Четвъртък пазар
Четвъртък пазара в Пловдив се намира в квартал „Мараша“ в район Централен, на север от булевард „Шести септември“ между площад „Съединение“ и булевард „Руски“.
| Четвъртък пазар | |
  Местоположение в България Пловдив | |
| Страна | България |
|---|---|
| Селище | Пловдив |
История редактиране
След построяването на дървения мост над река Марица от румелийския бейлербег (управител) Лала Шахин паша, в средата на XV в. по нареждане на един от неговите наследници на този пост Шахабедин гаази паша до моста са построени Имарет джамия, духовно училище (медресе) и училище мектеб, по течението на реката, обществената баня (хамам) Хюнкяр и хан (странноприемница), от другата страна на улицата, и кухня (имарет), предлагаща безплатно храна на бедните и нуждаещите се, а също и на пътниците, преминаващи през града.[1]
Формиралият се комплекс до моста и започналото заселване на Каршияка в началото на XVI в. когато султанският велможа Ибрахим паша, по произход грък от Епир, построява голяма конюшня за близо 800 коня и камили до моста на север от реката.[2] определят бъдещето развитие на Пловдив за векове напред. Дълга павирана улица, преминаваща от север на юг (т. нар. Узун чаршия), свърза северната входно-изходна точка (комплекса) с ядрото на града (Стария град).
С времето около комплекса се формират турските махали „Табак хисар“, „Кая меджид“, „Орта мезар“ и други. Няма точни данни кога около комплекса се появява пазарът. Има сведения, че около него има пазар от западната страна на моста през втората половина на XVII в.[3]
На 27 юли 1893 г. Общинският съвет в Пловдив взема решение да се измести Четвъртък пазар от пространството до моста на площада срещу Пловдивската библиотека и музей (днес площад „Съединение“). През 1925 г. в Пловдив се събират доброволчески дружества от цялата страна, които тържествено полагат основния камък на бъдещия паметник на Съединението и през септември 1926 г. пловдивската община взема решение да премести пазарът на площад „Орта мезар“ за да се изгради паметникът. Проектът пропада и пазарът остава на старото си място. Дълги години в западната част на пазара стои бетонният постамент на недостроения паметник.[4]
През април 1955 г. пазарът е наречен „Пловдивски кооперативен пазар“. Масите му са 1400 на брой и между 150 – 175 павилиона и дървени къщички. На 18 август 1984 г. е взето решение пазарът да бъде преместен и на неговото място да се вдигне паметникът на Съединението.[4]
На 26 септември 1986 г. Четвъртък пазар започва да работи на днешното си място върху площ от 3342 кв. м. Изградена е метална конструкция от завод „Възход“, която го покрива.[4]
Източници редактиране
- ↑ Григор Бойков, „ОСМАНИЗАЦИЯТА“ НА ПЛОВДИВ (ФИЛИБЕ) ПРЕЗ ХV В. – НАСЕЛЕНИЕ, ГРАДОУСТРОЙСТВО И АРХИТЕКТУРА, РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ, ГОДИШНИК 2012 г.
- ↑ Реката – начини на обитаване, Кършияка, Мараша, Столипиново
- ↑ Пловдивските пазари: социалните мрежи на миналото
- ↑ а б в Що за Пловдив ще сме без Четвъртък пазара!, архив на оригинала от 30 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181230233927/https://arhiv.marica.bg/%D1%89%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%BA-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%21-news739878.html, посетен на 22 февруари 2021