Шаблон:Военна история на България-избрана статия 01

Сръбско-българската война започва на 2 ноември (14 ноември нов стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.

В края на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември Сърбия обявява война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните райони.

Първите военни действия започват на 2 ноември при Цариброд, Одоровци и Бански дол. На 3 ноември се водят боеве при Трън, Колуница, Драгоман, Врабча и Вребевница. Сръбските войски достигат до сливнишката отбранителна линия. След 3 дневни кръвопролитни боеве (5-7 ноември), линията е удържана, Сливнишкото сражение е спечелено, което дава възможност на българската войска да се прегрупира и бързо да контраатакува. Следват успешни боеве при Драгоман, Цариброд и Пиротското сражение - което определя резултата от войната.

Сръбската армия е изправена пред пълен разгром, който е избегнат благодарение на намесата на Австро-Унгария. Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 7 декември. Мирният договор е подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ (виж Букурещки договор).

Войната завършва с парад на българските войски в Белград. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Вижте статията Сръбско-българска война