Шаблон:Избрана статия 23 2016

Фото: М. Райхщайн, Виена
Фото: М. Райхщайн, Виена

Ва̀трослав Игна̀ций О̀блак (на словенски: Vatroslav Ignacij Oblak) е виден словенски австрийски славист от ΧΙΧ век, специалист по словенските диалекти и сравнителна славянска филология и езикознание. За кратката си научна кариера от десет години Облак успява да допринесе значително за славянското езикознание в много и разообразни области. Облак изучава македонските български диалекти, като допринася за изследването на архаичния солунски говор, на генезиса на старобългарския език (старославянския) и за опровергаването на т. нар. Панонска теория, според която Кирило-Методиевият език е този на панонските славяни. С тези си приноси Облак има важна роля в ранното развитие на българското езикознание. Основните заслуги на Облак са в изследването на словенските диалекти, като той е автор на една от първите им систематизации и изобщо на един от първите опити за научна история на развитието на словенския език.

Творчеството на Облак се отличава с любов към граничното, и в пространствено и в хронологично отношение – диалект и книжовен език, един славянски език и всички други, старославянски език и съвременни славянски езици, тъй като според него езикът има преди всичко социален характер. Големият принос на Облак в славистиката е, че се опитва на обширна емпирична основа и с модерни методи да изработи сравнителна диалектология и историческа граматика на южнославянските езици – начинание, което след него е изоставено и южнославянските диалектоложки и диахронни проучвания в голяма степен се изолират в отделните езици. Вижте още »