Челник (село)

селище в България
Тази статия е за населеното място. За уреда за осветление вижте Челник.

Чèлник е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.

Челник
Общи данни
Население282 души[1] (15 март 2024 г.)
10,2 души/km²
Землище27,586 km²
Надм. височина184 m
Пощ. код8678
Тел. код04778
МПС кодУ
ЕКАТТЕ80306
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЯмбол
Община
   кмет
Тунджа
Станчо Ставрев
(Нова България, НППБ, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!; 2023)
Кметство
   кмет
Атанас Колев (МК България на регионите)

География редактиране

Село Челник се намира на около 17 km югоизточно от областния център Ямбол. Разположено е в западното подножие на северната част на Бакаджиците, на около 5 – 6 km южно от връх Свети Сава (Асанбаир) (514,6 m)[2] в големия (същинския) Бакаджик. Климатът е преходноконтинентален. Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 177 m, в северния и източния му краища нараства до около 190 – 200 m, а в югозападния намалява до около 170 – 175 m.

През Челник минава второкласният републикански път II-53, който на северозапад през селата Победа и Калчево и кръстопът с първокласния републикански път I-7 води към Ямбол, а на изток през селата Тамарино, Войника, Зорница, Загорци и Светлина води до град Средец.

Северно край Челник минава в направление югозапад – североизток Еркесията.[2]

В землището на Челник има 4 регистрирани микроязовира,[3][4] най-големият от които е край северната част на селото, на протичащата през него река Ада.

Населението на село Челник[5], наброявало 989 души към 1934 г. и 1104 към 1956 г., намалява до 258 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 311 лица, за 280 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 27 – към ромска и за 4 – към други.[6]

История редактиране

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Гидиклии. Преименувано е на Челник през 1934 г.[7][8]

Селото се е местило три пъти докато се установи на сегашното си място. Поселването на сегашното място е станало през 1830 г. В миналото населението на село Челник е смесено – турско и българско. След Освобождението населението остава само българско. През 1926 г. селото наброява 826 души. Къщите през 1871 г. са около 70 броя, през 1926 г. – 150, през 1938 г. – 212, а към 2005 г. – 250.

Една от първите обществени сгради в селото е ползвана и като целодневна детска градина. Обществена сграда е и здравната служба с родилен дом, построена през 1938 – 1939 г.; по-късно в сградата са настанени здравна служба[9], зъболекарски кабинет и кметство. Сградата на училището е построена през 1907 г. и е направено разширение през 1939 г. Сградата на народното читалище „Зора“ е построена през 1957 – 1958 г., в нея има киносалон, библиотека с читалня, сервизни помещения. Други обществени сгради са: хигиенната обществена баня, която вече не функционира; бившата администрация на бившето ТКЗС; едноетажна масивна сграда, където се помещават пощенската станция и пощенска банка. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е построена през 1885 г., а – след ремонт, от 08.11.2005 г. отново функционира.

Първото училище в село Челник е открито след Освобождението.[10] То се е помещавало в наемани под наем стаи от частни къщи; пръв учител е бил Димитър Стоянов Драгоев от село Камен връх, Елховско. През 1972 г. построеното през 1907 г. училище е унищожено от пожар и през следващите две години до възстановяването му учениците от IV до VIII клас учат в селата Победа и Тамарино, а от I до III клас – в пригодена за тази цел стая в читалището. От 2000 г. училището спира своята дейност поради недостиг на деца. По същата причина е затворена и целодневната детска градина.

В административно отношение до 1934 г. село Челник е самостоятелна община. От 1934 г. става централна община със съставни села Победа, Симеоново, Асеново, Сламино, Саранско, Каменец и Тамарино. Групирането по икономически съображения се оказва неудобно за населението, особено за това от по-далечните села. През 1941 г. се отделят селата Симеоново, Асеново и Сламино с център Симеоново. Към 1942 – 1943 г. се отделили селата Саранско и Каменец с център – село Каменец. През 1946 г. село Челник става самостоятелна община, а през 1959 г. спада към селския общински народен съвет (СОНС) на село Симеоново. След прекратяване дейността на СОНС село Симеоново административно село Челник е прехвърлено към селищна система село Тенево. От 1987 г. село Челник преминава в община Тунджа със седалище град Ямбол.

През 1936 г. в Челник е създадена Кредитна кооперация „Пчела“.[11]

Документацията на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Пчела“ в село Челник от периода 1949 – 2002 г. се съхранява в Държавния архив – Ямбол. Структурите, през които то преминава след учредяването му през 1949 г.[12] според промените в наименованието на фондообразувателя и периодите, от които е съхранената документация, са:

  • ТКЗС „Пчела“ – с. Челник, Ямболско (1949 – 1958);
  • Производствен участък – с. Челник при Обединено трудово кооперативно стопанство – с. Симеоново, Ямболско, виж фонд № 787 (1959 – 1973);
  • Производствена бригада – с. Челник при АПК – с. Тенево, Ямболско (1974 – 1989);
  • ТКЗС – с. Челник, Ямболско (1990 – 1991);
  • ТКЗС в ликвидация – с. Челник, Ямболско (1992 – 1993);
  • Земеделска производителна кооперация „Челник“ – с. Челник, Ямболско (1993 – 1998) и последно
  • Земеделска производителна кооперация „Челник“ в ликвидация – с. Челник, Ямболско (1999 – 2002).

Религии редактиране

В село Челник се изповядва православно християнство.

Обществени институции редактиране

Село Челник към 2020 г. е център на кметство Челник.[13][14]

В село Челник към 2020 г. има:

  • действащо читалище „Зора 1930“;[15][16]
  • действаща само на големи религиозни празници православна църква „Свети Архангел Михаил“;[17]
  • пощенска станция.[18]

Културни и природни забележителности редактиране

северно от селото минава Еркесията, някогашна граница между България и Византия.

Редовни събития редактиране

На 8 ноември всяка година се провежда съборът на селото.

Третата събота и неделя от месец февруари в селото се провежда най-хубавия празник Кукери.

Други редактиране

В землището на Челник откъм съседното село Тамарино има фотоволтаичен парк.[19]

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. а б Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-054
  3. Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Регистър на язовирите (MS Excel document); язовири Челник – 1, 2, 3 и 4, видяно към април 2020 г.
  4. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, село Челник, поземлени имоти с НТП Язовир: 80306.25.13, 80306.10.76, 80306.15.271 и 80306.30.52 Архив на оригинала от 2018-09-08 в Wayback Machine., към април 2020 г.
  5. Справка за населението на с. Челник, общ. Тунджа, обл. Ямбол
  6. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Челник, община Тунджа
  7. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 286
  8. Справка за с. Челник, общ. Тунджа, обл. Ямбол към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
  9. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Ямбол, Списък на фондове от масив „С“, фонд 1169, Участъкова здравна служба – с. Челник, 1957 – 1975
  10. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Ямбол, Списък на фондове от масив „К“, фонд 152K, Народно основно училище – с. Челник, 1890 – 1954
  11. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Ямбол, Списък на фондове от масив „К“, фонд 284K, Кредитна кооперация „Пчела“ – с. Челник, 1936 – 1955
  12. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Ямбол, Списък на фондове от масив „С“, фонд 356, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Пчела“ – с. Челник, 1949 – 2002; Промени в наименованието на фондообразувателя
  13. Справка за събитията за кметство Челник
  14. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Ямбол, Кметство Челник
  15. Детайлна информация за читалище „Зора 1930“, село Челник, община Тунджа, област Ямбол
  16. Информационна карта за 2016 г., читалище „Зора 1930“, село Челник, община Тунджа, област Ямбол
  17. Национален регистър на храмовете в Република България, село Челник, област Ямбол
  18. Български пощи, Пощенски станции, област Ямбол, 8678 Челник // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-05-02.
  19. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, село Челник, поземлени имоти 80306.20.120 и 80306.20.121; НТП За електроенергийното производство Архив на оригинала от 2018-09-08 в Wayback Machine., към април 2020 г.

Външни препратки редактиране