Човекът в сянка или Опити за обичане

„Човекът в сянка или Опити за обичане“ (на немски: Die Hintergrundsperson oder Versuche zu lieben) е роман от немската писателка Кристине Волтер (р. 1939), публикуван през 1979 г.

Човекът в сянка или Опити за обичане
Die Hintergrundsperson oder Versuche zu lieben
АвторКристине Волтер
Първо издание1979 г.
Flag of Germany.svg Германия
Оригинален езикнемски
Жанрроман

Този кратък роман на Кристине Волтер претърпява за осем години след излизането си пет издания в ГДР. Книгата е публикувана и в Швейцария, в реномирано цюрихско издателство.

Постоянно нужна и винаги излишнаРедактиране

 
Фонтанът ди Треви в Рим

Романът „Човекът в сянка или Опити за обичане“ е най-ярката и характерна творба на писателката и носи определени автобиографични черти. Главната героиня, Карла Колмайер, е преводачка на малка делегация филмови дейци от ГДР, която пребивава за десет дни в Милано и Рим по повод на една „филмова седмица“. За Карла това означава „да създава разбирателство“, „да пренася думи“, „да бъде винаги на линия“ и „да работи до изтощение“. За десет дни тя влиза в ролята на „постоянно нужна и винаги излишна спътница“ и става „личност на заден план“, човекът в сянка.

Емоционално или с хладна наблюдателност Кристине Волтер разказва за една млада жена, която в чуждата страна намира нужната вътрешна дистанция, за да огледа живота си с нови сетива, да подложи на преценка своя провален брак и своите „опити за обичане“. Но това е само фабулата на романа, неговата носеща конструкция. Същността на тази творба е в създаването на представата за един човешки живот, който протича в сложните социални и политически условия на европейския континент в последните десетилетия на XX век. Силата и художествената значимост на романа са в непрекъснатия анализ на обществените и лични отношения, в сравненията между човешки съдби и държавни устройства, между различни светогледи и естетически позиции.

Защото Карла не е само спътница на една делегация – като страничен наблюдател тя има възможност да забелязва неща, които се изплъзват от полезрението на активните „действащи лица“. Изострената наблюдателност, чувството за нюанси и полутонове не само в езика, но и в жестовете, в интонациите, в усмивките стават присъщи за работата на преводача, това спада към неговата „професионална деформация“.

Пейзажът на душата и душата на пейзажаРедактиране

Тази обиграна наблюдателност лежи в основата на пластичните и ярки описание на пейзажи и душевни състояния, на човешки присъствия и отсъствия. С импресионистична лекота Кристине Волтер изгражда пъстра мозайка от впечатления, спомени, сънища и мечти, преплита реалния живот с прочетени неща, с размисли за събития и лични премеждия – и всичко това прелива от багри и ухания, добива запомнящи се очертания, своя словесна мелодика.

Пред читателя изниква Милано с миризмата на кестени и уличните задръствания, с готическата катедрала и изпълнените с хора площади и магазини. А после читателят прониква в лабиринта на „вечния град“ с неговия античен блясък и потискащо могъщество. Милано и Рим не са просто етапи от едно пътуване из Италия – те са живи същества със свой собствен облак и характер, с неповторима атмосфера и дух. И на този фон се появяват човешки образи, също така неповторими и вълнуващи. Тук е Ева – бивша колежка на Карла, която е започнала своя нов живот в Милано, увлечена от любовта си към Роберто. Тук са приятелите на Ева, които демонстрират един друг начин на живот – преминаващ в безвкусен лукс и непрекъснат страх от нападения.

Карла си припомня своя съпружески живот с Хартмут, дългогодишното еднообразие, довело в последна сметка до криза в отношенията им. И тук изниква мотивът за майчинството – мисълта за детето, което и занапред ще се събужда до нея, дава увереност на Карла, че животът ѝ не е лишен от смисъл и съдържание, макар че е съставен от отделни несвързани епизоди като това краткотрайно пътуване в Италия.

ДругитеРедактиране

Детайлно и критично, и все пак с разбиране и искрена симпатия са изобразени членовете на делегацията: ето го сдържания и иронично усмихнат професор Грабов, режисьор на филми, свързани със съпротивата; ето го дребния, нервен и чувствителен режисьор Вертер, който се стреми да разисква във филмите си проблеми на съвременния живот; ето я жизнерадостната и уравновесена актриса Рената, която е играла роли и на трактористка, и на приказна принцеса; опитваме се да разгадаем нейните приятелски и все пак интимни и нежни отношения с Грабов. Пред читателя се появява и „отговорният другар“ Крюгер със своята банална и все пак неподправена изисканост и начетеност. Накрая изниква и комичният, почти карикатурен образ на кинокритика Манфред Вехтер, който превръща всеки разговор в лекция, изнесена на почти неразбираем „професионален“ жаргон. Най-после се появяват и образите на Карло и Ханс – мъжете, които даряват на Карла любовта си, които, всеки по свой начин, оправдават нейните „опити за обичане“.

Сингуларната епизодичностРедактиране

 
Федерико Фелини

Пътуване, срещи, раздели, изнурителен труд, любов и самонаблюдения, грижи за неочаквано станали близки хора, тревоги за оставеното в Берлин дете, трескави преживявания и съсипваща умора, която напомня за напредващата възраст – така преминават тези десет дни за Карла. Но те оставят в нея някакви следи, обогатяват я, дават ѝ усещането, че съществува. Една среща с прочутия Фелини в Чинечита я подтиква към размишления, които удивително съвпадат с житейските възгледи на великия режисьор и оправдават нейния „сингуларно-епизодичен“ живот.

„Човекът в сянка или Опити за обичане“ е книга за съдбата на една съвременна жена, която си пробива път през годините и осмисля своето битие чрез труд, наблюдения, майчинство и любов. Характеризира се с деликатна ирония и опрощаваща усмивка, без назидание и нравоучение.

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.