Отваря главното меню

Боят при Врабча е бой през Сръбско-българската война (1885), който се провежда на 3 ноември 1885 г. между Трънския отряд и Шумадийската дивизия.

Бой при Врабча
Сръбско-българска война
Monument1885Tran-3.JPG
Паметна плоча в чест на загиналите офицери и войници в боевете при Врабча и Трън
Информация
Период 3 ноември 1885
Място Врабча, България
Резултат Победа за Сърбия
Страни в конфликта
Трънски отряд, България Шумадийска дивизия, Сърбия
Командири и лидери
капитан Никола Генев полковник Стеван Бинички
Жертви и загуби
36 убити
над 100 ранени
24 убити
104 ранени

Сили на воюващите страниРедактиране

Ход на военните действияРедактиране

След успешните действия на Трънския отряд в боя при Трън, срещу отряда настъпва Шумадийската дивизия командвана от полковник Бинички. Използвайки добрите условия на местността, Трънският отряд заема височините около Врабча. Към отряда се присъединява и 3-та дружина от 5-ти дунавски полк.

Първата атаката на Шумадийската дивизия започва около 6 часа рано сутринта на 3 ноември. Атаката е отбита, но огънят продължава, заместник-началникът на Западния корпус капитан Георги Мечконев преценява, че с наличните войскови части не може да се удържи позицията и иска подсилване на позицията при Врабча с още 2 дружини - 4-та дружина от 5-ти дунавски полк под командването на капитан Николов и една дружина от 7 преславски полк. Пристигането на дружините на позицията се забавя и Трънският отряд е принуден да извърши организирано оттегляне към Секиричкия мост.

Военни действия води и 4-та дружина от 5-ти дунавски полк, която е оставена в резерв на отряда. Дружината заема отбранителни позиции край вис. Плоча. Срещу нея настъпва 12-ти сръбски полк, който привечер атакува дружината, но атаката бива отбита. Дружината е подкрепена и от няколко роти под командването на капитан Марин Маринов, които настъпват към вис. Драговски камик.

Шумадийската дивизия е принудена да нощува, като частите и се разполагат край вис. Плоча и в района на Врабчанската махала.

Трънският отряд успява да спечели ценно време за защитниците на Сливнишката позиция, което се оказва съществено за успешната защита на позицията.

ИзточнициРедактиране

  • Съединението 1885 - енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 35-36
  • Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985.
  • Пейчев, А. и др. 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 202