Нобелова награда за икономика
Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (на шведски: Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne), съкратено Нобелова награда за икономика, е награда, която се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в областта на икономиката и е смятана за една от най-престижните награди за икономически изследвания [1].
Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668) [2] в деня на нейната 300-годишнина. Въпреки че наградата не присъства в завещанието на Алфред Нобел, тя се отъждествява с Нобеловите награди и получателите ѝ се обявяват като Нобелови лауреати на съответната церемония.[1] Лауреатите по икономика получават своята диплома и златен медал от Кралство Швеция на 10 декември, на същия ден се провежда и церемонията в Стокхолм по награждаване на Нобеловите лауреати по физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. Паричната награда е еквивалентна с тази на другите награди.
Лауреатите се избират от Шведската академия на науките, също както и наградите за химия и физика от Наградна комисия, подобна на Нобеловите комисии. [3]
Нобелова награда за икономика | |
---|---|
Присъждана за | Шведската банка връчва награда за икономика на името на Алфред Нобел, наричана Нобелова награда за икономика и присъждана за значими приноси в икономиката. |
От | Кралска шведска академия на науките |
Държава | Швеция |
Връчена за първи път | 1969 |
Официален уебсайт |
nobelprize.org |
Нобелова награда за икономика в Общомедия |
Разпространеното название на наградата е Нобелова награда за икономически науки или, по-точно, Паметна Нобелова награда за икономически науки.
Според Силвия Назар, автор на книгата Красив ум, през февруари 1995 г. се взима решение наградата по икономика да се отнася за обществени науки, което разширява нейното присъждане в области като държавно право, психология и социология. Според нея също така, Комисията по награда за икономика се променя така, че да включва и двама не-икономисти, докато преди това нейният състав е бил от петима икономисти. Все пак членовете на комисията към 2007 г. включват 4 икономиста от 5, и секретар на комисията неикономист. Хърбърт Саймън например е първият неикономист, спечелил наградата през 1978 (той има докторат по политология), но все пак неговото влияние в икономиката е известно.
Процес на награждаванеРедактиране
Лауреатите по икономика, както и лауреатите на Нобелова награда за химия и физика, се избират от Кралската шведска академия на науките. Всяка година се номинират около 100 живи човека и след това комисия от петима до осмина души избират победителите. Този избор се одобрява официално. По правило най-много трима души могат да си поделят наградата всяка година. Наградата се дава на официална церемония в Стокхолм заедно с парична сума от 10 милиона шведски крони (около 2 милиона лева).
Противоречия и критикаРедактиране
Съществува полемика по няколко въпроса:
- Може ли да бъде оправдано наричането ѝ с името на Нобел, въпреки че тя не е част от неговото завещание, въз основа на приликите в процедурата по награждаването?
- Съществуват ли някакви политически пристрастия?
- Съществува ли някакво пристрастие към мейнстрийм икономиката и по-конкретно към представители на Чикагския университет, който е с 9 награди, най-много от всеки друг университет?
- По-трудно ли е обективно да се номинира в обществени науки като икономика, отколкото във физика, химия, медицина, литература и мир?
Номинирането на Милтън Фридман през 1976 например е съпроводено от протести, четирима нобелови лауреати пишат протестни писма до Ню Йорк Таймс през октомври 1976.
Нобелова награда за икономика през 2011Редактиране
Томас Джей Сарджънт и Кристофър Симс са удостоени с Нобеловата награда за икономика за 2011 г. за техните емпирични изследвания на причините и последиците в макроикономката. Американските икономисти са отличени за работата си по взаимодействието между различни прилагани мерки и начина, по който те могат да се отразят на икономиката. Приносът на Симс е свързан с т.нар. VAR модели и тяхната употреба в иконометрията.
Томас Сарджънт има множество други приноси. Той твърди, че не може да има добра парична политика, ако няма добра фискална политика (изключително актуално към 2012 в контекста на ЕЦБ и еврото). Има изследвания на европейския пазар на труда, в които показва как щедрите помощи за безработица и регулирането на пазара на труда водят до дълготрайно високи нива на безработица. Изказва се критично за розовите прогнози, съпътстващи стимулиращия план на Обама от 2009 (розовите прогнози така и не се сбъднаха).
ЛауреатиРедактиране
1969Редактиране
Година | Име | Националност | Тема |
---|---|---|---|
1969 | Рагнар Фриш Ян Тинберген |
Норвегия Нидерландия |
за развитието и прилагането на динамични модели в анализа на икономическите процеси |
1970 – 1979Редактиране
Година | Име | Националност | Тема |
---|---|---|---|
1970 | Пол Самюелсън | САЩ | за изследователската му дейност, допринесла за развитието на статичната и динамичната икономическа теория и за активния му принос в повишаване на равнището на анализа в икономическата наука |
1971 | Саймън Кузнец | САЩ | за емпирично обоснованата интерпретация на икономическия растеж, даваща ново и по-задълбочено разбиране на икономическата и социалната структура и на процеса на развитието |
1972 | Джон Хикс Кенет Ароу |
Великобритания САЩ |
за пионерския си принос в теорията на общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието |
1973 | Василий Леонтиев | САЩ | за развитието на метода „разходи – готова продукция“ и приложението му в изследванията на важни икономически проблеми |
1974 | Гунар Мирдал Фридрих Хайек |
Швеция Австрия |
за техния пионерен труд в областта на теорията за парите и икономическите колебания и за задълбочения анализ на взаимните връзки между икономическите, социалните и институционалните явления |
1975 | Леонид Канторович Тялинг Коопманс |
СССР САЩ |
за техния принос в теорията за оптималното разпределение на ресурсите |
1976 | Милтън Фридман | САЩ | за постижения в областта на анализа на потреблението, историята на паричното обращение, и за разработки на монетарната теория, а така също за демонстриране на сложността на политиката на икономическа стабилизация |
1977 | Бертил Олин Джеймс Мийд |
Швеция Великобритания |
за оригинален принос в теорията за международната търговия и теорията за движението на международния капитал |
1978 | Хърбърт Саймън | САЩ | за пионерни изследвания на процеса на вземане на решения в икономическите организации |
1979 | Теодор Шулц Артър Люйс |
САЩ Великобритания |
за пионерни изследвания на проблемите на икономическото развитие, особено на проблемите на развиващите се страни |
1980 – 1989Редактиране
Година | Име | Националност | Тема |
---|---|---|---|
1980 | Лоурънс Клайн | САЩ | за създаването на иконометрични модели и приложение на икономическите колебания и политики |
1981 | Джеймс Тобин | САЩ | за неговия анализ на финансовите пазари и взаимовръзката им от разходните решения, употреба, продукция и цени. |
1982 | Джордж Щиглер | САЩ | за неговите творчески изследвания върху индустриалните структури, функционирането на пазарите и причините и ефектите на публичното регулиране. |
1983 | Джерард Дебрю | САЩ | за прилагането на нови аналитични методи в икономическите теории и за стриктното ремормулиране на теорията за общото равновесие |
1984 | Ричард Стоун | Великобритания | за фундаменталния му принос към развитието на системите на държавните сметки и с това към подобряването на основите за емпирични икономически изследвания |
1985 | Франко Модиляни | САЩ | за основополагащите изследвания в сферите на спестяването и на финансовите пазари |
1986 | Джеймс Бюканън | САЩ | за развитието на договорните и конституционните основи в теорията за взимане на решения в икономиката и политиката |
1987 | Робърт Солоу | САЩ | за приноса към теорията на икономическия растеж. |
1988 | Морис Але | Франция | за неговите пионерски приноси към теорията на пазарите и и ефикасното използване на ресурсите. |
1989 | Тригве Хаавелмо | Норвегия | за изясняването на теорията на вероятностите като основа на иконометриката и за анализите му на едновременните икономически структури |
1990 – 1999Редактиране
Година | Име | Националност | Тема |
---|---|---|---|
1990 | Хари Марковиц Мертън Милър Уилям Форсайт Шарп |
САЩ | за основополагащия им труд в теорията на икономиката на финансите |
1991 | Роналд Коуз | Великобритания | за откриването и изясняването на важността на разходите за транзакции и на правата върху имотите за институционалната структура и функционирането на икономиката |
1992 | Гари Бекър | САЩ | за разширяването на приложението на микроикономическия анализ върху редица проблеми на поведението на индивида и отношенията между хората, включително извън рамките на пазарните структури |
1993 | Робърт Фогел Дъглас Норт |
САЩ | За възобновяване на изследванията по икономическа история като прилага икономическа теория и количествени методи, за да обясни икономически и институционални промени. |
1994 | Джон Харшани Джон Наш Райнхард Зелтен |
САЩ САЩ Германия |
За техния новаторски анализ за равновесията в теорията на не-кооперативните игри. |
1995 | Робърт Лукас | САЩ | Разработил и приложил хипотезата за рационалните очаквания и по този начин трансформирал макроикономическия анализ и задълбочил разбирането за икономическа политика. |
1996 | Джеймс Мирлийс Уилям Викри |
Великобритания | за фундаменталния им принос към икономическата теория на стимулите при информационна асиметрия |
1997 | Робърт Мъртън Майрън Шолс |
САЩ Канада |
за новия метод за определяне на стойността на дериватите |
1998 | Амартя Сен | Индия | за неговия принос към социалната икономика |
1999 | Робърт Мъндел | Канада | за неговия анализ на монетарната и фискална политика при различни режими на обмяна на валути и неговия анализ на оптималните валутни зони |
2000 – 2009Редактиране
Година | Име | Националност | Тема |
---|---|---|---|
2000 | Джеймс Хекман Даниел Макфадън |
САЩ | за развитието на теория и методи за анализиране на избрани тестови групи за развитието на теория и методи за анализиране на дискретни решения за избор |
2001 | Джордж Акерлоф Майкъл Спенс Джоузеф Стиглиц |
САЩ | за техния анализ на пазари с информационна асиметрия |
2002 | Даниел Канеман Вернън Смит |
Израел САЩ |
за интегрирането на изводи от психологически проучвания в икономическата наука, особено що се отнася до човешките процеси за взимане на решения при неяснота за очакваните резултати за изобретяването на лабораторни експерименти като инструмент в емпиричния икономически анализ, особено в изучаването на алтернативни пазарни механизми |
2003 | Робърт Енгъл Клайв Грейнджър |
САЩ Великобритания |
за разработка на методи за анализ на икономически времеви редове с променлива по време волатилност (АРХС) или с общи тенденции (коинтеграция) |
2004 | Фин Кидланд Едуард Прескът |
Норвегия САЩ |
за приноса им в динамичната макроикономика: постоянство на икономическата политика във времето и движещите сили зад бизнес-циклите |
2005 | Робърт Ауман Томас Шелинг |
Израел САЩ |
за приноса им в развитието на нашето разбиране за конфликтите и сътрудничеството чрез теорията на игрите |
2006 | Едмънд Фелпс | САЩ | за изследванията си на времевите зависимости в макроикономическата политика |
2007 | Леонид Хурвиц Ерик Маскин Роджър Майърсън |
САЩ | за теорията за икономическите механизми |
2008 | Пол Кругман | САЩ | за анализите му на търговските модели и центровете на икономическа активност |
2009 | Елинор Остром Оливър Уилямсън |
САЩ | за изследванията им в областта на икономическото управление |
2010 – 2019Редактиране
Година | Име | Националност | Тема |
---|---|---|---|
2010 | Питър Дайъмънд Дейл Мортенсен Кристофър Писаридис |
САЩ САЩ Великобритания |
за техния анализ на пазара на търсене и предлагане на пазара на труда |
2011 | Томас Джей Сарджънт Кристофър Симс |
САЩ |
за техния принос в емпиричните изследвания за причината и последиците в макроикономиката |
2012 | Алвин Рот Лойд Шапли |
САЩ |
за теорията за стабилното разпределение и практиката на пазарното устройство |
2013 | Юджийн Фама Ларс Питър Хансен Робърт Шилър |
САЩ |
за техния емпиричен анализ на цените на активите |
2014 | Жан Тирол | Франция |
за неговия анализ на пазарната сила и регулациите |
2015 | Ангъс Дийтън | Великобритания |
за неговия анализ на потреблението, бедността и социалната защита |
2016 | Оливър Харт Бенгт Холмстрьом |
Великобритания САЩ Финландия |
за техния принос в развитието на договорната теория |
2017 | Ричард Тейлър | САЩ | за неговите приноси към поведенческата икономика |
2018 | Уилям Нордхаус | САЩ | за интегрирането на измененията в климата в дългосрочния макроикономически анализ |
Пол Ромър | САЩ | за интегрирането на техническите иновации в дългосрочния макроикономически анализ | |
2019 | Абхиджит Банерджи | САЩ | за техния експериментален подход към облекчаването на световната бедност |
Естер Дюфло | Франция | ||
Майкъл Кремър | САЩ |
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б ((en)) "Нобелова награда", Енциклопедия Британика 2007, линк от 14 ноември 2007
- ↑ ((en)) The Riksbank. // Sveriges Riksbank. Посетен на 15 март 2013.
- ↑ ((en)) "Номиниране и награждаване", в „Награда за икономически науки“, Кралска шведска академия на науките, линк от 17 ноември 2007
Външни препраткиРедактиране
- ((en)) Всички лауреати на наградата, сайт на Нобеловата награда
- ((en)) Профили на Нобеловите лауреати за икономика в IDEAS/RePEc