Честър Хаймс
Честър Хаймс (на английски: Chester Himes) е известен афроамерикански американски писател на произведения в жанра криминален роман, трилър, социална драма и мемоари.[1][2][3][4][5][6]
| Честър Хаймс Chester Himes | |
 Честър Хаймс, 1967 г. | |
| Роден | 29 юли 1909 г. |
|---|---|
| Починал | 12 ноември 1984 г. |
| Професия | писател |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 1934 – 1980 |
| Жанр | криминален роман, трилър, автобиография |
| Тема | расизъм и престъпност |
| Направление | черен роман |
| Известни творби | поредица „Ед Джонсън Ковчегът и Гробарят Джоунс“ |
Повлиян от
| |
| Съпруга | Джийн Джонсън (1937 – 1978) Лесли Пакард (1978 – 1984) |
| Уебсайт | |
| Честър Хаймс в Общомедия | |
Биография и творчество редактиране
Честър Бомар Хаймс е роден на 29 юли 1909 г. в Джеферсън Сити, Мисури, САЩ[2], в семейството на Джоузеф Хаймс, преподавател по промишлени занаяти в колеж за афроамериканци, и Естел Бомар, учителка в женската семинария на Скотия. Когато е на около 12 години, баща му поема учителска работа в делтата на Арканзас в Бранч Колидж (сега Университет на Арканзас в Пайн Блъф). Скоро след това се случва нещастие с брат му, който ослепява при експерименти с барут.[3][5]
През 1925 г. семейството се установява в Кливланд, Охайо.[5] Бракът на родителите му е нещастен и те се развеждат. След завършване на гимназията следва в държавния университет на Охайо в Кълъмбъс, Охайо, но е изключен заради лоши оценки и поведение.[5] Започва кратка кариера на престъпник в Кливланд работейки като сводник, продавайки контрабанден алкохол по време на сухия режим и участвайки в обири. В края на 1928 г. е арестуван и осъден за въоръжен грабеж на затвор и тежък труд за 25 години, и изпратен в затвора в Охайо.[3][6]
В затвора започва да пише разкази и ги публикува в национални списания, с което уважението на надзирателите и съкилийниците.[6] Първите му разкази се появяват през 1931 г. в The Bronzeman и от 1934 г. в списание Esquire.[2] Разказът му „Към какъв червен ад“, както и романът му, „Хвърли първия камък“ от 1952 г., са по темата за катастрофалния затворнически пожар, на който той става свидетел Пенитенциарният затвор в Охайо през 1930 г.[5] През 1934 г. той е преместен в Лондонското поправително общежитие (в Лондон, Охайо) и през април 1936 г. е освободен условно под попечителството на майка си.[3] След освобождаването си от 1937 г. работи на непълен работен ден в програмите за възстановяване на икономиката след Голямата депресия: първоначално като работник, а след това като сътрудник в обществената библиотека на Кливланд, а в периода 1938 – 1940 г. като писател по проекта за написване на история на щата Охайо и по-късно пътеводител за Кливланд.[5] Заедно с работата си продължава да пише художествена литература. Свързва се с Лангстън Хюз, който му помага в света на литературата и издателството. През 1937 г. Хаймс се жени за Джийн Джонсън.[3][4][5]
През 1940 г. работи като готвач и иконом във фермата Малабар, имение в района на Мансфийлд на писателя Луис Бромфийлд, който го подкрепя в усилията му да пише.[6] От началото на 1941 година работи известно време като сценарист в Холивуд като пише пише и разкази и есета в черни списания.[5] Започва да пише полу-автобиографични протестни романи.[3] През 1945 г. издава и първия си роман If He Hollers Let Him Go (Ако вика, пуснете го), история за чернокож работник в корабостроителницата в Лос Анджелис по време на Втората световна война, който се бори срещу расизма, както и със собствените си насилствени реакции срещу расизма.[4] Вторият му роман, Lonely Crusade (Самотен кръстоносен поход), е издаден през 1947 г. и описва миграцията на милиони афроамериканци в периода 1940 – 1970 г. от Юга към Северозапада на САЩ, и отношенията им с установената черна общност, колеги, синдикати и ръководство.[2] През 1948 г. получава стипендия за писане в Общността на художниците в Ядо.[5]
През 1952 г. се разделя със съпругата си и се отправя на пътуване в Европа, оставайки известно време в Лондон и Майорка.[3] Установява се в Париж, където се свързва с други писатели емигранти като Ричард Райт и Джеймс Болдуин и свободната творческа бохема.[5]
В края на 50-те години на XX век среща втората си съпруга, журналистката на „Хералд Трибюн“ Лесли Пакард. През 1959 г. той получава инсулт и тя напуска работа си, за да се грижи за него, вкл. като редактор и коректор. Двамата се сблъскват с редица трудности като двойка от смесена раса, но с подкрепата на политически колеги и творчески приятели успяват да ги преодолеят. През 1969 г. те се преместват в Морайра, Испания, където живеят да смъртта на Хаймс.[1] Женят се през 1978 г., след като той успява да се разведе с първата си съпруга.[5]
Първият му роман „От любов към Имабел“ от криминалната поредицата „Ед Джонсън Ковчегът и Гробарят Джоунс“ е издаден през 1957 г.[4] Главните герои са чернокожи детективи от нюйоркската полиция в Харлем, които разследват различни престъпления, работят в екип и се справят с с нарушителите по безмилостен, насилствен начин, размахвайки и използвайки огромни оръжия за уреждане на спорове.[6] Романите се отличават с язвителен емоционален тембър и фаталистичен подход към ситуациите на улицата. Романът печели Голямата награда за криминална литература на Франция и прави Хаймс известен.[2] През 1991 г. романът е екранизиран във филма „Бесове в Харлем“ с участието на Форест Уитакър, Грегъри Хайнс и Робин Гивънс.[1][5]
Той е автор и на две автобиографични книги.[4]
Честър Хаймс умира от болестта на Паркинсон на 12 ноември 1984 г. в Морайра.[1][5] Погребан е в близкото градче Бениса, Испания.[6]
Произведения редактиране
Самостоятелни романи редактиране
- If He Hollers Let Him Go (1945)[1][2]
- Lonely Crusade (1947)
- Cast the First Stone (1952) – издаден и като Yesterday Will Make You Cry
- The Third Generation (1954)
- The End of a Primitive (1955)
- Pinktoes (1961) – сатира
- Run Man Run (1966)
- A Case of Rape (1980)
Поредица „Ед Джонсън Ковчегът и Гробарят Джоунс“ (Coffin Ed Johnson and Grave Digger Jones) редактиране
- For Love of Imabelle (1957) – издаден и като A Rage in Harlem – Голямата награда на Франция за криминална литература[1][2]
От любов към Имабел, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1986), прев. Снежа Цонева - The Real Cool Killers (1959)
- The Crazy Kill (1959)
- The Big Gold Dream (1960)
- All Shot Up (1960)
- Cotton Comes to Harlem (1965)
- The Heat's On (1966) – издаден и като Come Back, Charleston Blue
- Blind Man with a Pistol (1969) – издаден и като Hot Day Hot Night
Изпепеляващи нощи, изд. „Силви-Aрт“ София (1994), прев. Галин Йорданов - Plan B (1993)[5]
Сборници редактиране
Документалистика редактиране
Екранизации редактиране
- 1968 If He Hollers, Let Him Go! – по романа
- 1970 Cotton Comes to Harlem – по романа
- 1972 Come Back Charleston Blue – по романа
- 1991 Бесове в Харлем, A Rage in Harlem – по романа
- 1994 Cosmic Slop – тв филм, по разказа Tang
- 2006 The Assassin of Saint Nicholas Avenue
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика“
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о ((en)) Биография в сайта Biography
- ↑ а б в г д е ((en)) Биография в Encyclopedia of Cleveland History
Външни препратки редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Chester Himes в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |