Червена къща (Солун)
Червената къща или Къща „Лонгос“ (на гръцки: Κόκκινο Σπίτι, Μέγαρο Λόγγου) е историческа постройка в град Солун, Гърция.[1][2]
| Червена къща Κόκκινο Σπίτι | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в дем Солун | |
| Вид | Жилищна сграда |
|---|---|
| Местоположение | Солун, Гърция |
| Архитект | Леонардо Дженари |
| Стил | еклектика |
| Изграждане | 1926 година |
| Етажи | 3 |
| Червена къща в Общомедия | |
Местоположение редактиране
_(1926),_%CE%91%CF%81%CF%87%CE%B9%CF%84%CE%AD%CE%BA%CF%84%CF%89%CE%BD_%CE%9B.%CE%A4%CE%B6%CE%B5%CE%BD%CE%BD%CE%AC%CF%81%CE%B9,_%CE%A0%CE%BB%CE%B1%CF%84%CE%B5%CE%AF%CE%B1_%CE%91%CE%B3%CE%AF%CE%B1%CF%82_%CE%A3%CE%BF%CF%86%CE%AF%CE%B1%CF%82,_%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%BF%CE%BD%CE%AF%CE%BA%CE%B7.jpg)
Сградата е разположена на кръстовището на улица „Ермис“ и улица „Агия София“, срещу Неделковата къща.
История редактиране
Построена е в 1926 година от италианския архитект Леонардо Дженари и Строителното общество на Новите земи за негушкия текстилен индустриалец Григорис Лонгос.[1][2] Надзорен инженер е Панайотис Стаис.[2] Лонгос е и зад пивоварната „Науса“ заедно с Георгиадис, Турбалис, Цицис и Плацукас.[2] Няколко години по-късно минава във владение на брат му Йоанис.[1]
В 1983 година сградата е обявена за паметник на културата.[2]
В сградата през години са настанявани семейства в апартаментите, офиси и бизнеси на приземния етаж. Там до 1992 година функционира литературното кафене „Ермис“, а след това се помещава ресторант „Курдисто Гуруни“. В 2014 година става собственост на Йоанис Савидис и в 2016 година започва реставрация.[2]
Архитектура редактиране
Сградата се отличава с извитите си форми и червените тухли, с които е изградена и е чудесен пример за архитектурните тенденции в града в годините след Първата световна война.[1] Архитектурата ѝ е еклектична с влияния от арт нуво, неовизантийската архитектура и готиката. Друга особеност на сградата са арките, които се откриват във всички прозорци и балконски врати, както и специалните декоративни елементи. Сградата е развита на четири нива, партер и три етажа, но първоначалният й проект е на два етажа с покрив и партер. През октомври 1925 година е поискано към разрешението за строеж да се добави третият етаж. На всеки етаж има по два апартамента, а третият етаж се състои от луксозен апартамент. В интериора има дървени рамки, гипсови декорации по таваните, боядисани тавани, резбовани метални парапети, богато украсени полилеи.[2]