смесено турско и българско. След Освобождението населението остава само българско. През 1926 г. селото наброява 826 души, през 1965 г. – 920 души, а при последното преброяване през 2000 г. – 500 души. Къщите през 1871 г. са 70 броя, през 1926 г. – 150, през 1938 г. – 212, а днес – 250.

Една от първите обществени сгради в селото е общинска сграда, понастоящем ЦДГ, която е закрита през 1997 г. поради липса на деца. Втора сграда е здравната служба с родилен дом, построена през 1938–1939 г.; понастоящем в сградата се намира здравна служба, зъболекарски кабинет и кметство. Друга обществена сграда е училището, построено през 1907 г. Направено му е разширение през 1939 г. Друга сграда е народно читалище „Зора“ построено през 1957—1958 г. В читалищната сграда се помещава киносалон, библиотека с читалня и сервизни помещения. Други обществени сгради са хигиенната баня, която не функционира; бившата администрация на бившето ТКЗС; едноетажна масивна сграда, където се помещават пощенската станция и пощенска банка. Една от големите обществени сгради е църквата „Свети Архангел Михаил“ построена през 1885 г. която от 08.11.2005 г. функционира.

В административно отношение до 1934 г. с. Челник е самостоятелна община. От 1934 г. става централна община със съставни села Победа, Симеоново, Асеново, Сламино, Саранско, Каменец и Тамарино. Групирането по икономически съображения се оказва неудобно за населението особено за това от по-далечните села. През 1941 г., се отделят селата Симеоново, Асеново и Сламино с център Симеоново. Към 1942—1943 г. се отделили селата Саранско и Каменец с център – с. Каменец. През 1946 г. с. Челник става самостоятелна община, а през 1959 г. спада към СОНС на с. Симеоново. След прекратяване дейността на СОНС с. Симеоново административно с. Челник е прехвърлено към селищна система с. Тенево. От 1987 г. с. Челник преминава в община Тунджа със седалище град Ямбол и до днес. В с. Челник училището е открито след Освобождението. То се е помещавало в наемани под наем стаи от частни къщи; пръв учител бил Димитър Стоянов Драгоев от с. Камен връх, Елховско. През 1907 г. е построена училищната сграда, а през 1972 г., училището е унищожено от пожар. През следващите две години до възстановяването на училището учениците от 4-ти до 8-ми клас учат в с. Победа и с. Тамарино, а от 1-ви до 3-ти клас в пригодена за тази цел стая в читалището. От 2000 г. училището спира своята дейност поради липса на деца. ЦДГ също е затворена поради липса на деца.


Културни и природни забележителностиРедактиране

северно от селото минава Еркесията, някогашна граница между България и Византия.

Редовни събитияРедактиране

На 8 ноември всяка година се провежда съборът на селото. Третата събота и неделя от месец февруари в селото се провежда най-хубавия празник Кукери.

ДругиРедактиране

Не зная откъде са тия данни за името на селото, но съм разговарял със стари хора които казват следното:При построяване на Еркесията при Гидикли е било място за преминаване от България във Византия. От там идва и името Гидикли (гидик-место за преминаване)

Външни препраткиРедактиране