Чикагска школа по икономика
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Чикагската школа по икономика описва неокласическата школа вътре в общността от икономисти, със силен фокус около факултета на Чикагския университет, някои от които са конструирали и популяризирали нейните принципи. Понякога е наричана freshwater (букв. сладководен/а) икономическа школа, в контраст със соленоводната (saltwater) на университети като МИТ, Харвард, Бъркли. Департаментът по икономика на Чикагския университет се смята за един от челните икономически департаменти в света и в него има повече Нобелови лауреати за икономика и получили Джон Бейтс Кларк медал от всеки друг университет.
В стриктен смисъл „Чикагската школа“ се отнася до подхода на членовете на Департамента по икономика на Чикагския университет през последния век. В един по-обхватен смисъл терминът „Чикагска школа“ се асоциира с определена „търговска марка“ за икономика, която се придържа стриктно към неокласическата ценова теория в своя икономически анализ, либералния свободен пазар в по-голямата част от работата си по отношение на политиката и методология, която е относително несклонна към математически формализъм и има предпочитание да се въздържа от по-внимателно мислене върху общото равновесие за сметка на по-скоро резултатно ориентиран част(ич)ен анализ на икономическото равновесие. Чикагската школа е асоциирана с неокласическата ценова теория и либертарианството в своята поддръжка за ниско облагане и регулации на частния сектор, но се различава от чистата икономика на свободния пазар в своята поддръжка на правителствено-регулирана монетарна политика.
Школата отрича Кейнсианството в полза на монетаризма до 80-те на 20 век, когато рационалните очаквания придобиват значение. Тя също така повлиява финансите с хипотезата за ефикасния пазар. По отношение на методологията Чикагската школа по икономика набляга върху позитивната икономика, което ще рече на емпирично базираните изследвания, които доказват теорията.
Дискусия редактиране
Някои твърдят, че икономистите от Чикгската школа са асоциирани с Вашингтонския консенсус [1][2], който Джон Уилямсон нарича „разочарование“.
Източници редактиране
- ↑ Sivalingam, G. (2005), Competition Policy in the ASEAN Countries, Cengage Learning Asia, ISBN 978-981-254-964-8, стр. 6
- ↑ Palley, T. (2008), Breaking the Neoclassical Monopoly in Economics, Project Syndicate