Нобелова награда за икономика

Награда за икономика в памет на Алфред Нобел
	Обявяване на мемориалната награда за икономика за 2008 г.
Присъждана за	значими приноси в икономиката.
От	Кралска шведска академия на науките
Държава	Швеция
Връчена за първи път	1969
Официален; уебсайт	nobelprize.org
	Награда за икономика в памет на Алфред Нобел в Общомедия

Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (на шведски: Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne), често наричана „Нобелова награда за икономика“, е награда, която се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в областта на икономиката и е смятана за една от най-престижните награди за икономически изследвания. Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668) ^[1] в деня на нейната 300-годишнина. Тя не присъства в завещанието на Алфред Нобел, макар получателите ѝ да се обявяват като Нобелови лауреати на съответната церемония. На сайта на фондацията, носеща името на Алфред Нобел, изрично е отбелязано за нея, че „не е Нобелова награда“.^[2] Лауреатите по икономика получават своята диплома и златен медал от Кралство Швеция на 10 декември, на същия ден се провежда и церемонията в Стокхолм по награждаване на Нобеловите лауреати по физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. Паричната награда е еквивалентна с тази на другите награди.^[3]

Лауреатите се избират от Шведската академия на науките, също както и наградите за химия и физика от Наградна комисия, подобна на Нобеловите комисии. ^[4]

След като в 1994 г. между наградените е и спорната личност Джон Наш, на следващата година регламентът се преразглежда като наградата ще се отнася и до обществени науки, което разширява нейното присъждане в области като държавно право, психология и социология, което е коментирано в неговата биография^[5]. Също така, комисията бива променена за да включва и двама не-икономисти, докато преди това нейният състав е бил от петима икономисти. Все пак членовете на комисията към 2007 г. включват 4 икономиста от 5, и секретар на комисията неикономист. Хърбърт Саймън например е първият неикономист, спечелил наградата през 1978 (той има докторат по политология), но все пак неговото влияние в икономиката е известно.

Процес на награждаванеРедактиране

Лауреатите по икономика, както и лауреатите на Нобелова награда за химия и физика, се избират от Кралската шведска академия на науките. Всяка година се номинират около 100 живи личности и след това комисия от петима до осмина души избират победителите. Този избор се одобрява официално. По правило най-много трима души могат да си поделят наградата всяка година. Наградата се дава на официална церемония в Стокхолм заедно с парична сума от 10 милиона шведски крони (около 2 милиона лева).

Противоречия и критикаРедактиране

Съществува полемика по няколко въпроса:

Може ли да бъде оправдано наричането ѝ с името на Нобел, въпреки че тя не е част от неговото завещание, въз основа на приликите в процедурата по награждаването?
Съществуват ли някакви политически пристрастия?
Съществува ли някакво пристрастие към мейнстрийм икономиката и по-конкретно към представители на Чикагския университет, който е с 9 награди, най-много от всеки друг университет?
По-трудно ли е обективно да се номинира в обществени науки като икономика, отколкото във физика, химия, медицина, литература и мир?

Номинирането на Милтън Фридман през 1976 например е съпроводено от протести, четирима нобелови лауреати пишат протестни писма до Ню Йорк Таймс през октомври 1976.

Историкът Филип Мироуски, като проследява учредяването и присъждането на наградата, счита че критичното отношение към нея и всичко свързано с нея е напълно обосновано. Той се спира обстоятелствено на факта, че тази „ерзац-Нобелова награда“ паразитира върху престижа на автентичната и публиката умишлено бива заблуждавана.^[6]

Нобелова награда за икономика през 2011Редактиране

Томас Джей Сарджънт и Кристофър Симс са удостоени с наградата за икономика за 2011 г. за техните емпирични изследвания на причините и последиците в макроикономката. Американските икономисти са отличени за работата си по взаимодействието между различни прилагани мерки и начина, по който те могат да се отразят на икономиката. Приносът на Симс е свързан с т.нар. VAR модели и тяхната употреба в иконометрията.

Томас Сарджънт има множество други приноси. Той твърди, че не може да има добра парична политика, ако няма добра фискална политика (изключително актуално към 2012 в контекста на ЕЦБ и еврото). Има изследвания на европейския пазар на труда, в които показва как щедрите помощи за безработица и регулирането на пазара на труда водят до дълготрайно високи нива на безработица. Изказва се критично за розовите прогнози, съпътстващи стимулиращия план на Обама от 2009 (розовите прогнози така и не се сбъднаха).

ЛауреатиРедактиране

1969Редактиране

1970 – 1979Редактиране

1980 – 1989Редактиране

1990 – 1999Редактиране

2000 – 2009Редактиране

2010 – 2019Редактиране

2020 – 2029Редактиране

ИзточнициРедактиране

↑ ((en)) The Riksbank. // Sveriges Riksbank. Посетен на 15 март 2013.
↑ (en) Nobelprize.org: „The Prize in Economic Sciences is not a Nobel Prize“
↑ ((en)) "Нобелова награда", Енциклопедия Британика 2007, линк от 14 ноември 2007
↑ ((en)) „Номиниране и награждаване“, в „Награда за икономически науки“, Кралска шведска академия на науките, линк от 17 ноември 2007
↑ Sylvia Nasar, A Beautiful Mind, New York: Simon & Schuster, 1998; вж. Красив ум
↑ Mirowski P., The Neoliberal Ersatz Nobel Prize, in Plehwe D., Slobodian Q., and Mirowski P. (Eds.) (2020), Nine Lives of Neoliberalism, London, New York: Verso, open access, ISBN 978-1-78873-255-0

Външни препраткиРедактиране

((en)) Всички лауреати на наградата, сайт на Нобеловата награда
((en)) Профили на Нобеловите лауреати за икономика в IDEAS/RePEc

[1] ((en)) The Riksbank. // Sveriges Riksbank. Посетен на 15 март 2013.

[2] (en) Nobelprize.org: „The Prize in Economic Sciences is not a Nobel Prize“

[enbr-3] ((en)) "Нобелова награда", Енциклопедия Британика 2007, линк от 14 ноември 2007

[4] ((en)) „Номиниране и награждаване“, в „Награда за икономически науки“, Кралска шведска академия на науките, линк от 17 ноември 2007

[5] Sylvia Nasar, A Beautiful Mind, New York: Simon & Schuster, 1998; вж. Красив ум

[6] Mirowski P., The Neoliberal Ersatz Nobel Prize, in Plehwe D., Slobodian Q., and Mirowski P. (Eds.) (2020), Nine Lives of Neoliberalism, London, New York: Verso, open access, ISBN 978-1-78873-255-0

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

Година	Име	Националност	Тема
1970	Пол Самюелсън	САЩ	за изследователската му дейност, допринесла за развитието на статичната и динамичната икономическа теория и за активния му принос в повишаване на равнището на анализа в икономическата наука
1971	Саймън Кузнец	САЩ	за емпирично обоснованата интерпретация на икономическия растеж, даваща ново и по-задълбочено разбиране на икономическата и социалната структура и на процеса на развитието
1972	Джон Хикс Кенет Ароу	Великобритания САЩ	за пионерския си принос в теорията на общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието
1973	Василий Леонтиев	САЩ	за развитието на метода „разходи – готова продукция“ и приложението му в изследванията на важни икономически проблеми
1974	Гунар Мирдал Фридрих Хайек	Швеция Австрия	за техния пионерен труд в областта на теорията за парите и икономическите колебания и за задълбочения анализ на взаимните връзки между икономическите, социалните и институционалните явления
1975	Леонид Канторович Тялинг Коопманс	СССР САЩ	за техния принос в теорията за оптималното разпределение на ресурсите
1976	Милтън Фридман	САЩ	за постижения в областта на анализа на потреблението, историята на паричното обращение, и за разработки на монетарната теория, а така също за демонстриране на сложността на политиката на икономическа стабилизация
1977	Бертил Олин Джеймс Мийд	Швеция Великобритания	за оригинален принос в теорията за международната търговия и теорията за движението на международния капитал
1978	Хърбърт Саймън	САЩ	за пионерни изследвания на процеса на вземане на решения в икономическите организации
1979	Теодор Шулц Артър Люйс	САЩ Великобритания	за пионерни изследвания на проблемите на икономическото развитие, особено на проблемите на развиващите се страни

Година	Име	Националност	Тема
1980	Лоурънс Клайн	САЩ	за създаването на иконометрични модели и приложение на икономическите колебания и политики
1981	Джеймс Тобин	САЩ	за неговия анализ на финансовите пазари и взаимовръзката им от разходните решения, употреба, продукция и цени.
1982	Джордж Щиглер	САЩ	за неговите творчески изследвания върху индустриалните структури, функционирането на пазарите и причините и ефектите на публичното регулиране.
1983	Джерард Дебрю	САЩ	за прилагането на нови аналитични методи в икономическите теории и за стриктното ремормулиране на теорията за общото равновесие
1984	Ричард Стоун	Великобритания	за фундаменталния му принос към развитието на системите на държавните сметки и с това към подобряването на основите за емпирични икономически изследвания
1985	Франко Модиляни	САЩ	за основополагащите изследвания в сферите на спестяването и на финансовите пазари
1986	Джеймс Бюканън	САЩ	за развитието на договорните и конституционните основи в теорията за взимане на решения в икономиката и политиката
1987	Робърт Солоу	САЩ	за приноса към теорията на икономическия растеж.
1988	Морис Але	Франция	за неговите пионерски приноси към теорията на пазарите и ефикасното използване на ресурсите.
1989	Тригве Хаавелмо	Норвегия	за изясняването на теорията на вероятностите като основа на иконометриката и за анализите му на едновременните икономически структури

Година	Име	Националност	Тема
1990	Хари Марковиц Мертън Милър Уилям Форсайт Шарп	САЩ	за основополагащия им труд в теорията на икономиката на финансите
1991	Роналд Коуз	Великобритания	за откриването и изясняването на важността на разходите за транзакции и на правата върху имотите за институционалната структура и функционирането на икономиката
1992	Гари Бекър	САЩ	за разширяването на приложението на микроикономическия анализ върху редица проблеми на поведението на индивида и отношенията между хората, включително извън рамките на пазарните структури
1993	Робърт Фогел Дъглас Норт	САЩ	За възобновяване на изследванията по икономическа история като прилага икономическа теория и количествени методи, за да обясни икономически и институционални промени.
1994	Джон Харшани Джон Наш Райнхард Зелтен	САЩ САЩ Германия	За техния новаторски анализ за равновесията в теорията на не-кооперативните игри.
1995	Робърт Лукас	САЩ	Разработил и приложил хипотезата за рационалните очаквания и по този начин трансформирал макроикономическия анализ и задълбочил разбирането за икономическа политика.
1996	Джеймс Мирлийс Уилям Викри	Великобритания	за фундаменталния им принос към икономическата теория на стимулите при информационна асиметрия
1997	Робърт Мъртън Майрън Шолс	САЩ Канада	за новия метод за определяне на стойността на дериватите
1998	Амартя Сен	Индия	за неговия принос към социалната икономика
1999	Робърт Мъндел	Канада	за неговия анализ на монетарната и фискална политика при различни режими на обмяна на валути и неговия анализ на оптималните валутни зони

Година	Име	Националност	Тема
2000	Джеймс Хекман Даниел Макфадън	САЩ	за развитието на теория и методи за анализиране на избрани тестови групи за развитието на теория и методи за анализиране на дискретни решения за избор
2001	Джордж Акерлоф Майкъл Спенс Джоузеф Стиглиц	САЩ	за техния анализ на пазари с информационна асиметрия
2002	Даниел Канеман Вернън Смит	Израел САЩ	за интегрирането на изводи от психологически проучвания в икономическата наука, особено що се отнася до човешките процеси за взимане на решения при неяснота за очакваните резултати за изобретяването на лабораторни експерименти като инструмент в емпиричния икономически анализ, особено в изучаването на алтернативни пазарни механизми
2003	Робърт Енгъл Клайв Грейнджър	САЩ Великобритания	за разработка на методи за анализ на икономически времеви редове с променлива по време волатилност (АРХС) или с общи тенденции (коинтеграция)
2004	Фин Кидланд Едуард Прескът	Норвегия САЩ	за приноса им в динамичната макроикономика: постоянство на икономическата политика във времето и движещите сили зад бизнес-циклите
2005	Робърт Ауман Томас Шелинг	Израел САЩ	за приноса им в развитието на нашето разбиране за конфликтите и сътрудничеството чрез теорията на игрите
2006	Едмънд Фелпс	САЩ	за изследванията си на времевите зависимости в макроикономическата политика
2007	Леонид Хурвиц Ерик Маскин Роджър Майърсън	САЩ	за теорията за икономическите механизми
2008	Пол Кругман	САЩ	за анализите му на търговските модели и центровете на икономическа активност
2009	Елинор Остром Оливър Уилямсън	САЩ	за изследванията им в областта на икономическото управление

Година	Име	Националност	Тема
2010	Питър Дайъмънд Дейл Мортенсен Кристофър Писаридис	САЩ САЩ Великобритания	за техния анализ на пазара на търсене и предлагане на пазара на труда
2011	Томас Джей Сарджънт Кристофър Симс	САЩ	за техния принос в емпиричните изследвания за причината и последиците в макроикономиката
2012	Алвин Рот Лойд Шапли	САЩ	за теорията за стабилното разпределение и практиката на пазарното устройство
2013	Юджийн Фама Ларс Питър Хансен Робърт Шилър	САЩ	за техния емпиричен анализ на цените на активите
2014	Жан Тирол	Франция	за неговия анализ на пазарната сила и регулациите
2015	Ангъс Дийтън	Великобритания	за неговия анализ на потреблението, бедността и социалната защита
2016	Оливър Харт Бенгт Холмстрьом	Великобритания САЩ Финландия	за техния принос в развитието на договорната теория
2017	Ричард Тейлър	САЩ	за неговите приноси към поведенческата икономика
2018	Уилям Нордхаус	САЩ	за интегрирането на измененията в климата в дългосрочния макроикономически анализ
2018	Пол Ромър	САЩ	за интегрирането на техническите иновации в дългосрочния макроикономически анализ
2019	Абхиджит Банерджи	САЩ	за техния експериментален подход към облекчаването на световната бедност
	Естер Дюфло	Франция
	Майкъл Кремър	САЩ