Черна вода (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Черна вода.
Черна вода (на румънски: Cernavodă, Чернаводъ) е град в Румъния, окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.
| Черна вода Cernavodă | |
| — град — | |
 | |
 Изглед към Черна вода и канала Дунав-Черно море. | |
  Черна вода | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Кюстенджа |
| Площ | 46,69 km² |
| Надм. височина | 50 m |
| Население | 18 502 души (2023) |
| Пощенски код | 905200 |
| Официален сайт | www.primaria-cernavoda.ro |
| Черна вода в Общомедия | |
История
редактиранеГрадът е основан през ІV век пр.н.е. като гръцко селище и е наречен Аксиопол.
От Черна вода до Кюстенджа е построена първата железопътна линия в Османската империя през 1850-те и 1860-те.[1] Вестта за създаването на Българската екзархия в 1870 година е посрещната от българите в Черна вода тържествено и те заявяват, че „усетили нужда... та се съединихме сички под име Народна българска община в Черна вода“.[2]
По време на Балканската война един човек от Черна вода се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] На 25 октомври 1916 година, командваната от генерал Иван Колев Първа конна дивизия освобождава града. Съгласно Букурещкия мирен договор от март 1918 година е част от кондоминиума на Централните сили в Северна Добруджа, а съгласно Берлинския протокол от септември е предаден на България. Със загубата на войната от България, последвалият Ньойски договор връща Северна Добруджа с Черна вода на Румъния.
Икономика
редактиране
Между 1890 г. и 1895 г., в близост до града са построени асфалтовия и жп мостове Ангел Салини (Podul lui Saligny), свързващи Фетещ и Черна вода. При влизане в експлоатация мостовете са били най-дългите в Европа и трети по дължина в света, обща дължина 4037 м от които 1662 м над река Дунав и 920 м над река Борча, приток на река Бистрица.
Градът е пристанище на река Дунав и в близост до него е началото на канала Дунав-Черно море.
В Черна вода е построена първата румънска АЕЦ – „Черна вода“.
Личности
редактиране- Родени в Черна вода
Борис Георгиев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, ІV рота на ІХ Велешка дружина[4]
Йосипос Мисиодакс (1725 – 1800), гръцки просвещенски писател
Бележки
редактиране
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 68 – 69.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 112.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 148 и 888.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 148.