Четиригодишен план
Четиригодишният план е серия от икономически реформи, изготвени от Националсоциалистическа германска работническа партия.
През 1936 г. програмата за превъоръжаване на Нацистка Германия е сериозно застрашена от липсата на твърда валута и суровини. С меморандум датиращ от август 1936 г., изпратен само до Гьоринг, Вернер фон Бломберг (военен министър) и Алберт Шпеер, Хитлер отбелязва, че германската военна икономика трябва да бъде укрепена бързо и безмилостно. От най-голямо значение е подготовката на Германия за война в рамките на период от четири години. През септември Хитлер дава начало на Четиригодишния план.[1]
Хитлер поставя специално значение на производството на синтетични материали, стратегически важни за въоръжаването, и по-интензивно разработване на нискокачествените немски находища на метални руди, въпреки очакванията за минимални икономически изгоди.[1] Освен това Хитлер се стреми да направи Германия независима от други страни по отношение на материалите. Тази политика е известна като автаркия. По време на плана значително се увеличава и финансирането на армията. През 1936 г. германското правителство отделя 5,8 милиарда марки. През 1938 г. сумата нараства до 18,4 милиарда, а през 1939 г. до 32,3 милиарда марки.[2]
Източници редактиране
- ↑ а б Pelt, Mogens. Tobacco, Arms, and Politics: Greece and Germany from World Crisis to World War, 1929 – 41. Museum Tusculanum Press, 1998. ISBN 8772894504. с. 85.
- ↑ Lee, Stephen J. и др. Weimar and Nazi Germany: Foundation. Heinemann, 1996. ISBN 0435308602. с. 60 – 61.